Разпръснати по планинските пътища на Съчуан и само на няколко часа път с кола от някои от най-оживените градове в Китай, рушащите се руини на изоставен военен експеримент са зловещо тихи. Строго секретните фабрики, които някога са приютявали хиляди работници, сега са обрасли с растителност. В близките села няма млади хора, а някога там са били изпращани хора от цялата страна, за да изградят бъдещето на Китай, пише "Гардиън".
Фабриките в югозападен Китай някога са част от най-грандиозния му проект за индустриална стратегия до момента. Стартирана от Мао Дзедун през 1964 г., амбициозната програма за национална отбрана мобилизира 15 милиона души, за да укрепи защитата на Китай срещу евентуална вражеска атака по време на Студената война. Тя привлича над 200 милиарда юана държавни инвестиции и се провежда почти изцяло в тайна в продължение на около 15 години.
Проектът е наречен "Трети фронт". Идеята на Мао е да се създаде трета линия от национални отбранителни съоръжения, които са по-малко изложени на риск от "първия фронт" от фабрики на източното крайбрежие на Китай и "втория фронт", който се отнася до по-малките градове във вътрешността на страната зад първия фронт. Проектът "Трети фронт" разполага фабрики в отдалечени, планински райони на провинция Съчуан, както и в други вътрешни провинции като Гансу и Нинся, далеч от обсега на потенциални нахлуващи сили.
В Съчуан много от фабриките са защитени от естествената крепост на планинската верига Хуайинг, чиито върхове се извисяват в далечината. След смъртта на Мао през 1976 г. и с затоплянето на отношенията със САЩ, фабриките постепенно са изоставени. През 1985 г. китайският лидер Дън Сяопин заявява: "Няма да има мащабна война доста дълго време. След като анализирахме общите тенденции в света и околната среда около нас, променихме мнението си, че опасността от война е непосредствена."
Сега, когато отношенията между Пекин и Вашингтон се влошават, думите на Дън изглеждат странни. Китай отново се обръща към сърцето на Третия фронт, за да изгради национална отбранителна програма, способна да осуети всяка атака на САЩ. В някои области на военна мощ Китай може би вече е напред. Последните доклади, базирани на сателитни изображения, показват, че Китай изглежда изгражда ядрения си арсенал близо до старите фабрики.
През юли 2024 г. ръководството на Комунистическата партия приема резолюция за "развиване на стратегическия хинтерланд на Китай и осигуряване на резервни планове за ключови индустрии", препратка към използването на отдалечените вътрешни провинции на Китай за повишаване на устойчивостта на страната срещу заплахата от инвазия или изолация от международните пазари.
Си Дзинпин, най-силният лидер на Китай след Мао, поставя националната самоустойчивост в основата на своята идеология. През 1964 г., годината, в която Мао стартира Третия фронт, Китай провежда първия си ядрени оръжейни изпитания. Сега се смята, че страната разполага с 600 бойни глави, като правителството на САЩ очаква този брой да се удвои през следващото десетилетие. Голяма част от това натрупване на ядрени оръжия се извършва в отдалечените региони, където някога се е намирал Третият фронт.
Въпреки че Китай все още харчи значително по-малко за военните си средства от САЩ, разликата намалява. Според Центъра за стратегически и международни изследвания, през 2012 г., годината, в която Си Цзинпин пое властта, разходите за отбрана на Китай са една шеста от тези на САЩ. До 2024 г. тази цифра се увеличава до една трета - 317,6 милиарда долара.
"Различното от преди е, че Китай е в много по-силна позиция, отколкото беше преди", посочва Ковел Мейскенс, историк, написал книга за Третия фронт. "Те се опитват да изградят способността си да гарантират, че имат възможност за втори удар срещу Съединените щати. Преди това нямаха възможност за удар", добави той. Способността за втори удар се отнася до способността на ядрено въоръжена държава да отговори на ядрена атака с контраудар.
През 60-те години на миналия век Китай бе много бедна страна от третия свят. Сега, поне в западната част на Тихия океан, Китай е равнопоставен. Ключова разлика между 2026 г. и 1964 г. е колко преплетени са икономиките на САЩ и Китай, нещо, което на теория би трябвало да намали риска от избухване на конфликт. Но тъй като търговската война показа, че и двете страни, особено Пекин, се възползват от износа на жизненоважни стоки като редкоземни елементи, политиците в Пекин и Вашингтон работят за разплитане на веригите си за доставки, намалявайки взаимната зависимост.
Милиони работници са разположени в тези отдалечени планински места, за да помогнат за укрепването на отбраната на Китай. Фабриката за инструменти Хонгуанг, открита през 1966 г., е построена за производство на изтребители и е помещавала близо 2000 работници. Сега е покрита с редове зеле и рапица, събрани от възрастен фермер, който носи реколтата си в традиционна плетена кошница. Сякаш прашката на индустриалната амбиция на Китай за кратко е отвела местните жители в бъдещето, преди те да рикошират обратно към по-бавно, пасторално съществуване.
Въпреки огромните нива на инвестиции, фабриките са до голяма степен изоставени или трансформирани в граждански операции през 70-те години на миналия век, когато отношенията със Запада се затоплят. Китай вече не се страхува от нападение и започна да се фокусира върху икономическото развитие.
Си Дзинпин дава приоритет на самодостатъчността и величието на световната сцена. Неговата реторика отразява мечтите на Мао да превърне Китай в глобална суперсила, но във време, когато тази мечта може да се превърне в реалност. Вносът на оръжие в Китай е спаднал с повече от 70% между 2021 и 2025 г. в сравнение с предходните пет години.
Шест десетилетия по-късно идеите зад Третия фронт се възраждат.
USD
CHF
EUR
GBP
