Дори докато инвазията в Украйна продължава, руските въоръжени сили все по-често подлагат на изпитание европейската отбрана чрез дронове, пилотирани самолети и военни кораби.

Това не са случайни грешки или обикновени разузнавателни мисии - целта е навлизанията да бъдат превърнати в нещо "нормално".

Зад всяка подобна провокация стои преустроена и все по-ефективна военно-промишлена машина: корабостроителници, които произвеждат подводници, способни да действат в ледени води; ракетни заводи, работещи на три смени за натрупване на запаси от оръжия с голям обсег; и предприятия за взривни вещества, които разширяват производството си до стратегически мащаби.

Това се казва в анализ на Ребека Лиснър, старши сътрудник по външната политика на САЩ в Съвета по външни отношения, и Ерин Д. Дъмбахер, старши сътрудник по ядрената сигурност в Съвета по външни отношения "Стантън".

По-внимателният поглед към решенията на Москва в областта на военното снабдяване показва защо Европа трябва да се подготви за продължителен руски натиск, който далеч надхвърля рамките на войната в Украйна. В руските военноморски и ракетни сектори - най-важните за европейския театър - ясно се открояват три тревожни тенденции: бързо разширяване на производствените мощности, целенасочено приоритизиране на стратегически платформи и инвестиции, насочени към дългосрочна оперативна устойчивост, а не към краткотраен военновременен пик.

Ако НАТО не премине от реактивни мерки към проактивна и убедителна форма на възпиране - с ясно дефинирани "червени линии", реален настъпателен потенциал и устойчива подкрепа за украинските иновации при дроновете - Москва ще продължи да диктува условията на конфронтацията дълго след настоящия етап на войната срещу Киев.

Черноморският флот на Русия беше тежко поразен от украинските морски дронове и удари с голям обсег. Освен това Русия трудно може да компенсира тези загуби заради стратегическата "тапа" на Босфора. Турция, като член на НАТО, затвори проливите за воюващи военни кораби още през 2022 г. съгласно Конвенцията от Монтрьо - ситуация, която с голяма вероятност ще се запази до края на войната.

Ако Русия беше съсредоточена изключително върху Украйна, логично би било да намали приоритета на корабостроенето и да се фокусира върху сухопътни системи и авиация.

Вместо това, въпреки санкциите и хроничната неефективност, руските корабостроителници решително се преориентираха към платформи, които представляват пряка заплаха за Европа. Флоти, способни да действат в ледени условия, ядрени обслужващи кораби и дизел-електрически подводници доминират в новите поръчки. Тези платформи са проектирани да носят крилати ракети и системи за радиоелектронна борба в най-уязвимите морски коридори на НАТО. И което е съществено - те не са предназначени да се съревновават с ВМС на САЩ в открития океан, а да действат близо до европейските брегове, най-вече около Северна Европа.

През 2023 г. Балтийският завод - флагман на руската военноморска индустрия в Санкт Петербург - отчете загуба от около 264 млн. долара. Само година по-късно резултатът се обърна в печалба от 41 млн. долара след серия от държавни поръчки. Сред тях са ядрени обслужващи кораби, предназначени за операции в Арктика - регион, където НАТО провежда учения и където се пресичат ключови подводни комуникационни кабели на Европа.

Потреблението на стомана в Балтийския завод е скочило с 98% само за година, а във Виборгската корабостроителница - с 93% от 2022 г. насам, което показва докъде е готова да стигне Москва, за да субсидира възстановяването на военноморския си потенциал.

Паралелно с това властите в Санкт Петербург и Обединената корабостроителна корпорация - управлявана от мажоритарно държавната банка ВТБ - прокарват план за обединяване на пет корабостроителници в единен индустриален клъстер, с 2,6 млрд. долара, заделени за модернизация. Целта е ясна: руската военноморска индустрия да стане по-бърза, по-устойчива на смущения и способна да се мобилизира в голям мащаб.

Резултатите вече са видими.

"Адмиралтейските корабостроителници" продължават серийното производство на неядрени подводници, включително проекта 636.3 "Якутск", пуснат за Тихоокеанския флот през октомври 2024 г., както и подводницата "Кронщадт" от клас "Лада", която влезе в строя в началото на 2024 г. след преработка на проекта. Тези сравнително малки, конвенционално задвижвани подводници са значително по-слаби от ядрените си аналози в открито море, но в ограничените води на Северно море, Балтийско море или Средиземноморието представляват сериозна заплаха.

Акцентът на Русия върху въоръжаването на по-малките си бойни платформи (както подводни, така и надводни) с крилати ракети с голям обсег допълнително задълбочава съществуващите пропуски в европейската противовъздушна отбрана. Това дава на руските командири възможност да заплашват с далечни удари сърцевината на Европа от множество направления - тактика, усъвършенствана чрез години на многоосни атаки срещу украински градове и критична гражданска инфраструктура.

Производството на ракети в Русия също рязко се увеличи след 2023 г. Това не е просто опит за попълване на запасите за войната в Украйна. Според украинското разузнаване Русия произвежда между 115 и 130 системи с голям обсег месечно - темп, който позволява натрупване на арсенали, значително надхвърлящи непосредствените нужди на конфликта.

Крилатите ракети "Калибър", авиационните Х-101/102 и балистичните "Искандер", които излизат от производствените линии, поставят под заплаха европейски столици и бази на НАТО. Фактът, че Русия използва относително малък брой такива ракети в редовните си удари срещу Украйна, залагайки вместо това на масови атаки с евтини дронове тип "Шахед", подсказва, че голяма част от продукцията се складира за бъдещи операции извън настоящата война.

Модернизацията и разширяването на производството във Воткинския машиностроителен завод - ключов производител на ракети "Искандер" и компоненти за междуконтинентални балистични ракети - допълнително потвърждават тази тенденция. Журналистически разследвания сочат, че от 2022 г. насам там са въведени хиляди нови машини и са наети хиляди допълнителни работници, като активното наемане продължава и през 2025 г.

Паралелно с това Русия изгражда ново съоръжение в завода "Бийск Олеум", предназначено да произвежда до 6000 тона високоенергийни взривни вещества годишно. Заводът "Свердлов" получи милиарди държавни инвестиции за увеличаване на производството на тротил - ключов компонент за бойните глави на ракетите. "МКБ Новатор", част от концерна "Алмаз-Антей", премина на денонощен режим на производство на "Калибър" и "Искандер" още в началото на войната. А Красноярският машиностроителен завод увеличава серийното производство на тежката междуконтинентална балистична ракета РС-28 "Сармат", като през 2024 г. бяха отчетени мащабни инфраструктурни обновявания.

Тези оръжия дават на Москва възможност да засили натиска върху НАТО.

Руски военноморски платформи, въоръжени с "Калибър", оперират на разстояние, позволяващо удари по европейски столици както в Балтийско, така и в Средиземно море. Руските стратегически бомбардировачи с голям обсег - много от които са преоборудвани за носене на такива крилати ракети - редовно извършват полети над и в близост до Баренцово и Норвежко море, превръщайки северните подстъпи към НАТО в тренировъчни зони и постепенно "нормализирайки" военното си присъствие там.

Все по-често руските бомбардировачи и боеприпаси се разполагат на предни позиции, като наскоро модернизираното летище "Североморск-2" на Колския полуостров, което позволява дълбоки удари по европейски цели, вместо поддържане на защитна, реактивна поза.

Разширяването на индустриалния капацитет на Русия разкрива стратегия, целяща да направи натиска върху Европа относително евтин и да поддържа продължителна конфронтация във времето. Това създава способност едновременно да се държат под заплаха цели из целия континент от множество направления, усложнявайки стратегическите дилеми пред европейската отбрана.

В морската и ракетната сфера Москва последователно тества единството на НАТО и разширява границите на реакцията на алианса. Ограничени отговори - като вдигане на изтребители, временно затваряне на въздушно пространство или декларации без реални последствия - само насърчават повторение в по-голям мащаб. Затова НАТО и ЕС трябва ясно да дефинират и налагат "червени линии", да съчетаят противовъздушната отбрана с достоверни възможности за ответен удар и да поддържат технологичното предимство на Украйна.

"Червените линии" трябва да се превърнат в реални оперативни правила, а не просто в прессъобщения.

НАТО следва публично да определи автоматични реакции при нарушения - дроновете да се прихващат по подразбиране, достъпът на военноморски активи до определени зони да бъде отказван, а санкции срещу съучастници да се налагат в рамките на 48 часа. Нарушенията трябва да водят до предвидими и автоматични разходи. Алиансът вече дава сигнали за промяна на подхода си - стъпка в правилната посока, но засега само първа.

Възпирането изисква и съчетаване на отбраната с настъпателен потенциал. "Стена от дронове" - изградена от сензори, средства за радиоелектронна борба и точкова защита - е необходима, но недостатъчна, както и по-добре интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана в Европа.

Ефективното възпиране предполага способност за ответен удар. Европейските столици трябва открито да обсъждат възможности за далечни удари - било чрез крилати ракети, въоръжени дронове или киберсредства - които да повишат цената на саботажа и навлизанията. Достоверният настъпателен потенциал променя изчисленията на Москва.

Накрая, Европа трябва да продължи да подкрепя украинските иновации при дроновете, които вече функционират като предна отбранителна лаборатория. Украинската екосистема - с масово производство, бърза адаптация и изпитания в бойни условия - развива способности, от които Европа ще има нужда.

Финансирането на тези иновации не е акт на благотворителност, а инвестиция в сигурността: гаранция, че когато натискът се прехвърли върху територията на НАТО, Европа ще разполага с готови инструменти и тактики.

Руското военноморско и ракетно натрупване е оформено от войната в Украйна, но рискът се простира много по-далеч.

Това вече променя средата за сигурност в Европа. Индустриалните инвестиции на Русия изграждат инструментариум за принуда, насочен пряко срещу европейска територия. Ако Европа продължи да избягва формулирането и отстояването на собствени "червени линии", Москва ще продължи да пише сценария.