България от години се държи така, сякаш най-важната задача във външната ѝ политика е да не разгневи Москва. Междувременно войната в Украйна вече се усеща и край българския бряг, а атаките срещу кораби в Черно море поставят въпроси, на които институциите избягват да отговарят категорично. Това заяви бившият министър на отбраната Николай Свинаров пред News.bg, коментирайки поредицата от удари с дронове в близост до българските териториални води и икономическата зона на страната.
Според Свинаров причината властите да не назовават, че Русия стои зад поредицата от атаки с дронове в Черно море, не е в липсата на думи, а в натрупвана с поколения политическа зависимост.
Той вижда у част от управляващите едновременно страх и навик да се съобразяват с волята на Кремъл. Зависимост, която според него не е изчезнала с промените след 1989 г., въпреки членството на България в Европейския съюз и НАТО.
Бившият министър посочи, че дълго време Русия е възприемана като държава, с която София не бива да влиза в остро противоречие. Тази нагласа, по думите му, пречи и днес на изработването на ясна позиция, когато военните действия достигат опасно близо до българското крайбрежие.
Той направи разграничение между руските граждани и политиката на сегашното управление в Москва, като подчерта, че критиката му е насочена към решенията на властта, а не към руския народ.
На въпроса дали Черно море се превръща във военна зона Свинаров отговори, че този процес далеч не започва със сегашните инциденти. Регионът от векове е стратегически маршрут за търговски и военни кораби. Войната в Украйна обаче е променила условията за корабоплаване до степен, при която и обикновените търговски превози се сблъскват със заплахи, характерни за военен конфликт, каза бившият военен министър.
Особено тревожно според него е, че България често започва да осъзнава мащаба на опасността едва когато инцидентите се случат в непосредствена близост до собствените ѝ води. Корабите и товарите им не изчезват от картата само защото не плават под български флаг, добави той.
Свинаров акцентира, че потъналият контейнеровоз край българското крайбрежие постави и въпроса какво може да остане във водата след подобни атаки. Той обаче не се ангажира с прогноза за конкретния товар или за непосредствена екологична опасност. Вместо това обърна внимание, че Черно море е важен и сравнително евтин транспортен коридор, чиято дейност може да бъде сериозно засегната не само от пряка атака, но и от страха, породен от нея. Тъкмо тази несигурност, смята той, вече причинява щети на всички черноморски държави.
Дали България е въвлечена във войната? На този въпрос бившият военен министър не даде еднозначен отговор. Според него целта на ударите с дронове е не само унищожаване на конкретна цел, а и налагане на страх, който да парализира политическите решения.
Той определи това като съществен елемент от действията на Русия и заяви, че в значителна степен ефектът вече е постигнат. Когато обаче се стреля по цели на собствената ти територия или близо до нея, разговорът за "хибридна война" започва да изглежда с друго наименование - реални бойни действия срещу нас, допълни Свинаров. И се позова, че всички държави, които са замесени в конфликта, включително НАТО и ЕС са на едно мнение и че това е така - Русия води активни бойни действия срещу България.
По думите му проблемът е и в липсата на общо разбиране какъв точно национален интерес трябва да защитава България. Страната не е изградила достатъчно ясна и споделена национална доктрина, която да служи като ориентир за политиците и за въоръжените сили. Желанието да поддържаме добри отношения с всички изглежда удобно в предизборна кампания, но в условията на война не може да замести решенията за сигурността, коментира бившият военен министър.
Свинаров стигна до още един неудобен въпрос - не е ли пропуснато времето за изграждане на съвременна противодронова защита? Според него изоставането не е само техническо. То започва много преди избора на конкретна система, когато държавата не е уточнила кои рискове приема за най-сериозни и какви способности иска от армията си. Военното оборудване, обясни той, трябва да следва политическите приоритети, а не да се купува без последователна стратегия.
Свинаров отказа да дава категорична оценка за дейността на настоящия министър на отбраната Димитър Стоянов единствено въз основа на медийни публикации. Отдавна не разполага с оперативната информация, до която е имал достъп като министър, и не смята, че би било коректно да се произнася за всички конкретни решения.
Той припомни, че през мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски приоритетът е бил присъединяването към НАТО и Европейския съюз. Международната обстановка тогава е била различна, включително по отношение на контактите между Алианса, Русия и Украйна. Затова според него сравненията между онзи период и днешния трябва да отчитат промяната в поведението на Москва и на средата за сигурност, а не да се свеждат до това кой министър е бил по-успешен.
По отношение на НАТО Свинаров не скри разочарованието си от скоростта, с която международните организации отговарят на новите заплахи. Той смята, че механизмите за обсъждане и вземане на решения в Алианса, ООН и Европейския съюз се нуждаят от промяна, ако трябва да работят ефективно в условията на XXI век. Самото свикване на среща не е достатъчно, ако след нея не следва действие.
България може да постави пред съюзниците въпроса за обща защита на търговското корабоплаване, подчерта бившият министър. Според него такава възможност съществува в рамките на съюзническите механизми, но София трябва изрично да я поиска. За него именно тази инициатива е по-важна от поредната декларация на загриженост след атака.
Свинаров взе отношение и по често обсъждания въпрос за член 4 и член 5 от Северноатлантическия договор. Той не вижда засега основания да се говори за задействане на колективната отбрана по член 5. За член 4, който предвижда консултации, той изрази скептицизъм. Сравни го с българския Консултативен съвет за национална сигурност - формат, в който участниците могат да се съберат, да опишат проблема и след това да останат без общо решение какво да правят.
Бившият министър не отрече, че инициирането на съюзнически консултации би било знак за активност от страна на България. Съмнението му е друго - дали тази активност ще доведе до осезаема защита.
"Да не ядосваме Големия брат" - така той обобщи поведението, което според него продължава да определя част от решенията на българската власт. В този контекст постави въпроса и за влиянието на държавите, притежаващи ядрено оръжие, върху международните отношения.
Свинаров не пропусна да коментира и ролята на руския посланик Елеонора Митрофанова. Попитан дали протестна нота би била достатъчна, или са нужни по-строги дипломатически мерки, той не пожела да предлага готово решение от името на министър-председателя и президента. Отбеляза обаче, че присъствието на посланика на събития, свързани с определени политически сили, прави очакването за рязък дипломатически завой от сегашното управление трудно обосновано.
Според Свинаров президентът трябва да олицетворява единството на нацията, докато за провеждането на вътрешната и външната политика отговаря Министерският съвет.
Бившият министър на отбраната отговори и на въпрос, свързан със смяната на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Свинаров заяви, че надали правителството има за цел да си измие ръцете с адмирал Ефтимов заради атаките с дронове в Черно море.
"За да си "измиеш ръцете", първо трябва да си ги изцапал", коментира той, и подчерта, че не разполага с основание да твърди, че става дума именно за подобна операция.
За бившия министър по-съществен е въпросът защо висшите военни постове продължават да зависят толкова силно от политическите решения. Началникът на отбраната е професионална фигура, но назначаването му става по политически ред. Подобно напрежение според него съществува и при ръководителите на службите.
"Службите ли ръководят държавата или държавата службите?" - постави той проблема, който вижда като нерешен и до днес.
Свинаров не се ангажира с прогноза кой би могъл да наследи Ефтимов. Не пожела да коментира и конкретни спрягани имена.
Според него в армията има достатъчно натрупани проблеми, които изискват промени независимо от личността на началника на отбраната. Професионалната преценка на военните трябва да има тежест, но твърде често едно военно решение може лесно да бъде зачеркнато по политически причини, заяви Свинаров.
Бившият министър напомни и друг много важен проблем - дългосрочната подготовка на въоръжените сили. Според него модернизацията не се изчерпва с придобиването на нови изтребители. Необходими са обучени хора, навременна подготовка и учебни програми, които отговарят на техниката, с която армията реално ще разполага, каза още Свинаров, като даде пример подготовката на пилоти за F-16 и определи темпото ѝ като недостатъчно.
USD
CHF
GBP
