Шаламанов: Русия стои зад атаките в Черно море, Митрофанова да бъде обявена за персона нон грата

Русия стои зад агресията в Черно море от 2014 г. насам, а ударите по кораби край Бяла и Крапец са видима ескалация, която застрашава пряко българските интереси. Това заяви бившият военен министър и настоящ експерт по отбрана Велизар Шаламанов в интервю за News.bg по повод атаките с дронове в Черно море.

По думите му ударите са нанесени в българската изключителна икономическа зона, в непосредствена близост до традиционните морски маршрути. Според Шаламанов ситуацията изисква незабавни действия от страна на България, включително активиране на чл. 4 от Северноатлантическия договор, засилване на националната сигурност и търсене на подкрепа от съюзниците. 

Катерът на "Гранична полиция" за два часа успял да докара до брега екипажа на ударения кораб "Челси 3"

Навътре в морето вълнението е било над четири бала

Припомняме, че член 4 гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор се консултират извънредно помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени.

"Русия стои зад агресията в Черно море от 2014 г. насам. По отношение на последните удари това е видима ескалация, за съжаление, в нашата икономическа зона, много близо до традиционните морски води, и представлява пряка заплаха за интересите на България", посочи Шаламанов.

Според него има основания за активиране на чл. 4 от договора с НАТО от дълго време, като те са поне три. На първо място е ескалацията на руската агресия. На второ място са силно ограничените възможности на България самостоятелно да се справя с подобен тип заплахи. Третият аргумент е отговорността на страната ни да гарантира безопасността на корабоплаването в Черно море.

Шаламанов подчерта, че сигурността на морските маршрути е важна не само за българските икономически интереси, но и за подкрепата за Украйна. Според него негативните последици от руската агресия срещу Украйна се пренасят и върху България, и върху Европа.

По повод изказванията на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова и реакцията на премиера Румен Радев Шаламанов изрази мнение, че министър-председателят не би трябвало лично да се занимава с подобни дипломатически контакти, а да използва установените институционални канали.

"На първо място, не мисля, че това е работа на премиера. Предполагам, че има заместник-министър на външните работи или директор, който отговаря за Русия", заяви той.

Според Шаламанов, ако премиерът лично разговаря с руския посланик, това по-скоро би трябвало да е свързано с консултации относно действията, които България трябва да предприеме.

"За мен като българин това е унизително", категоричен бе той.

Шаламанов разкритикува и възможността чрез подобни разговори да се дава допълнителна публичност на руската пропаганда. По думите му подобно поведение би могло да заблуди българското общество и противоречи на националния интерес от получаване на обективна информация и запазване на единството на гражданите.

На въпрос има ли основания руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде обявена за персона нон грата, Шаламанов отговори, че решението е в правомощията на правителството. 

"Това е решение, което трябва да бъде взето от правителството. Има основания с оглед на действията, които Русия предприема срещу българските интереси. Но отново казвам, че това е решение на правителството", отбеляза той. 

Милен Керемедчиев вижда основание за активиране на член 4 на НАТО след новия удар по кораб в Черно море

Корабът "Челси 3" е ударен от дрон на няколко километра от българските териториални води

По-важното според него е Министерството на външните работи, в съответствие с чл. 105 от Конституцията, да гарантира защитата на българските интереси, гражданите и критичната инфраструктура.

Шаламанов изрази разочарование, че все още не е изграден необходимият координационен механизъм за реакция при подобни заплахи. По думите му в момента се разчита основно на действията на отделни служби, които правят необходимото в рамките на своите правомощия.

"Справянето с подобен тип заплахи обаче изисква мобилизация на целия институционален капацитет, а това е отговорност на премиера", подчерта той.

Като пример за необходимостта от решителни действия Шаламанов посочи поведението на правителството на Иван Костов по време на кризата в Югославия, когато заплахата е била на значително по-ниско равнище.

По повод търсенето на подкрепа от НАТО и Европейската комисия за гарантиране на сигурността в Черно море Шаламанов заяви, че подобни механизми са изграждани отдавна и е добре, че вече се търси тяхното използване.

Според него обаче България първо трябва да изчерпи и ускори собствените си възможности за реакция, преди да разчита на допълнителна външна подкрепа.

Той акцентира върху необходимостта от радари, активни средства за противодействие, както и възможности за разузнаване и наблюдение. Наред с това страната трябва да гарантира, че руското разузнаване на българска територия няма да компрометира тези способности.

Шаламанов предупреди и за възможността от саботажи, взривове, кибератаки и информационно-психологически операции. По думите му подобни действия могат да бъдат насочени към противопоставяне на отделни граждани и групи в България срещу помощта, която идва от НАТО.

Той обърна внимание и на позициите, заемани от Румен Радев в качеството му на президент, а преди това и на командир на Военновъздушните сили, според които защитата на въздушния суверенитет трябва да се осигурява само от български военнослужещи и български самолети.

Според Шаламанов тази доктрина се е провалила и е създала сериозна заплаха за българските граждани и интереси. Той прогнозира, че атаките срещу кораби в изключителната икономическа зона на България в Черно море ще продължат и ще се засилват.

По думите му Русия вероятно се стреми да блокира целия морски коридор. Ако корабоплаването в Черно море бъде възпрепятствано и маршрутите бъдат принудени да преминават през териториалните води, рискът от саботажни действия на българска територия и в българските териториални води също ще нарасне.

"Това е нещо, което не можем да чакаме да се случи", предупреди експертът. Според него мерките за защита трябва да бъдат предприети незабавно, като България е трябвало да започне работа по тях още през 2015 г.

Сред необходимите действия Шаламанов открои засилването на контраразузнаването, подобряването на киберсигурността, изграждането на ефективни механизми за командване и управление на съвместни операции, както и привличането на инструменти на НАТО и ЕС в подкрепа на националните усилия. Не по-малко важно според него е да се повиши цялостната устойчивост на държавата.

Шаламанов припомни, че отдавна в рамките на НАТО и ЕС е поет ангажимент за намиране на решение, включващо национален координатор по устойчивостта, стратегия и планове за действие в тази област.

В заключение той предупреди, че при липсата на подобна координация България може да се окаже неподготвена дори за прилагането на различни мерки за прикритие и защита на гражданите. По думите му не може да се изключат инциденти, които да застрашат сигурността на хората в страната. 

Радев към Митрофанова: Няма логика дроновете да са украински, от ударите има полза Русия

Според руския посланик нападенията може да са провокация на трета страна