Хошави Бабакр: С $4 хил. заплата Иракски Кюрдистан привлича учени и преподаватели

Хошави Бабакр, представител на Демократическата Партия на Кюрдистан в Руската Федерация

Прави ми впечатление че Ербил е милионен град, в който върви интензивно строителство. Виждам оживени потоци от хора по улиците и супермаркетите
В Ербил живеят милион и половина души, с тенденцията да се увеличават за сметка на бежанците от Сирия и връщането на емигрантите. Това са предимно хора с интелектуални професии и бизнесмени.
Във връзка с развитието на държавното образование например много са ни нужни учени и университетски преподаватели. Заплатата им се колебае около 4 000 долара. Така привличаме и много чужденци.
При нас са акредитирани около 30 чужди дипломатически и търговски представителства, включително и Генерално Консулство на Руската Федерация. Домакини сме на няколко хиляди чуждестранни и смесени компании. Районът преживява строителен бум, налице е благоприятен инвестиционен климат.
На фона на другите райони в Ирак, при нас терористичната активност е много ниска и сме установили добросъседски отношения с Турция, Иран и другите съседни страни. Неотдавна на официално посещение в Ербил беше вицепремиерът на арменското правителство Армен Геворгян. (баща на интервюиращата - б.р.)

Обаче в близкия и средния Изток като цяло са налице немалко „горещи точки". Какво е отношението на вашата партия към събитията в сектора Газа и към политиката на Израел като цяло?
Демократическата Партия на Кюрдистан е против всякакво насилие, откъдето и да идва то. Ние сме за развитие на мирния процес и сваляне на ембаргото от сектора Газа. Смятаме, че палестинците трябва да се въздържат от обстрел на израелската територия. Във всеки един въоръжен конфликт част от вината лежи и върху двете страни. Защото в Газа освен терористи, загива и мирно население.
Отговорът на Израел е жесток, но да не забравяме, че това е именно отговор. А патроните и снарядите не правят разлика между терористите и жените, децата и старците. Така или иначе, палестинската страна трябва да намери ресурси за вътрешна консолидация и компромисни пътища за разрешаване на конфликта с Израел.
Безпокои ни фактът, че тези събития изтикват на втори план други, не по-малко остри проблеми на нашия регион.

Какво е отношението на Демократичната партия на Кюрдистан към войната в Сирия? Може ли да се каже, че Башар Асад фактически е одобрил автономизацията на кюрдите, за да утвърди буфера между страната си и Турция?
А какво друго му остава да прави? Сегашното положение на Башар Асад беше в определена степен предсказуемо, защото той, заемайки президентския пост, не пристъпи към сериозни реформи на баасисткото наследство, включително и на политиката към кюрдите, които бяха лишени от своите граждански права. Сега кюрдските райони на Сирия не се контролират от правителствените войски. Там ситуацията се държи под контрол от кюрдските отряди за самоотбрана, оказващи ефективна съпротива на въстаниците-ислямисти. Така че на Башар Асад не му остава нищо друго, освен да им признае правото на самоотбрана. Това облекчава задачата му.

Кюрдските райони в близкия и средния Изток през 20 век традиционно бяха източник на заплаха. А сега как стана така, че се превърнаха във фактор на стабилизация?
В борбата за своите национални и граждански права през ХХ век изтърпяха притеснения и репресии, бяха подложени на Геноцид в Ирак. Всичко това им помогна да започнат трезво да оценяват случващото се и да намират форми за самоорганизация. Тя не е насочена против другите народи, живеещи заедно с кюрдите.
През последните 20 години ръководството на Иракски Кюрдистан демонстрира такъв подход към националната политика и така обезпечи гаранциите на правата и безопасността на некюрдското население, че то започна постоянно да се увеличава.
Става дума предимно за християните - асирийци, халдейците - католици, но също така и арабите. Имаме и десетхилядна арменска община, живееща в районите на Ербил, Захо и Дохук.
Трябва да отбележа и не по-малко от половин милион кюрди-йезиди в районите на Синджар и Дохук, където е разположена главната им светиня - Лалеш. Всички те са представени в ръководството и парламента на Иракски Кюрдистан.

Какви са отношенията между Демократическата партия на Кюрдистан и Кюрдската работническа партия на Абдулах Йоджалан? Какво ще се случи с него в случай на отмяна на забраната на смъртното наказание в Турция?
Кюрдският народ живее компактно в приграничните райони на няколко държави и процесите, случващи се в един от тях, автоматично се отразяват върху останалите. В тази връзка, Демократическата партия на Кюрдистан се стреми да поддържа отношения с всички организации, представляващи интересите на кюрдите. Иракски Кюрдистан се стреми да развива отношенията си с Турция на стабилна основа и в настоящия момент те обхващат не само икономиката. Контактите на дипломатическо ниво ни позволяват да реагираме своевременно на всички възникващи проблеми. Мисля че за прогреса в отношенията ни немалка роля изигра преразглеждането на турската вътрешна политика по отношение на кюрдите, живеещи в Турция.
Разбирам че много хора се интересуват не оказва ли Демократическата партия на Кюрдистан подкрепа на въоръжените отряди на ПКК? Подчертавам, че за последните 20 години ние доказахме, че не смятаме да излизаме от правовото поле и призоваваме за това и другите кюрдски организации в чужбина. Освен това, Абдуллах Йоджалан и неговата партия са обвинявани в тероризъм. Ние от Демократическата партия на Кюрдистан категорично не ги асоциираме с тероризма и сме против на всяка една освободителна борба да се поставя клеймото „тероризъм".
Що се отнася конкретно до съдбата на Абдуллах Йоджалан, предполагам, че едва ли турските власти, в контекста на сегашната макрорегионална ситуация, ще се решат на такава стъпка, гарантирайки по този начин „взрив" в кюрдските райони. Ние приветстваме намерението на Турция да проведе преговори с ПКК в търсене на решение на дългогодишния конфликт, както заяви на 20.11.2012. турският правосъден министър Садуллах Ергин.

Какви са перспективите пред нефтодобива и експорта на нефт от иракски Кюрдистан?
Ние смятаме, че по въпроса за използването на запасите от нефта и газа е необходим нов федерален закон, тъй като предишният предвиждаше единствено централните власти да имат пълномощията да сключват такива договори - нещо което не отговаря на съвременните реалности.
Според нашето регионално законодателство, нашето регионално правителство сключва договорите, след което постъпленията от експорта отиват във федералния бюджет. А впоследствие 17 % от разходната част на бюджета се връща при нас. Това ни позволява да привличаме в региона повече инвеститори, до развиваме с по-бързи темпове промишлеността и инфраструктурата, да създаваме нови професии и работни места.
Правото сами да се разпореждаме с природните ни богатства ни прави по-защитени от всякакви дискриминационни мерки от страна на министерството на нефта или провокационни действия от страна на федералните власти. Крупните компании сключват договори именно с нашето регионално правителство и ние се надяваме, че Багдад ще намери приемлив вариант на отношенията си с нас в нефтогазовата сфера. У нас вече работят американските компании „Ексон" и „Шеврон", френската „Тотал" и много други чужди фирми.

Как Демократическата партия на Кюрдистан развива отношенията си с Иран? Доколко е вероятна военна операция на западната коалиция и Израел срещу Иран и каква ще е позицията на вашата партия в случай на нейното осъществяване?
Ръководството на Демократическата партия на Кюрдистан и на Иракски Кюрдистан като цяло се старае да развива отношенията си със всички съседи, в това число и с Иран. За нас военният вариант е нежелателен. В резултат от него, ние преди всичко ще се сблъскаме с проблема за бежанците. Нашите отряди „пешмерга" контролират участъка на иракско-сирийската граница, с цел да не се допуска проникването на терористи. За времето от началото на сирийската криза на наша територия се натрупаха повече от тридесет хиляди бежанци, живеещи в палатки. Правителството на Кюрдистан взе решение да финансира тези лагери, защото на хората там е необходима хуманитарна помощ. То е принудено да предприеме тази временна мярка, макар че тези средства има къде да бъдат насочени в самия Кюрдистан.
Необходимостта от усилена охрана на границата усложнява допълнително и без това сложните отношения между Ербил и Багдад. Конфликтът, възникнал по въпроса за охрана на границата със Сирия в северната провинция Ниневия, през август беше урегулиран: ние се договорихме за съвместна охрана на границите от граничните подразделения на МВР на Ирак и отрядите „пешмерга". В резултат, след четиримесечно прекъсване, ние възстановихме доставките на нефт за правителството на Ирак, като жест на добра воля - иракското правителство е задлъжняло на Кюрдистан до сега милиард и половина долара за тези доставки.