По повод протеста на майки в столицата, екип на News.bg разговаря с Красимира Хаджииванова, в качеството й на майка и една от създателките на сайта за родители maikomila.bg.

Поводът за протеста на майките са скандалните записи на насилие в детски градини, които попаднаха в медиите.

Лично Вие защо се присъединихте към протеста днес?
Поводът всъщност не е само това дори, а е опитът на родителите от вече неработещия модел по въвеждане, адаптация и отглеждане на децата ни в държавни ясли и детски градини. Всеки, който има дете и го е пуснал на държавна ясла и детска градина, е минал през един и същи процес- предаваш детето на вратата, взимат го и ти го връщат вечерта, без ти да участваш по никакъв начин в неговия живот вътре. Това е отдавна отминал и забравен модел на въвеждане и адаптация на деца в такива институции. Навсякъде по света родителите имат право в първите дни да влязат с детето, за да свикне то по-лесно с живота вътре. Проблемът, за съжаление, не се състои само в това. Появиха се много апетитни теми като поставянето на камери и видеонаблюдение в яслите и детските градини. Това далеч няма да реши проблема - като единичен акт от страна на общинските власти, яслите и детските градини. Поставянето на една камера нищо не решава. Никой не иска да живее в състояние на Биг Брадър. Проблемите са много по- дълбоки. За съжаление, липсва гледната точка на хората от персонала. Аз бих призовала, ако може, хора, които работят в ясли и детски градини, да се присъединят към нас и да кажат от тяхна гледна точка какво куца, какво не е наред. Всички знаем, че персоналът е прекалено малко за отглеждането на толкова много деца в тези институции. Не може две жени да отговарят за 30 деца.

По отношение на адаптационния модел- в първите дни, когато детето тръгне на ясла, родителят няма ли възможност да влиза, докато то свикне?
Няма такава възможност. В държавните ясли това не се практикува и родителят е абсолютно изолиран. Аз до ден днешен реално не знам детето ми какво прави и къде живее в тези 8 часа, в които е на ясла.

Вие настоявате само в първите дни, когато детето постъпи в ясла, да присъства родителят или по принцип майките и татковците да могат да влизат?
Няма нужда от някакво постоянно родителско текучество, но е доказано в световната практика, че когато детето за първи път прекрачи прага на яслата в компанията на родителя си, то свиква много по-лесно с тази огромна новост в живота му. Никой не си дава сметка, но всъщност това са 1-2-годишни деца, които нямат кой знае какъв социален живот. Те са живели вкъщи с родителите си до този момент и изведнъж се озовават в една напълно нова обстановка, с абсолютно непознати хора, откъсват ги от ръцете на родителите им и ги поставят в среда, в която те губят почва под краката си. Това се отразява дългосрочно и на децата, и на родителите.

Появиха се и мнения, че присъствието на родител би създало проблем за другите деца, чиито родители нямат възможност да присъстват и това би разстроило малчуганите?
Ясно е, че тази промяна няма да се въведе от утре за три конкретни деца от някоя група. Това е промяна, която трябва да стане, официално да бъде въведена и, например, от следващия випуск нови деца да бъде задължително условие за адаптацията и въвеждането на децата в ясла. Тоест, целият випуск от нови деца, който ще влезе в яслата, ще има възможността да присъства там с родителите си. Едно дете, което бъде записано на ясла, може да бъде пуснато в следващите 90 дни, т.е родителите имат право да си изберат в кой от тези 90 дни, след началото на новия сезон на яслата, да заведат детето си за първи път на ясла. Това означава, че имаме един тримесечен период, в който поетапно може по 10, по 10 нови деца да влизат с родителите си, а не да става някакъв калабалък, в който нито персоналът ще знае какво се случва, нито родителите и децата ще се чувстват добре. Малко мислене, график и план са в основата на успеха на една такава нова, не чак толкова скандална, мярка- все пак по цял свят е така.

Засегнахте въпроса за видеонаблюдението, който се оказва спорна тема- това е едно от предложенията на майките. На протеста обаче присъства една медицинска сестра, която каза, че това би създало опасност, ако записът изтече в интернет пространството. Все пак това са малолетни деца?
Аз също не смятам, че това е най-необходимата мярка, която трябва да се въведе. За съжаление, точно от там ще се тръгне и знам, че това ще предизвика много спорни мнения.

Какво значи да сложим една камера и да смятаме, че проблемът е решен? Знаем, че и в болницата с акушерката имаше камери и това не спря насилието, нали? Проблемът е много по-дълбок, въпрос е на промяна, изцяло на обръщане с хастара надолу на целия модел, на цялата система. Затова казвам, че искаме персоналът да се присъедини към нас, защото ние не сме срещу тях, ние работим в една обща посока и се нуждаем от тяхната гледна точка. Едни камери, според мен, даже биха нагнетили повече напрежение.

Майките поставиха и темата за психотестовете. Този въпрос как стои и на какъв период смятат, че е необходимо да се правят психотестове?
Пак ще повдигна темата с акушерката. Защо да не се прави веднъж годишно? Това е изключително напрегната работа, отговорна, важна, това е работа с деца. Това са тестове, които дори на теб самия ти позволяват да си дадеш самооценка и да имаш представа в какво състояние си и дали можеш да се грижиш за деца. В Германия студентите, които изучават педагогика, минават тестове, за да си дадат представа годни ли са, имат ли умения и търпение да се занимават с деца. Не смятам, че някой трябва да се обижда от това. Професионалните шофьори също преминават психотестове, нали?!

Смятате ли, че има как да се увеличи количеството на персонала, обгрижващ децата в детските градини и ясли?
Знам, че това не е много атрактивна професия в момента. Държавната такса за ясла е 60 лв.- и то не я плащаш всеки месец, защото ако детето ти е отсъствало, плащаш по-малко. Мисля, че ако бъде въведена някаква минимална промяна в заплащането от страна на родителите и по някакъв начин се отпускат повече средства за наемане на персонал, нещата ще претърпят промени в положителна посока. Сигурна съм, че на персонала въобще не му е лесно.

Колко деца трябва да бъдат обгрижвани от една жена?
Ако в групата са 30 деца, са необходими 6 души персонал.

Като майка, бихте ли споделили Вашия житейски опит. Как детето Ви се адаптира в детската ясла?
Аз дори нямаше как да го разведа преди това и да му кажа: "От утре ще идваш тук, ще си играеш с деца." Защото няма как външен човек да влезе. Имам шанса детето ми да посещава една много хубава ясла в София, това е 28-ма ясла. Там го оставиха да се адаптира достатъчно дълго, взимах го на обяд достатъчно дълго време, не спеше отначало, но беше трудно, драматично и за него, и за мен- крясъци, писъци. Аз не познавам жените, на които си оставям детето, то не ги познава, а това е дете на 1 година и половина.

Не знам защо е толкова трудно да се разбере, че родителят не е някаква заплаха за персонала или за градината. Нищо лошо няма да направим, няма да внесем зараза, няма да ги смутим. Ще помогнем на децата, а и на персонала.