В сряда "Файненшъл таймс" публикува информация от близки до иранския режим източници, че Иран е проучвал опции за нанасяне на удари по американски военни обекти в Европа и по-конкретно в България, в случай че президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди нова ескалация срещу Ислямската република. Новината предизвика широка дискусия най-вече около реакцията на българските власти, които успокоиха, че няма пряка заплаха.

"България беше използвана като носител на послание, но ние не бяхме адресат на това послание. Или иначе казано, България беше използвана, за да се легитимира това, което излиза във "Файненшъл Таймс" - едно много реномирано издание, което има влияние върху столиците на много държави." Това заяви в "Тази сутрин" Йордан Божилов, директор на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната.

"Или иначе казано, България беше използвана като един поднос, върху който се сервираха послания. Посланието е преди всичко към Съединените щати", обясни той.

Притесненията са по-скоро за вътрешната реакция у нас, а случаят трябва да се разглежда като хибридно действие срещу страната.

"И ние показахме, че нямаме и начини за справяне точно с такива хибридни действия, хибридни атаки срещу страната. Те могат да не бъдат само информационни, могат да бъдат и дронове, могат да бъдат саботажи."

Обстановката, в която живеем през повечето време, е мир, а кризисната ситуация е война. Голямото сиво поле между тях обаче представлява именно тези хибридни заплахи от всякакъв вид. Божилов очаква те да бъдат засилени срещу страни от НАТО и ЕС и да придобиват нови форми. Изграждането на национална система за действие при такива ситуации трябва да е приоритет.

Проф. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната, подкрепи тази теза, и също критикува реакцията на правителството:

"Видяхме само преди около две седмици, когато паднаха на наша територия две парчета шперплат и един двигател като за малък мотопед - премиерът събра Съвета за сигурност, държа ни в съспенс за два часа, закрито заседание, необявена тема, даде пресконференция с министъра на отбраната, представителя на началника на отбраната, шефовете на службите, всички го отразиха, извикаха украинския посланик."

Той изтъкна, че такава реакция е нямало, когато на плажа в Приморско е изплувал "много сериозен разузнавателен руски дрон". В момента също липсва реакция, когато макар от вторични източници, има отправена заплаха към нашата власт. Интервю на министъра на отбраната, че няма опасност за България, не е достатъчно, каза Тагарев.

"Нямаме реакция от президента. Госпожа Йотова реагира за украинския дрон, малкия, но не реагира за руския дрон, не реагира в този случай, когато имаме заплаха."

Тагарев подчерта, че Консултативният съвет за национална сигурност по закон трябва да заседава на всеки три месеца. През последната година от президентския мандат на Радев обаче не се е събирал и законът не е бил изпълнен, смята той. Четири заседания са били пропуснати.

"Госпожа Йотова е вече повече от половин година. Тоест трябваше до този момент вече да е имало две заседания. Няма такива заседания."

Обещанията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за помощ при всички заплахи Тагарев определи като "леко пресилено". Алианса ще реагира при изстрелването на балистична ракета и ще ни гарантира сигурността, като гръцките и турските системи ще ни предпазят. Такъв сценарий е изключително малко вероятен. Хибридните атаки обаче няма как да се предотвратят от НАТО:

"НАТО може да ни помогне при кибератака, но не може да я предотврати. Или изстрелване на дрон от региона, не от Иран - това не може да се гарантира че няма да се случи. И първата реакция трябва да е на България. А правителството ни убеждава, че е готово да реагира по-адекватно при такива сценарии", заяви още Тагарев.

При защита на националната сигурност, Божилов изтъкна, че трябва да се анализира в цялост, а не елемент по елемент:

"Ние трябва да разглеждаме цялостно, защото службите за сигурност могат да предоставят някаква информация. Но в крайна сметка крайното решение за това какъв е рискът, заплаха ли е, е политическо. Какви са мерките? Те са политически. Тоест ние трябва да видим как действат службите, министерствата, къде се вземат решенията, как се постига консенсус", коментира Йордан Божилов.

Той споделя, че е публикувал статия, в която казва че в България няма система за действие за ситуации в сивата зона между мир и война. Липсва закон, който определя кой трябва да действа. Например Министерството на отбраната придобива антидрон системи, но министъра може да взема решения за сваляне на дрон над военни обекти. Това повдига въпроса какво се случва при цивилните обекти, казва Божилов.

"Миналата година направихме една симулационна игра - Софийски форум за сигурност, всички министерства бяха поканени на една кръгла маса. Те не можаха да решат кой закон да се задейства. Накрая решиха, че министър-председателят трябва да създаде ad hoc група или не знам си какво, за да решава ситуация в някоя част на страната, когато тя е от комплексен характер", разказа той.

Докати не изградим модел за действие у нас, страната ще е уязвима. Консултативният съвет по национална сигурност също е нужен, както и работа върху стратегическите комуникации.

Тодор Тагарев даде и друг пример за липса на координация - случая с руския самолет, прелетял над България, за да осигури помощ на Сърбия за гасенето на пожар. На фона на потенциалната заплаха, разкрита от Иран, правителството ни разрешава на руския самолет да премине, като за него е известно, че е правил полети в конфликтни региони в Близкия изток и в Северна Африка.

"Един експерт трябва да приеме хипотезата, че [самолетът] е натоварен с много сериозни разузнавателни сензори и те са на самолета. Спокойно може да предположи, и това трябва да бъде основната версия, че те са задействани от наша територия. Този самолет, като мине, може да разкрие елементи на системата за наблюдение на въздушното пространство, за противовъздушна отбрана. Ще заснеме къде точно се намират американските самолети в Безмер. Къде точно се намират самолетите F-16 в базата до село Граф Игнатиево. Ще мине над Ново село да види съюзните структури, които са разположени. И после вече ще продължи към Ниш", каза Тагарев.

Той добави и че Русия снабдява Иран с разузнавателна информация, улеснявайки ударите му в монархиите от Залива.

"Това са известни, публично известни факти. И ако се навържат тези неща, аз не бих дал разрешение на този самолет да прелети на нашата територия."

Тагарев изтъкна по-разумния вариант такъв самолет да кацне първо, например в Сарафово, и да се провери апаратурата му, преди да се допусне по-навътре.

"Това за мен на практика е гарантирано, че този самолет е с разузнавателна апаратура. Че той е направил разузнаване на тези критични елементи от системата за отбрана на България. И почти сигурно - информацията, представляваща интерес за Иран, ще бъде предадена от Русия на Иран. Те взаимодействат много тясно, включително при предоставяне на такъв тип разузнавателна информация", заяви още той и добави, че не изглежда някой в България да прави тези връзки.

Божилов подсети за договора "Открито небе", който е суспендиран, но разрешава азузнавателни полети над страните от споразумението, за да се контролира къде се разполагат сили и какви са те по вид. Тази практика с разузнавателни самолети е много стара.

"Сега въпросът е защо е даден този полетен план, входната точка? Но наистина тази информация ни липсва. Не знаем какви са били точно мотивите за поискването и какво може да е станало, но не може да изключим. Има няколко входни точки над България. Може да се определи самостоятелен полетен план", допълни Йордан Божилов.