Седмата жертва в Петрохан е държавата

Случаят в "Петрохан" разтърси обществото не само с жестокостта си, а и с усещането за познат сценарий. За пореден път държавни институции реагират неадекватно и неподготвено на една трагедия и лавината от последвали въпроси.

Убийството постави болезнени въпроси за сигурността, контрола и реакцията на службите. А когато подобно престъпление се случи на място, за което от години се говори, че има проблеми с контрол и превенция, общественият гняв няма как да не бъде насочен и към институциите. Още от 2022 г. насам в медии и в НПО сектора периодично се появяват сигнали и публикации за липса на ефективен контрол и за институционално бездействие в региона, част от тях с политически оттенък, други - не. Те рядко водят до видима промяна, но остават като предупредителни маркери, които впоследствие звучат тревожно пророчески.

Случаят на Околчица допълнително засили усещането за безпомощност. Контрастът е болезнен. Там, където говорим за героизъм и саможертва, се оказваме изправени пред институционална мудност и размиване на отговорности. Символите обичат тишината и достойнството, но реалността често им поднася хаос.

В публичното пространство започнаха да се появяват имена на политици, свързвани с назначения, контролни функции или управленски решения в съответните региони. Кметът на София Васил Терзиев (ПП ДБ) бе посочен заради подкрепата и личните му контакти с участници в организацията около Петрохан, както и бившият министър на околната среда Борислав Сандов, чиито подписани документи са част от дебата за контрола на НПО. В допълнение се появи и името на бившия вътрешен министър Бойко Рашков (ПП-ДБ), по време на чийто мандат някои решения на МВР, включително свързани с оръжия и контрола на подозрителни групи, бяха поставени под въпрос в медиите.

Това, което чуваме от институциите, са поредица от заучени фрази: "Това е работа на компетентните органи. Нека не политизираме случая." Подобно обяснение вече звучи като автоматизиран отговор, който се активира при всяка криза, а в България кризите са част от ежедневието на обществото: като се започне от кризата с боклука и се стигне до кризата с цените на тока, до политическата криза, която е от 2020 година насам. Само че когато става дума за сигурност и превенция, политиката вече има активна роля. Тя е в бюджетите, в приоритетите, в кадровите решения.

Бивш следовател за случая "Петрохан": Трябва да се работи и по версия за външно участие, иначе е тенденциозно

Според него кадрите са показани избирателно, с цел "да се обясни на народа"

Бездействието рядко е шумно. То е тихо, процедурно и често напълно законно. Сигнали, които се бавят. Проверки, които приключват без ясни последици. Доклади, които потъват в архиви. Когато накрая се стигне до трагедия, всички говорят за непредвидимост. А всъщност непредвидимо е само кога ще стане, не дали ще стане.

Цялата картина все повече прилича на сценарий от криминален сериал. Ако това беше телевизионен епизод, щеше да има напрегната музика, кадри в мъглата на Петрохан и герой, който още в началото усеща, че зад официалната версия се крие нещо повече. В "Под прикритие" този герой се играе от Владо Пенев. В "Истински детектив" от Матю Макконъхи. Спокоен, упорит и с онзи професионален инат, който не приема фразата няма данни като окончателен отговор. В рамките на един сезон той щеше да събере разпилените нишки, да притисне когото трябва и на финала зрителят щеше да знае кой носи вината.

В реалния живот обаче няма сценарист, който да напише развръзката, и няма актьор, който да изрече правилните реплики (или може би има?). Със сигурност съществуват институции, които или действат, или мълчат, и общество, което чака отговор.

Този трагичен контраст между очакването за яснота и реалността на неизказаното, забавеното и неизясненото се засилва от поредица случаи у нас, които от години тровят доверието в правораздаването и разследващите органи:

Убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски, едно от най‑шокиращите двойни убийства, извършено в местността "Грамадите" край Пещера през 2006 г., което остава обвито в мистерия въпреки доживотната присъда на Лазар Колев и неизяснената роля на евентуален втори извършител. Част от материалите, свидетелствата и връзките около случая продължават да предизвикват въпроси за ефективността на разследването.

Службите търсят и политическа връзка в шесторното убийство „Петрохан-Околчица“

ДАНС отричат за огледите край Петрохан, ДАЗД също не са установили нарушения

Шесторното убийство в Нови Искър (31 декември 2017 г.), когато шестима души бяха застреляни в семейна къща, а след това случаят предизвика критики за това как оръжията са попаднали в ръцете на извършителя и доколко профилактиката работи ефективно.

Убийството на Михаил Стоянов (2008 г.), жестоко извършено в Борисовата градина в София, което предизвика медийни протести и обвинения към органите за бавен ход на разследването.

Допълнително, в публичното съзнание все още стоят десетки нерешени или спорни случаи, които дават основания за съмнения в институционалната адекватност, включително случаи с неоткрити мотиви, липса на убедителни заключения или прекратени следствия, които продължават да пораждат повече въпроси, отколкото отговори.

В тези случаи, както и при "Петрохан", обществото не търси само имената на извършителите, а ясен отговор защо институциите не са могли да предотвратят трагедиите, защо доказателства се губят или бавят и защо някои въпроси остават без ясен отговор години наред.

Така на нас ни остава само да наблюдаваме как следващият "сезон" от подобни случаи продължава да се разгръща пред очите ни без особена надежда за достоверни и адекватни отговори. Не само на въпроса кой, как и защо, а най-вече на дали някой е могъл да направи повече и защо не го е сторил?

Случаят "Петрохан" звучи като едно предупреждение, че когато политическата отговорност се разтвори в административни формулировки, доверието започва да се топи. И че най-опасното в подобни случаи не е само самото престъпление, а усещането, че системата отново е закъсняла.