Бившият заместник-финансов министър и настоящ общински съветник от НДСВ в СОС Любомир Дацов пред News.bg

Каква е позицията на НДСВ относно плана „Меркози" за спасяване на еврото? Сякаш първоначалната еуфория в Европа се оказа малко пресилена и пазарите реагираха по-предпазливо.
В НДСВ не сме се събирали, за да вземе партийна позиция. Но ако разглеждаме този план като една следваща стъпка за развитие на интеграцията в Европа, НДСВ винаги е била европейската партия в България. Не е нужно да повтаряме, че благодарение на НДСВ България е в НАТО и в ЕС. Ние продължаваме да бъдем политиците, които подкрепят европейската интеграция.
Нека да не казваме плана на Саркози и Меркел, защото се видя, че единодушно се подкрепя от повечето политически лидери в Европа, без един - имам предвид странната позиция на Великобритания, която остана в изолация. На последния политически съвет се видя, че 26 държави застават твърдо зад плана, който е насочен към по-голямата подкрепа на интеграцията на Европа.

А какво ще е отражението върху страната ни от участието във фискалния пакт?
Аз знам, че е трудно да се каже и да се прецени количествено какво ще е отражението, може само да се правят оценки в тази посока още повече, че както виждаме окончателните параметри не са много ясни на този план и е много трудно да се измерят нещата. Още повече че всяка отделна държава в Европа запазва достатъчно самостоятелност, за да прави, както се казва грешки.
Никой не може да прецени в момента правителствата какви мерки ще вземат или няма да вземат, за да може да оцениш всичко това. Но аз знам едно твърдо нещо, че ако този план не се осъществи, последиците за еврото и като цяло за обединена Европа, ще бъдат много отрицателни. В случая ние имаме една ситуация, в която трябва да знаем на къде вървим и смятаме ли, че всички държави членки имат изгода от този процес. И тъй като интеграцията определено е добрият вариант за Европа, тоест Европа става по-силна. С Европа, която загуби политическото си влияние като международен играч в последните 10 години, това е предпоставка тя да се върне в тази игра. Всички сме съгласни, че за нас е особено важно Европа политически и икономически да бъде силна.
Тоест, този план е стъпка в правилната посока и по-скоро хората, които спекулират с него, са хора, които общо взето се опитва да извличат дивиденти от незнанието на хората и от лошата икономическа ситуация, която е в момента в Европа. И преди имаше правила, но тези правила бяха обърнати - беше пожелателно да се спазват. В следствие на това, че много страни не се съобразяваха с тези правила, се получи на практика този проблем в момента.
Оказа се, че в следствие на икономическата и финансовата криза, ние не сме подготвени да реагираме адекватно на тези проблеми, защото трябва да сме наясно, че не Европа докара кризата. Кризата дойде от САЩ, дойде чисто по финансовите канали. Въпросът е, че кризата премина от банките върху бюджетите, върху публичните системи и правителствата не се оказаха достатъчно подготвени, за да реагират на тези предизвикателства.
Това, което се прави с този фискален съюз е в правилата посока - въвежда правила, за да не се стига до това състояние. Смятам, че този фискален съюз е едно добро решение, което стабилизира  еврото, стабилизира Европа и прави стъпки в правилната посока.

Тоест, фискалната дисциплина ли е, така да кажем, лекарството за изход от кризата?
Това, което е еврото за Европа, това е валутният борд за България. Валутният борд фактически е една малко по-строга монетарна валутна система. Но еврото само по себе си е фиксирана валута. От гледна точка на 17-те страни членки, които са в Еврозоната, еврото за тях е фиксирана валута, тоест правилата, които важат за управление на банковата система и за поддържане стабилността на тази валута е същото, както в случая с валутния борд. Тоест, ти трябва да имаш стабилност на публичния сектор, да не правиш дефицити, за да не вкарваш инфлация и да не го отслабваш.
За да взема ЕЦБ правилните решения и за да може тези решения да са добри за всички това означава, че икономическият цикъл и структурите на икономиките на повечето държави трябва да са еднакви. Едно от условията за един такъв тип валутен съюз, какъвто е еврозоната, е именно да има еднаква структура на политиките, еднаква фаза, тоест държавите да се развиват в синхрон. Не напразно именно една от идеите на този фискален съюз е тези държави да имат координация на фискалните политики, да имат и да се движат в една и съща посока, структурните предизвикателства, които стоят пред икономиките да бъдат едни и същи и да бъдат решавани по един и същ начин. И е много важно в тези случаи дали се правят дефицити или се правят балансирани бюджети.
Става въпрос за една от съществените части, която е като предложение, че структурният дефицит не трябва да надвишава 0,5%. Това е много технократско, много специфично, общо взето е висша математика, която не е необходимо всички да я знаят и да я разбират, но в крайна сметка това е съществената разлика между европейското предложение и това, което е българското предложение за така наречения фискален пакт.
Общо взето в единия случай фискалният пакт може да докара онези пари, за които ви говорих. Фискалният пакт (бел.ред. визира се Пакта „Дянков") позволява икономиката да се развива в една посока, а пък МФ да налага мерки в точно обратната, тоест може да се наруши стабилността на икономиката.
Докато европейското предложение по този начин, по който е направено, кара държавите да се съобразяват с фазата на икономиката , в която се намират. Надявам се европейското предложение да бъде възприето и от българската страна, защото това, което в момента прави правителството е една пропаганда. Думичките се припокриват, еднакви са, но същността на предложенията на европейската политика и на българската политика се различава съществено.

Затова ли ГЕРБ бързат да прокарат идеите в така наречения пакт „Дянков" в Конституцията? И изобщо какъв ще е ефектът от това?
Има една стара българска поговорка - видяла жабата че подковават вола и вдига крак. Макар че в случая не съм напълно прав, малко спекулирам, признавам си. В случая не бива да се бърза. Така или иначе този път за промяна в Конституцията трябва да бъде извървян. Друг е въпросът, че предишните правителства нямаха нужда от промяна в Конституцията, за да спазват тези правила. Това е първото правителство, което не спазва правилата - прави дефицити и те се различават спрямо европейските правила.
Самото МФ си го признава, че действа отрицателно на икономиката със самата фискална политика, но обещават, че ще се поправят в светлото бъдеще, както всички тези неща, които прави ГЕРБ в момента, всички те са насочени за светлото бъдеще.
Това което те правят общо взето е пропаганда и популизъм, а не истинско разбиране на ситуацията. По наше време дългът падна от 70% и стигна до тези 14%, а ГЕРБ има правителство, което вдига и направи близо 3 милиарда дълг повече за последните 2 години и нещо. В разходната част нещата изглеждат още по-неефективни и недобри. Върнахме се към едни практики на бюджетиране, които бяха отпреди 10-15 години.
Аз си позволявам да кажа, че в момента нивото на бюджетиране е нивото, което имахме през 1994-96 година. Целият този труд на МФ за въвеждане на програмно бюджетиране, за изразходване парите на данъкоплатците по ефективен начин и ти да го виждаш това нещо, отиде на вятъра. Това правителство направи стъпки назад.

Адекватна ли е финансовата политика на България на предизвикателствата на кризата?
Всъщност големият проблем от началото на това правителство е, че то дойде с много лозунги и си остана с лозунгите без реални действия. Те просто нямат капацитет. Но това си е проблем на българския избирател, който не може да иска да избере, без да гледа хората, които стоят зад определени политики. Тоест гледа едни икони и гласува по желание, и след това се чуди защо не се случват нещата.
Ясно е, че първо трябва да има хора, които да вярват в нещо, които да имат капацитет, образованието да правят нещата и след това да имаш политическата воля на база на този капацитет да развиваш нещата. В сегашното правителство общо взето трудно може да се каже, че някой има капацитет, а миналото на повечето от тях е свързано с неща, за които никой не иска да се сеща в тази държава. Но тези следи не могат да бъдат разкъсани и те общо взето проличават все повече и повече.
Бюджетът не е чак толкова важен. Бюджетът е инструмент за създаване на една обстановка, но стабилността, доброто правосъдие, добрите бизнес практики са по-важни, отколкото да имаш една прекрасна данъчна система.
Аз най-отговорно казвам, сравнявайки и данъчната система в Европа, че България е водеща държава в ЕС по отношение на данъчната система и как трябва да бъде изградена една данъчна система. Дори и в кризата се видя, че благодарение на правилната конструкция на тази данъчна система, България загуби много по-малко приходи, отколкото другите. Българският бюджет и българската система така, както са изградени, имат капацитета да поемат тези трусове, тези шокове, били те вътрешни или външни и съответно да устояват на тях. Бюджетът е само инструмент, ти трябва да имаш в главата си идея на къде вървиш, стратегия за развитието на тази държава.
Аз общо взето казвам, че българинът няма право да се оплаква, защото гласувайки за това правителство, то гласува за некомпетентността и наказанието е, че след 2009 г, 2 години в Европа нямаше криза. Ние сега навлизаме в цикъл на нова криза. Но 2 години в Европа имаше икономически растеж, намаляване на безработица, докато в България това нещо продължи да се случва. Това е наказанието за българина, че загуби доходи, че безработицата се увеличи. Но не може в крайна сметка ти да гласуваш нерационално, загърбвайки резултатите, а на базата на някакви сантименти.
Светът е рационален, той е ефективен и когато ти не си такъв, общо взето светът те заобикаля. Това се случва общо взето в България. За съжаление освен тези които подкрепиха ГЕРБ и останалите български граждани ще трябва да понесат тежестта на тази криза, а за съжаление тя се задълбочава все повече и повече.
България е като прокажена държава по отношение на чуждите инвестиции. Европа също има проблем с чуждите инвестиции, но това, което се случва тук, няма обяснение. Това, което се случи след 2001, независимо от всичките  грешки, беше огромното предимство, че остави хората да бъдат свободни, да имат избор и да не чувстват натиска на държавата. Затова България до 2001 до 2006-2007 имаше такъв ускорен икономически растеж, защото основата беше свободата, нямаше я централизираната корупция, нямаше я централизираната полицейщина.
Рано или късно в България трябва да дойде ново демократично правителство. Но за съжаление в текущата комбинация просто не виждам добри сигнали. Имаме образно казано 3 партии, от които 2 направо са рожби на БКП - визирам БСП и ГЕРБ. Никъде другаде няма толкова ченгета и толкова комунисти. Другият случай е ДПС, където също има много проблеми със службите, макар че ДПС е доста по-демократична и друга топка, отколкото тези двете.
Ясно е, че се намираме в странна обстановка - политическа и икономическа, но десните партии в момента са длъжници на себе си и на хората. За мен има една ясна посока, това не е позиция на НДСВ, макар че НДВС работи много активно като 4-тата най-голяма партия след тези избори в България за обединение в център-дясно, аз съм от тези по-хард хора, които смятат, че трябва колкото се може по-бързо наличните десни партии да се трансформират в нов голям десен проект. И това е бъдещето на България.

Започвате преговори от 2012.
Ние ги започнахме още сега веднага след изборите.

Какви са очакванията?
Рано е още да се каже. Ние просто казахме нещо - ние виждаме и оценяваме тази обстановка и ние сме готови да преглътнем личностните си амбиции, различията, които имаме, но в крайна сметка идейно НДСВ, СДС, ДСБ и останалите партии в център-дясното пространство имаме еднакви ценности, еднакви политики, зад които заставаме.
Специално със СДС ние заемаме 85% идентични позиции. Проблемите на център-дясното са егото на лидерите, а не на политиката. Но тази фрагментирана политика в момента не носи нищо добро за нито една от политическите партии. Общо взето не носи нищо добро и за отговорността, която имат политиците пред гражданите. Защото те трябва да им дават алтернатива, зад която те да застанат.

А каква ще е ролята на Меглена Кунева. Тя също изповядва ценностите на център-дясното пространство, а като мажоритарен кандидат в президентските избори получи доста добър резултат?
За мен това е сигнал, че хората в този момент имат нужда от една формация, която защитава интересите на онези свободни хора, които не желаят да живеят в такъв тип държава, на онези интелигентни, умни, образовани градски хора, като не правя разделение между селото и града, но това са хора основно представители на малкия и среден бизнес, които искат да създават нещата и да градят бъдещето със своите ръце и които искат да имат една предвидимост, тоест хората, които имат онези стандартни европейски ценности, които през последните 10-15 години се борихме да въплатим в България.
Въпросът за Кунева е ясен. Големият въпрос е единното дясно пространство, единната политика. Въпросът за Кунева поставен така, не е по-различен от въпроса за Иван Костов и всички онези хора, които са умни с визия, но по своемо егоцентрични.