Гражданският кандидат за президент Меглена Кунева пред news.bg

Г-жо Кунева, преди месец обявихте, че ГЕРБ и БСП са в договорка, все още ли смятате, че е така?
Мисля, че все повече се потвърждава това печално прозрение. Те са удобните кандидати един за друг. Това е партийната система, която се знае как функционира, знае се как може да се договаря и механизмите на работа са едни и същи.
Разликата с гражданския кандидат е, че ако аз спечеля изборите, аз ще благодаря единствено и само на хората. Няма да има партия, с която да се съборазявам и партийна върхушка, на която да благодаря, че ме е подкрепила, включително и финансово.
Да, аз смятам, че има такава уговорка и все повече се убеждавам в това. Непрекъснато се позиционират взаимно да не допуснат нищо друго извън старите партийни практики. Специално за президентската институция това не е най-дория избор за България, смятам аз.

Очаквахте икономиката да е централна тема в предизборната надпревара, но май не се оказва така?
Да, защото за икономиката е сложно да се говори от страна на това правителство, което не направи абсолютно нищо, за да противостои на кризата, да изпълни обещанията, с които дойде, а на БСП така очевидно им е по-удобно - да не повдигат толкова силно темата и по този начин да помогнат на ГЕРБ.

Алармирахте американския посланик за очакванси нарушения в изборния процес. Непосилно ли е без такива „застраховки" спазването на правилата в България?
Аз алармирах българското общество, всички нас какво ни очаква. Правя го от самото начало на кампанията. На всяко място, където ходя аз призовавам хората да мислят, да не продават, да не купуват гласовете.
Имах много тежък случай в един от градовете, където един господин ми каза „.. знаете ли, много ви харесвам, но ще продам гласа си, защото аз съм без работа и съпругата ми също е без работа". Толкова много хора видях, които са притискани, които ми казаха, че живеят в село Страх. Град след град, аз имам чувството, че ние живеем в държава Страх.
Има невероятно изобретение сега за репресия буквално върху хората - заплахи над бизнеса, заплахи над цели общини. Вижте, защо се приема бюджета след изборите - за да се види кои общини са на ГЕРБ, кои не са и само на тези, които слушат да им бъдат дадени средства. Това е масово оплакване от общините.
Използвах случая да кажа на американския посланик, защото знам, че това правителство толкова много угажда на всеки външен човек, че сигурно ще се стресне повече ако кажа на американския посланик, но аз говоря същите думи от началото на кампанията и са все по-тежки и по-тежки с всеки изминат град. През 135 града съм минала - никъде хората не са спокойни за изборите.

Кога според вас ще проработи каузата за европейски стандарти в България?
Каузата трябваше да работи, трябва да работи и не е нещо, което можем да постигнем и да престанем да се грижим за него, т.е. наистина е като изкачване на хълм с колело - ако спреш да въртиш педалите винаги можеш да се върнеш назад. Европейските стандарти са навсякъде. Те са и за потребителите, и за начина, по който се прави бизнес. Въпросът е, че ние нямаме индикаторите какво означава това европейски стандарт, няма индикатори, които да се следят от всички нас, да е прозрачно, да е ясно.
Ще дам един типичен пример - бюджетът. В други страни е ясно за какво се харчат парите и каква е добавената стойност от усилията за бюджета, за който ние всички сме платили. При нас нито се говори за бюджет, вече сме октомври, а тази тема е абсолютно пропусната. Ще се претупа ноември и декември, дай Боже, да се приеме, разбира се, изобщо, а след това как се изпълнява бюджетът, какво става с приходите, за какво се използват - никой няма да каже нищо.
Имах току-що разговор с бизнесорганизации - и те се тревожат от същото, защото не може да искаме само повече работни места, ако не знаем защо тези работни места ги няма. Не можем да предпишем рецептата, ако преди това пациентът не е прегледан. И това не се случва на тези избори.

Към средата на кампанията, бихте ли преосмислили виждането си за партийните кандидатури?
То е едно и също. Смятам, че трябва да използваме всички възможности, които законът ни дава. Една от тези възможности, това е граждански кандидат - кадидат, който няма над себе си шапка, партийна.
Аз призовавам: шапки долу пред необходимостите, които има на днешния ден българинът и да си свършим работата така, както хората искат от нас. Искат отговорност, искат мажоритарни избори много отдавна.
Аз съм готова да посрещна това и знам, че хората ще го оценят. Затова: не, не се колебая. Партиите имат своето място, но не съм съгласна с това минало, което предлага единият от кандидатите (на БСП) и с това настояще, което предлага кандидатът на ГЕРБ. Защото иначе няма да имаме бъдеще. Затова смятам, че гражданската кандидатура е кандидатура, която може да осигури бъдещето.

Философски погледнато, как ви се струва компромиса с принципа в името на победата?
Изобщо не ми се струва. „В името на победата" е прекрасен принцип, ако се скъсаш от работа. Правила съм го в живота си много пъти, правила съм го няколко пъти абсолютно докрай, до разболяване, както се казва (само фигуративно, аз съм доста устойчив човек иначе).
С това съм съгласна - че трябва да дадеш всичко, за да успееш, за да покажеш резултат на тези, които са ти повярвали. Но иначе, не съм съгласна да има компромиси със справедливостта. Може би защото съм абсолютно убедена, че мога да спечеля изборите честно.
И ще кажа пак: не е страшно, ако човек загуби - това означава, че трябва да бъде още по-добър, но е много страшно ако спечели нечестно, защото губи своето време и най-страшното в този случай - губи времето на нацията.
Нямате представа на колко много места хората се оплакват от това, че неподходящият човек е на едно много важно място. Калинките са навсякъде, ако взема тази шега с името на шефа на земеделския фонд. Не може така, защото ние като държава ще бъдем абсолютно неефективни.
Видях го в училища, видях го в администрация, видях го на десетки места, буквално на всяка крачка. Просто няма как да напредне държавата - няма кой да взема решения, няма кой да предлага решения и няма кой да работи.
И ние ще си платим. Ние всички ще си платим за неподходящите хора на важните места.