БСП кандидатът за президент Ивайло Калфин пред news.bg

Какво е настроението между първи и втори тур?
Много добро. Много работа, много организация, срещи, стягане на редиците, въобще правим всичко възможно да мобилизираме редиците, избирателите, че да бъде успешен вотът накрая.

С какво настроение посрещнахте резултатите от първия тур, имайки предвид, че за краткото време след вашата официална номинация вие стартирахте от трета позиция и се превърнахте в един от двамата основни претенденти?
Аз не участвам, за да стигна до балотаж. Винаги съм казвал, че участвам, за да спечеля на изборите. В този смисъл и резултатите от изборите от първия тур не са изненадващи. Разликата е от около 350 000 гласа с г-н Плевнелиев.
За съжаление ЦИК още не може, в нарушение на закона, да определи края на първи тур и гласовете, които сме получили. Но това всъщност няма особено значение. Тези гласове са преодолими като се има предвид, че около 3,5 милиона в  България гласуват. От тях по-малко от 1,5 милион гласуват за управляващите.
Мисля, че ще има едно значително преразпределение на гласове. Така че не ме притеснява разликата. Това, което ме притеснява е начинът, по който протече първи тур от изборите. Много ми е неприятно, че в България - съвременна, европейска държава, която дава съвети на други държави как да си развиват демокрацията, правим избори по такъв нескопосан начин.

В тази връзка е и следващия ми въпрос. Тези избори бяха нещо като тест за Изборното законодателство, предложено и прието от управляващите - дали то ще сработи. Според вас провали ли се Изборният кодекс, ще се наложат ли корекции в него?
Има няколко неща, които могат да се кажат. Но първото и най-важното е - това законодателство е пълен провал. Не е първият провал на управляващите. Много забележки имаше към Изборния кодекс, те не се съобразиха с тях, а сега виждаме за какво става въпрос.
И тук проблемите са 3. Първият е свързан със законността. Ограничаването на времето за избиране и след това решаване от ЦИК в нарушение на закона къде да удължи и къде да не удължи гласуването, продължаващото гласуване много след решението на ЦИК, всичко това са доказателства, че на практика прилагането на закона е невъзможно.
На второ място стои въпросът за лишаването на право на глас на много български гласоподаватели. Хората, които бяха изключени от списъците за гласуване са стотици хиляди, изключени, забележете, по информация на МВР, което твърди, че въпреки тяхната регистрация, те живеели в чужбина. И тук става въпрос за хора, които са били за малко в чужбина - на екскурзия или по работа преди 2 години, преди 3 години и т.н. и сега са си тук. Става дума за български дипломати, става дума за хора, изпратени от държавата. На практика те се лишават от право да гласуват в страната, което е абсолютно недопустимо.
Виждаме огромното количество невалидни бюлетини, може би ще стигнат до към 7-8% по тези данни, които имаме към момента. Това показва не, че българинът не знае как да гласува, това показва много съмнения в начина, по който са обработени бюлетините преди да бъдат преброени, което отново лишава всичките тези стотин хиляди български граждани от ефективното отчитане на техния глас. Така че лишаването от право на глас за мен е един от големите проблеми включително и с дългите опашки и много отказали се хора.
И третият проблем е в лошата организация. Не знам до колко е лоша организацията или нарочно се разхождат депутати на управляващата партия и разнасят чували с резултати, изоставени чували, подритване гласове на хората, това нещо показва как не трябва да се правят избори. И няма как да не всява съмнение за начина, по който управляващите боравят с резултатите.
Разходките на депутати от управляващите между чувалите с изборни резултати може би показва защо в много секции има хора, които дори и собствения си глас не виждат.

Социолози коментираха, че на тези избори ясно се оформя двуполюсен модел ГЕРБ-БСП. Вие съгласен ли сте с такава теза?
Това обаче не е резултат от еволюцията на демокрацията в България. Партия ГЕРБ смачка всички партии. Вижте резултатите на останалите партии, вижте резултатите, които показват и на местните избори и на националните избори - всички са в рамките на грешката. ГЕРБ направи всичко възможно да разчисти около себе си терена, да нямат избиратели малките партии, за да може да привлече всичко.
Със социалистическата партия все още не може да се пребори. Но е голям проблемът и ние виждаме, че в България просто се изтласкват и партии, между другото изтласкват се и структури на гражданското общество, неправителствени организации, никой не им обръща внимание, докато не се въведе тотален монопол на управляващата партия върху публичното пространство. Това за мен е много притеснително. Ниският резултат на партиите в България е проблем.

От ДСБ казаха, че ще застанат зад кандидата на ГЕРБ г-н Росен Плевнелиев, но очакват от него ясна позиция за енергийната политика на страната ни. Вие, ако станете държавен глава, каква енергийна политика ще защитавате и следвате?
Иван Костов не за първи път спасява Бойко Борисов. Прави го за пореден път, надали е изненада за когото и да било. Между другото, с това той ще доубие десницата. Начинът да се идентифицира ясна европейска десница е съвсем различен, но това са си решения на Иван Костов.
Той подкрепя Росен Плевнелиев без никакъв ангажимент. Аз поне не чух Плевнелиев ясно да казва, че е против примерно АЕЦ „Белене", нещо против което е Иван Костов. Вероятно има такава договорка, но тя не е публична.
Това, което аз си мисля е, че България трябва да има ясна и публична политика. За мен колкото повече енергийни ресурси, проекти минават през България, толкова по-добре за България. На времето Иван Костов твърдеше, че газопроводът Син поток нямало да ни заобиколи, защото нямало от къде. Оказа се, че той мина по дъното на Черно море и не минава този газ през България. Неговата енергийна политика е меко казано сбъркана.
Така че важен е принципът, че в България имаме интерес и той може да стане само през следващите години да съсредоточим максимално голямо количество енергийни ресурси - газ, електроенергия, нефт, които да минават през България, които да генерират производство.
Ако България не построи Белене, няма да построи друга атомна централа. Просто ще започнем да внасяме ток от Турция.

В изборната нощ БСП призова за подкрепа и г-жа Кунева. Тя обаче не я даде нито на вас, нито на г-н Плевнелиев с мотив за вашия опонент, че не трябва цялата власт да се дава в ръцете на една партия, а за вас, че ще бъдете трети мандат на г-н Първанов. Вие считате ли се за „трети мандат"?
Няма как първо това нещо да се случи. Това е една пропагандна теза на ГЕРБ, която насаждаше непрекъснато. Аз съм работил в президентската администрация в рамките на 2 години по времето на първия мандат на президента Първанов, това ми е и връзката с нея.
Но честно да ви кажа, действията на г-жа Кунева събудиха известно разочарование в мен, защото ти да поведеш половин милион български граждани, да убедиш половин милион български избиратели и то с много ясна реторика, с много ясни ангажименти и накрая да се скриеш зад тайната на избора и да не кажеш като един лидер какво мислиш за политическите процеси, поне в лично качество къде би гласувал, показва липса на готовност за едно такова лидерство.
Но същевременно съм изразявал и възхищението си от кампанията, която направи г-жа Кунева. Тя действително успя да мобилизира извън всякаква партийна подкрепа много български граждани - половин милион. И това са хора, които искат да видят действително европейското бъдеще на страната. И тя ги мобилизира с много ясни ангажименти.
Между другото, аз съм готов да се ангажирам с всички ангажименти на г-жа Кунева, те са действително такива, които запазват демокрацията в България и не я тласкат към модела ГЕРБ.

Как оценявате подкрепата на Ахмед Доган? Преди първия тур общо взето основните претенденти за поста държавен глава малко се дистанцираха и по-предпазливо се изказваха за негова подкрепа?
Аз заявих още на пресконференцията след изборите, обърнах се към всички български избиратели и потърсих тяхната подкрепа, за да се запазят европейския характер и демократичния характер на държавата. Не става въпрос за леви или десни убеждения. Малко по-късно г-н Доган заяви тази подкрепа. Аз не съм се чувал с него, аз нямам договорка с него, нямам нищо скрито от публиката, нямам ангажименти, които са поети към ДПС.
Също не приемам думите на Росен Плевнелиев, че ДПС е една партия, от която трябва да се срамува бъдещият президент и той лично не иска техните гласове - интересно е какъв обединител на нацията ще е, след като бъде избран.
Но факт е, че аз нямам никакви договорки, ангажименти или каквото и да било към ДПС. Проследих ангажимента по телевизията  както много български граждани. Даже и след това не съм се чувал с г-н Доган.

Още в предизборната кампания вие обещахте, ако станете държавен глава да инициирате референдум за шистовия газ, аз съм убедена, че ще изпълните това обещание. Но въпросът ми е в по-широк контекст - смятате ли, че българското общество е дорасло за референдум. Може би това е начинът хората да се чувстват ангажирани с политиката, но дали обществото ни е готово за референдуми да си каже мнението по национални въпроси и дали от друга страна политиците са готови да водят политика, дадена от българските граждани, ако позицията им е различна от тази, която те биха искали да водят?
Дорасло е обществото и е готово за референдуми. Аз не знам какво трябва да чакаме то да узрее. Просто политиците трябва да направят така, че да питат хората по важни въпрос, а те бягат от този момент. Така че нека не подценяваме готовността на обществото, да, то е готово да участва и не само е готово, но и иска да участва активно в определяне на политиките чрез референдуми.
По отношение на това което казвате за ангажимента на политиците - в крайна сметка това е техен проблем. Ако не приемат това, което искат хората, то те няма как да се занимават с политика. Политиците са избрани, за да изпълняват това, което българските граждани искат от тях. В този смисъл от политиците в голяма степен зависи и формулирането на въпроса.
Аз съм съгласен, че не всеки въпрос може да се решава на референдум. Ние сме довели това до абсурд - никой въпрос не се решава на референдум. А въпросът за шистовия газ е действително един подходящ въпрос за произвеждане на референдум, той е принципен въпрос, не е свързан с някакъв конкретен проект, с конкретно решение. Той е въпрос на принципи. Искаме ли да използваме тази технология за проучване и добив или не, което е достатъчно опасно. Така че нашето общество е готово и чака референдуми.
Политиците в момента не са съгласни и се опъват, очевидно това нещо се случва през последните години. Според мен това трябва са се разчупи и трябва да има действително референдуми. Аз бих настоявал за промяна на Закона за референдумите, която да даде много по-гъвкав механизъм, така че да се провеждат много по-често референдуми.

С това отговорихте отчасти на следващия ми въпрос за промяна на законодателството за референдумите. В коя част се налага промяна. Видяхме подписки, а НС се оказа в патова ситуация, защото има някакви недомислици в закона, които не допускат провеждането на референдум?
Законът е забранителен за референдуми. На практика не позволява да има референдуми. Това, което трябва да с е промени е първо мнозинството, което трябва да се яви. Включително и за общински референдум се иска да се явят повече от гласувалите на последните местни избори или повечето от гласувалите на последните парламентарни избори.
Според мен това е прекалено. В най-масовия случай трябва да се сложи мнозинство половината от жителите на населеното място или от гражданите на България. Трябва да бъде много по-лека процедурата за референдум с много по-малко подписи. В момента се искат 200 000 подписа, за да може да се обърне обществото към парламента и половин милион подписа, за да може да поиска от парламента свикване на референдум. Президентът няма по-различни права и той трябва да поиска от парламента провеждането на референдум. Така е и по отношение на броя подписи, които се събират, които пропорционално трябва да са много по-малко.
Ако погледнем пропорцията, така наречената гражданска инициатива в ЕС, тогава когато гражданите могат да поставят на институциите въпроси, е с много по-нисък праг, отколкото в България искането за референдум. Така че по-малко граждани трябва да са в състояние да предизвикват поне дискусия в НС и по-малко граждани да налагат изискването за провеждането на референдум. Президентът също трябва да има правомощия също да обявява референдуми, местните власти трябва да имат доста повече правомощия. Въобще целият този механизъм трябва да се отпусне, така че да може да работи.

Запознахте ли се с тази част от бюджет 2012, около която мъглата беше разпръсната?
Не съвсем. Тепърва ще видим бюджета за 2012. Никакви изненади няма в него и за съжаление той ще задълбочи проблемите, които имаме и днес. Проблемите са с огромното свиване на вътрешния пазар, фалити на малки и средни предприятия, на практика изчезва средната класа в България. Това води до около нулевия икономически растеж.
Мисля, че е надценено това, което пише в бюджета, но това не е за първи път. Само за тази година няколко пъти и самото правителство си намалява прогнозата, то очевидно не гледа сериозно на тях.
Бюджет 2012 ще доведе до много нови безработни в България, ще доведе до замразяване на доходите и до обедняване на страшно много хора и в крайна сметка България ще направи поредната крачка за отдалечаване от европейските политики.
Българският бюджет няма нищо общо с бюджетната политика на страни, които са успешни в Европа, просто е много различен и ме е страх, че ни води по грешния път.

Наскоро и г-н Барозу, и председателят на ЕП бяха в България, които дадоха съвети на правителството да „стягаме коланите" и подкрепиха финансовата дисциплина?
Г-н Барозу, г-н Бузек и някои депутати от групата на ЕНП бяха де факто на предизборна обиколка в България. Те подкрепиха партия ГЕРБ. Така че не се изненадвам, че те говореха това, което очакваха лидерите на партия ГЕРБ. Истинското мнение на Европейската комисия и на ЕС въобще е различно. Можем да го прочетем в решението да ни спрат за Шенген, което оценява степента на корупцията и липсата на борба с престъпността. То се изявява в препоръките и към икономическата политика на България, които се дават, които показват, че България е най-неконкурентоспособната страна в ЕС и продължава да задълбочава този проблем, вместо да го решава. Те се виждат и в оценките в доклада на ЕК от юли месец за изразходването на европейските средства , които показват България като страната, които има най-големи проблеми заради лоша администрация, лошо кадруване, лоши назначения за усвояване на европейски средства. Това е мнението на европейските институции. А това, което си позволяват г-н Барозу и г-н Бузек тук да говорят предизборно е единствено за вътрешна консумация. Тези неща те не ги повтарят от европейските трибуни, тези неща не са за европейско ползване. Което е в Европа, го пише много ясно в документите.

В тази връзка може ли причината за финансовата криза да бъде и изход от нея или трябва да се търсят алтернативни решения?
Причината не може да бъде изход, но това което трябва да се направи е да се потърси изхода активно, не пасивно. Това, което в момента в България става е седим, стискаме палците да мине кризата. А в успешните европейски страни не се прави така. В тях се подпомага вътрешното търсене, не се допуска бедност, не се допуска дълбоко разслояване на обществото, стимулират се инвестициите. В България ние се чудим как да разпределяме недостигащи средства. Изходът от кризата е много ясен - няма нужда да го измисляме ние, нека да погледнем успешните европейски страни. Само че не го правим.

И в края на интервюто - какво ви предстои от тук до втория тур?
Имам срещи с различни организации, политически партии, хора, структури, които ще ме подкрепят между първи и втори тур и за втория тур в неделя и разбира се заедно с щаба се занимаваме с максимална мобилизация и боеспособност на хората, които работят за кампанията и на които съм страшно благодарен в цялата страна.