"Води се хибридна война. Извадете главите си от пясъка веднага - защитата на българските граждани е най-важното", заяви Андрей Гюров и поиска конкретен план за защита на българското крайбрежие и корабоплаването след новите атаки в близост до бреговете на България.
Сигурността в Черно море отново излиза на преден план след поредни атаки срещу търговски кораби и нарастващото напрежение все по-близо до българските териториални води. Последните инциденти поставят и пряк въпрос пред България - готова ли е държавата да реагира при ескалация, която вече засяга не само войната в региона, но и сигурността на търговското корабоплаване и българското крайбрежие.
Според Андрей Гюров досегашната реакция на управляващите не отговаря на сериозността на ситуацията и България трябва да премине от декларации към моментални мерки.
Бившият министър-председател поиска правителството незабавно да задейства консултации със съюзниците по член 4 от Договора за НАТО след новите атаки срещу търговски кораби в Черно море.
"Тази нощ отново бяха атакувани два търговски кораба в Черно море. Този път още по-близо до българска земя. Има пострадали, единият от корабите е потънал", заяви Гюров.
По думите му случилото се е поредна стъпка в опасна ескалация, на която България не може да отговаря само с декларации и изчакване.
"Настоявам правителството незабавно да поиска консултации по член 4 от Договора за НАТО и да представи мерките за защита на българското крайбрежие и корабоплаването", посочи той.
Гюров свърза новите атаки и с реакцията на управляващите след предишните инциденти в Черно море.
"Ескалация, дошла след плахата ни реакция отпреди дни. Правителство и президент бягат като попарени от отговорността си пред българските граждани. След седмица спорове от управляващите дали дроновете са руски, или не. След поредица пожелателни мерки - като тази, че "подкрепяме мораториум върху ударите по търговски кораби в Черно море."
Според него въпросът вече не е само за сигурността на корабоплаването. Случващото се трябва да бъде разглеждано и като част от по-широката картина на хибридните заплахи и способността на държавата своевременно да ги разпознава и да им противодейства.
Гюров посочи и информацията за запалените на 9 октомври 11 антени за комуникация със системата Starlink край Плана.
"Когато говорим за хибридни атаки и ескалация - само преди часове стана ясно, че на 9 октомври вечерта са запалени 11 антени за комуникация със сателитната система Starlink край Плана. Мълчание и информационно затъмнение за активно мероприятие, което пряко касае сигурността на държавата", заяви той.
За сравнение Гюров даде Полша, където при сходен инцидент от края на септември вече има задържани, а случаят е определен от полските власти като още един епизод от "хибридната война".
Именно липсата на достатъчно ясна публична реакция от българските институции според него създава допълнителни въпроси за готовността на службите да противодействат на подобни действия.
"В България тези атаки и саботажи се потулват. Как работят службите за противодействие на саботажи? Или това ще е самозапалване, както военните складове се самовзривяват?", попита Гюров.
Той настоя държавата да прекрати пасивната реакция и да покаже, че е готова да защити както българската територия, така и хората и корабоплаването в непосредствена близост до нея.
"Води се хибридна война. Извадете главите от пясъка. Сигурността на народа ни е на първо място и той трябва да бъде защитен веднага."
USD
CHF
GBP
bajbor
на 13.10.2026 в 10:57:37 #1Днешната опорка включва пясъци и глави...
Последно консултации по член 4 имаше преди година...19 руски дрона във въздушното пространство на Полша
Тука е маааалко по различно, но ако е тоя зор да се приложат същите или подобни решения...
Под различни нямам в предвид вида дронове...все тая морски въздушни.... По скоро там беше на полска територия, докато тука не е така...
. Срещу кого е атаката юридически?
• Атака срещу държавата на флага: Търговският кораб се явява плаваща територия на страната, под чийто флаг плава. Тъй като инцидентът е станал в Изключителната икономическа зона (ИИЗ), която се води международни води по отношение на корабоплаването, юридически е атакувана Украйна.
• Собствеността няма тежест за суверенитета: Фактът, че корабособственикът е украинец, няма значение за международното право. Украйна може да претендира, че е нападната нейна суверенна територия не заради собственика, а именно заради флага, докато България не може да каже, че е нападната българска земя. Жертва на прякото международно нарушение е Украйна.
2. Каква е ролята на България в този случай?
Ввъпреки че не е атакувана българска територия, България има специфични права и задължения в своята ИИЗ, разписани в уредбата от 1982 г.:
• Хуманитарно право (Търсене и спасяване): България има пълна юрисдикция да изпрати катери, да спаси екипажа и да го прибере на своя суша.
• Екологична юрисдикция: Тъй като корабът е ударен в нашата ИИЗ, ако от него изтече гориво или опасен товар, България има правото да се качи на борда, да го укрепи, да го провлече принудително до пристанище (Варна) и да изиска финансови гаранции за екологични щети.
3. Какво право на разследване имаме?
• Нямаме изключително право: България не може еднолично да конфискува „черните кутии“ или да води съдебно следствие без съгласието на Украйна.
• Споделена юрисдикция: Официалното разследване за престъпление в международни води се води от държавата на флага (Украйна). България участва като крайбрежна държава, която събира доказателствата на своя територия (разпити на екипажа, оглед на щетите в наше пристанище).