Депутатът в Коалиция за България от Евророма Милена Христова пред News.bg

Какво е мнението ви за приетата от правителството Стратегия за интеграцията на ромите, ще сработи ли тя или ще се превърне в поредния добре написан, но неработещ документ?

Във формата, в която е написана, тя е неработещ документ. Първо, защото това са едни добри пожелания, както всички едни документи, които са изработени досега по отношение проблематиката на ромската общност. Това е преразказ на всички досегашни изготвени документи. За съжаление, аз лично го приемам като една абсолютна подигравка с проблематиката на ромската общност, защото има едно абсолютно неразбиране, че трябва незавбавно да се вземат конкретни мерки, за да не продължава задълбочаването на тези проблеми и за да не продължава това социално изключване на ромската общност и което от своя страна води до напрежение между ромската общност и останалата част от българските граждани.

Да разбирам ли, че според вас в стратегията личи неразбиране какви са реалните проблеми на общността, как да бъдат решени те?
Реалните са проблеми са видни - те са в здравеопазването, в заетостта, жилищната политика и образованието. Това са целите, които трябва да реши една такава стратегия. Тук това безспорно е факт. Но така, както е направена стратегията и както е изготвен планът за действие, реално нищо не се случва.
Продължава порочният модел на решаване на тези проблеми съвместно с неправителствените организации, при цялото ми уважение към неправителствените организации, които имат безспорна роля в обществото. Абсолютна грешка е държавата да делегира своите функции, своите задължения и отговорности на неправителствения сектор и да го ангажира със задачи, които той сам по себе си не може да изпълни. Решаването на тези проблеми е държавен въпрос, това е политически въпрос.
Ако погледнете плана за действие към стратегията ще видите какво се случва. Предвидени са от 2012 до 2015 година около 170 милиона лева плюс 42 милиона евро по заем от Световната банка и по оперативните програми за тази национална стратегия. Тези милиони са разпределени в образование за различни проекти и програми, които нали се сещате, че ще бъдат усвоени, както досега и реален резултат няма да има.

Ще бъдат усвоени от едни определени хора без тези средства да достигнат до нуждаещите се роми и без да се постигне целта?
Точно така. Ако тези хора, които правят тази национална стратегия, които седят в кабинетите си в Министерски съвет, отидат в ромските квартали и видят за какво става въпрос, ще им стане ясно, че това са хора, които нямат канализация, няма инфраструктура, няма улично осветление, няма детски площадки. Това ги прави неравностойни в сравнение с останалата част от обществото. Не че другите квартали са благоустроени така, както трябва в 21 век. Но винаги, когато влезете в едно населено място можете да направите разграничение къде живеят ромите в това населено място. Това е проблемът.
Това са хора, към които се отнасят като хора втора ръка. Погледнете в плана за действие - за инфраструктура се разчита на общиснките бюджети. Виждате какво се случва в държавния бюджет - няма ресурс за такова нещо. Ако през 2015 се направи едно социлогическо изследване, ще видите че резултатите ще бъдат същите, както към настоящия момент.

Знаете какво мнение битува в обществото, че малка част от ромите реално искат да се интегрират, на повечето им харесва да са на помощи и да ползват определени блага. Ще ви дам и конкретен пример защо битува такова мнение- група роми се оплакаха от ЧЕЗ, че им закачили електормерите на 10 метра височина. Според вас, искат ли действително ромите да се интегрират или им харесва да живеят така?
Няма човек в кварталите, с който да съм говорила и на който да му харесва да живее по този начин. Всеки един от тях иска да има достъп до електричество, защото някои нямат електричество в къщите. Не им харесва че нямат инфраструктура, че не могат да узаконят жилищата си. На никой не му харесва да живее по този начин. Живеем в държава, в която има закони и правила и тези закони и правила трябва да се спазват.
Ще ви дам за пример Каварна. Битува едно мнение, че ако нещо бъде направено за циганите, те го разрушават. Не може да се слагат под един знаменател хората и от едни конкретни случаи да се извежда правило за цяла общност. Ето в Каварна в ромския квартал има канализация, има газификация, има и асфалт, има тротоари, има всичко. Идете да видите в квартала колко е чисто. Там има хотели, където отсядат чужденци, това е курортно място. Защо не го съсипаха?

Ромите в Каварна имат работа.
Да, работят и в много други населени  места. В Пловдив Окръг, моят избирателен район, хората в трудоспособна възраст са извън страната и работят.

Добре, защо само Каварна е успешният пример? И ако това е интеграционният модел, защо не го приложим на национално ниво?
Защото в Каварна се намери воля това да се случи. Това е волята на кмета Цонко Цонев, това е волята на общинския съвет, това е волята на всички местни институции. Там държавата не се е намесила по никакъв начин, за да допринесе за това благосъстояние на квартала. В останалата част на страната, в населените места, липсва координация, липсва воля на държавно и на местно ниво.
Само забележете, тази национална стратегия по какъв начин беше представена - с една голяма помпозност между министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който е председател на Националния съвет по интеграционните въпроси, с неправителствени организации и журналисти. Питам къде са кметовете? Къде са областните управители, къде са общинските съветници, къде са хората по места, които живеят в населените места с обособени ромски квартали, където са тези проблеми?
Тези проблеми не могат да се решат нито от един министър, нито само от едно правителство, нито от един кмет. Трябва съвместна работа. Няма как с едни добри намерения да се стигне до някакъв резултат. Някой поинтересува ли се какво е становището на НСОРБ по тази стратегия, може и да има, аз не съм го видяла. Какво е тяхното мнение, какви са техните предложения? А къде са работодателите? Те не са ли отговорни към изпълнението на стратегията? Държавата трябва да обсъди стратегията с органите на всяко едно ниво.
Отговорността за прилагането на тази стратегия е вменена на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, който е консултативен и координационен орган. Той няма правомощия да разпорежда, да изисква, да налага. Как да се реши въпросът като няма кой да проведе националната политика?

Няма ли опасност в такъв случай отново, изключвайки добре работещите неправителствени организации, едни други организации да усвоят едни солидни суми за ромската интеграция? Как може да се предотврати това?
Би трябвало държавните институции да си свършат работата и да проверят коя неправителствена организация изразходва средствата по направление и законосъобразно и коя не. Това е начинът да се предотврати. Пак казвам ролята на неправителствения сектор е голяма. Но той няма тези правомощия, няма функцията да замести държавата. Погрешно държавата делегира своите правомощия на неправителствените организации. Това е проблемът на цялата интеграция от години насам. Това е, което трябва да се промени.
Моделът е сбъркан. Отделени са милиони за образование за някакви почасови, сезонни и съботно-неделни детски градини. За какво говорим? Може да се измисли някакъв начин да се облекчат работещите родители, както през лятото се правят сборни групи. Така да, но какви са тези съботно-неделни детски градини, какви са тези почасови градини?
По оперативните програми са предвидени средства за строеж на социални жилища в 4 пилотни общини. Чакайте. Предното правителство направи една такава програма за жилищните условия на ромите, където в 4 пилотни общини предвиди да бъдат изградени такива жилища. В една от общините бяха парцелирани местата, в Пазарджик бяха започнали самия строеж на жилищата като стигнаха донякъде със строителството. Идва правителството на ГЕРБ, спря този проект. Община Пазраджик поиска собствеността върху жилищата, за да може да ги разпродаде и проектът се приключи. Сега правителството започва същия проект и естествено няма да може да го завърши, ще стигне до някъде. И какво правим?