Ден преди делото във Върховния касационен съд срещу Максим Сависки бащата на пострадалата Мануела, Красимир Горсов, отговори на въпросите на news.bg

Утре е делото във Върховния касационен съд срещу Максим Стависки. След толкова много време, какво очаквате от съда?
Искам да спазят закона такъв, какъвто е. Ако аз бях направил подобно нещо, вече поне 6 месеца щях да съм си излежал ефективната присъда.
За мен е несериозно това смекчаващо вината обстоятелство, че Стависки е „някой". Искам ефективна присъда. Не искам да се подиграват със състоянието на Мануела.
За мен решението на Апелативния съд в Бургас е подигравка със състоянието на дъщеря ми.
Нашият живот е спрял, а животът на Максим Стависки продължава. Дъщеря ми в момента губи най-хубавите години от живота си.

Ако съдът потвърди присъдата на Апелативния съд, какво ще предприемете?
Не съм мислил, ще изчакам да видя какво решение ще вземе съдът. Аз няма да хабя сили и енергия само в делата, в момента имам много по-важни неща.
Има един,от когото никой не може да избяга - онзи горе, това ще стане рано или късно.
Ако се стигне до такова решение, ще се консултирам с юристи, приятели и познати, с които трябва да съгласувам нещата, и тогава ще реша какво ще предприема, но доколкото познавам жена ми -тя ще го гони до последна инстанция.

Стана ясно, че Стависки ще присъства в съдебната зала, имате ли желание да му кажете нещо утре?
Не искам да му казвам нищо и се надявам, че след като толкова време съм се сдържал няма да ми падне пердето в съда, но не е много сигурно.

Трябваше ли Максим да отида да види Мануела в Израел?
В интерес на истината около 10-15 август, малко след инцидента, Максим Стависки поиска да види Мануела във ВМА, но тогава моментът не беше подходящ. От тогава не е проявил желание да я види.

Как според Вас трябваше Максим Стависки да реагира след инцидента?
Аз, както и много други хора, на негово място бих си понесъл последствията, предвидени от закона и бих използвал връзките и възможностите си да помогна на това дете, което съм наранил.
За разлика от него, аз мога да съм всякакъв, но аз няма да мога да живея с мисълта, че съм убил някой, осакатил съм дете и да не съм направил усилия да помогна на това дете.

Кога за последно получихте новини за състоянието на Мануела?
Всеки ден се чувам по няколко пъти - 2-3 пъти със съпругата ми. На този етап състоянието на Мануела е добро и хората, които работят с нея, са доволни.

Колко ще продължи лечението на Мануела в Израел?
Никой не може да каже, но със сигурност поне още 5-6 месеца. Около година, за да има някакъв ефект от всичко това, за да има добри резултати, за да стане това, което аз и Диана искаме.

Каква е разликата между състоянието й сега и състоянието, в което замина за Израел?
Разликата е огромна. Тя замина с доста здравословни проблеми - проблеми с белия дроб и т.н, които лекарите в Израел лекуваха през първия един месец там.
Това е доста дълъг процес на лечение, но на този етап тя има 70 процента активност.
Скоро трябва да започне рехабилитационни процедури в басейна на центъра, в който се лекува.

Каква е най-добрата Ви прогноза и надежда? Как виждате Мануела след 10 години?
Наясно съм, че Мануела няма да бъде същата, нашият живот никога няма да бъде същия. Как я виждам?!
Мануела я виждам, както си я спомням преди 5 август - едно жизнено момиче, съвсем нормален човек. Знам, че лечението ще отнеме 2-3 години, но знам и че тя ще се справи.
Единственото нещо, което ме крепи в момента е това, че не съм спрял да вярвам в Мануела, в лекарите...
Мануела е всичко, което имам. Изобщо не ми пука какво става около мен. Аз съм постоянно с нея. В момента живеем заради нея. Само тя е важна.
Докато съм жив Петър Христов ще е в сърцето ми там, където е Мануела.
Този човек направи чудеса за нас и продължава да прави. Благодаря за всичко на г-н Александров и на всички, които ми помагат, но не искат техните имена да бъдат афиширани.

Кога за последно видяхте Мануела?
На 10 септември. Изобщо нямам представа кога пак ще я видя. Единственото нещо, което по някакъв начин ме кара малко да се откъсна от тази действителност е асоциацията, която в момента съм се нагърбил да направим - с помощта на г-н Александров и фондация „Развитие".
Това по някакъв начин може да ми помогне. Тази асоциация по никакъв начин не е свързана с Мануела. Не го правя заради Мануела.
Правя го, защото много преди тези скандали, които се случиха с мен, аз бях поел ангажимент пред няколко семейства; семейства, в чийто домовете съм ходил и знам в какво състояние се намират децата им.
Правя го заради тях, не го правя да си изчистя името Не мога да изляза от техния дом и да забравя какво съм видял. Гледката много ме натоварва и ангажира.

Какво означава за теб поканата на фондация „Развитие"?
Явно хората са преценили, че имам някакви качества, че има нещо човешко в мен. С Милослав Йосифов и г-н Александров се познавам от 8-9 месеца.
Те най-добре знаят как се чувствам аз, как стоят нещата. Оценявам поканата и им благодаря.
В същото време има още много хора, които останаха с мен. Но аз винаги съм го казвал, не е важен никой - нито аз, нито някой друг. Важна е само Мануела.

Каква е целта на организацията, която създавате?
Трябва да Ви кажа, че това, което виждам в домовете на хората - децата, които познавам, имат всички шансове да се оправят и на тях им трябва много малко - елементарни неща - рехабилитация и т.н.
Те имат нужда от лекарско наблюдение, но те нямат нито лечение, нито медицински препоръки - нищо.
Държавата обаче не обръща внимание. За тях тези хора не са живи. Децата със 100 процента инвалидност, каквито са всички тези деца, получават около 150-160 лева месечно от държавата.
Тези пари не стигат и за 3 дни рехабилитация. Не може така .Това са деца на тази държава.
Не на последно място родителите също имат нужда от помощ. Всички, които аз познавам, имат нужда от психолог, те не са добре психически, включително и моята съпруга, както и аз.

Какво би им казал на тези родители?
Аз съм им го казвал вече. Не могат да стоят, без да правят нищо и да чакат нещо да се случи отгоре. Отгоре нищо няма да се случи.
Това, с което мога да им помогна е да ги накарам да се обединят в тази асоциация. Аз ще дарявам моята заплата на бъдещата организация
Не, че е много, но това са ми финансовите възможности.
Зад мен седят много сериозни хора, така че спокойно мога да си даря заплатата за. В момента вече имаме списък с около десетина семейства, с голяма част от тях се познавам от доста месеци.

Верни ли са сумите, които според информацията, разпространена в медиите, сте изтеглили от дарителската сметка на Мануела и сте проиграли на хазарт?
Размерът на сумите, споменати в медиите не отговаря на истината. Ще изчакам обаче следствието да си свърши работата.
Ако прокуратурата прецени, че има достатъчно данни срещу мен, за да ми бъде повдигнато обвинение, ще бъде образувано досъдебно производство.
В момента съм само свидетел. Заклевам се, че нямам нищо общо със смс-ите, които се твърди, че Миролюба Бенатова е получила.

От къде взехте парите, които проиграхте на хазарт?
Аз съм ги обяснил пред следствието, но за сега няма да коментирам. Днес за трети път бях на разпит и вероятно ще давам показания пред следовател още веднъж.
Имам обяснение за повечето неща, които стават. Нека журналистите пишат каквото иска, аз около скандала няма да говоря, докато не приключи следствието работа.
След това - и ако фондацията е набрала скорост, ще замина за Израел, където ми е мястото.

Играехте ли хазарт преди инцидента с Мануела?
Може би година и половина преди инцидента бях спрял да играя. Но аз винаги съм казвал, че аз не съм добър човек. На този свят идеални хора няма.
Не търся разбиране от никой, не искам никой да ми влиза в положението.
Само искам да кажа - дано никой не е на мое място и дано намалеят такива случай, като тази на Мануела.
Аз самият, трудно издържам, има случаи, когато усещам, че полудявам. Не мога да мисля за бъдещето, радвам се на малките неща.
Във фондация „Развитие" се чувствам добре. Тук срещнах разбиране и това, което се опитвам да направя, с помощта на фондацията ми пречи да мисля за Мануела, помага ми да издържа психически.