Г-жо Христова, след аварията в София Топлофикация обеща да обезщети част от потърпевшите потребители. Ще представи плана си на заседанието на СОС на 23 февруари и ще остави общинарите да решат как да бъдат обезщетени хората, останали без парно. За какво ще настоявате?
Това, за което аз лично ще настоявам е да се спазят общите условия на Топлофикация-София и то без излишни интерпретации в посока оневиняване на дружеството. По време на предишната сесия изказването на изпълнителния директор на дружеството Георги Беловски беше горе-долу в посока отлагането на вземането на решение от СОС със създаването на поредица от комисии. Мисля, че общите условия са достатъчно ясни. Топлофикация трябва да си свърши работата и да изнесе коректни данни за реалните спирания, тъй като първоначалните информации, които се появиха, водят към извода, че се прави опит да се заобиколят общите условия и да се докаже,че нямаме продължителност от 48 часа от прекъсване на топлоподаването - нещо което всички, които живеят в потърпевшите квартали са наясно, че не е вярно.

Очаквам от дружеството една коректна информация и спазване на общите условия и то не само в незаплащане на непотребената енергия, а най вече в присъждане на неустойки за претърпените неудобства. В момента оправданието е, че няма записани в общите условия на конкретна сума и разработена методика, но ние очакваме от експертите на столична Топлпфикация да посочат подобна методика като най-малкото в такива случаи тя не трябва да е по-малка от това, което не е потребено.

Ще настоявате ли дружеството да изпълнява инвестиционната си програма? От там се оправдаха, че не могат да я изпълняват в цялост заради строителството на метрото и други ремонти дейности в София.
Случилото се ни поставя пред един много по-голям въпрос, отколкото обезщетенията дори. Тук става въпрос за един предизвестен проблем и моите притеснения са, че това е само началото на каскада от проблеми. Имаме над 900 километра топлопреносна мрежа. Трайността на използването на една стоманена тръба е 30 години. За да се подменят тръбите и евентуално да се гарантира нормално топлоподаването без пробиви, на година трябва да се прави ремонт на 60 километра топлопреносна мрежа. В момента в инвестиционната програма на Топлофикация се залагат между 20-23 километра. За 2016 година беше извършен ремонт на 1 километър.

Топлофикация каза, че е ремонтирала 9 километра?
Дори да приемем, че са 9, това е много по-малко от необходимата подмяна. При такава инвестиционна програма, при такова разбиране за подмяна нас нищо добро не ни очаква. Изводът, който аз лично правя, от тази криза е, че целият СОС, СО, самото столично топлофикационно дружество, ако щете, с помощта на Министерство на енергетиката, на всички органи, които имат компетенции за това, трябва да направят анализ на топлопреносната мрежа, да набележат мерки, да се осигурят достатъчно средства за ремонт и да не се търсят причини извън състоянието на мрежата като саботажи, немарливост, безстопанственост, защото това е прехвърляне на проблема от болната глава на здравата и не е от полза за никого. Заравянето на главата в пясъка няма да ни реши проблема.

Проблемите със столичното парно са от години и са от различно естество. Как може дружеството да стане ефективно, да бъде оздравено и да работи в интерес на своите потребители?
За мен причините са комплексни. Ако направим една ретроспекция на управлението на Топлофикация ще видим серия от неадекватни управления. Помним делото срещу Вальо Топлото, който си тръгна от ръководството заради безстопанственост и икономически злоупотреби. Помним как си тръгна и Стоян Цветанов след искане на групата на БСП, който с мълчаливото съгласие загроби едни 90 милиона лева, които бяха именно за инвестиционна програма.

Факт е, че не се планират достатъчно средства за инвестиционната програма. Години наред при управлението на Стоян Цветанов и Вальо Топлото не се събираха вземания. Стигнахме до там, че десетки милиони бяха погасени по давност не само от неплатежоспособни софиянци, но и от такива, които можеха да си платят сметките, но не го правеха, защото разбираха, че никой няма да ги търси и няма да им търси отговорност. За мен истинската причина за състоянието на Топлофикация е безхаберие, ниска управленска компетентност и подценяването от страна на СОС и СО на значението на Топлофикация. Това е дружество, което има и стратегическо значение. Оказа се, че една тръба, една немарливост, една несвършена работа постави на изпитание половин София.

И в такъв случай какво излиза - некомпетентно управление след некомпетентно управление - до кога ще издържи дружеството?
Бъдещето никак не е розово, тъй като Топлофикация има един доста сериозен дълг, който е към БЕХ за неплатен газ. Нещата се крепят на магия и на търпимостта на държавното дружество, което иначе би следвало да фалира Топлофикация. Миналата година бяха направени серия от опити да се търси решение и то на това, на което сме свикнали - оставка, а след оставката нов директор и нова оставка. Това са палеативни решения, които целят да успокоят общественото мнение. Търсеха се опити да се вземе външен мениджмънт, да се концесионира Топлофикация и да се излезе от рутинния начин на мислене. Наближиха изборите първо местните, след това президентските и тези неудобни теми се слагат в килера. Проблемите така не получават решение. Групата на БСП в СОС ще настоява групата, която беше сформирана за търсене на алтернативни начини за управление на Топлофикация, да влезе в своята роля. Една от идеите беше външният мениджмънт или дружеството, което ще поеме управлението на Топлофикация, да реши проблема и с дълга. Без решаването на проблема с дълга, нищо добро не ни чака.

Да не се стигне до ситуацията с БДЖ в момента - критично състояние, и да се търсят спешни мерки заради дълга?
Аз се притеснявам, че сме в навечерието на такава криза. Не е нормално, както каза и изпълнителният директор Беловски, че Топлофикация е пробита лейка. Станахме прословути с лошото качество. Миналото лято много голям ресурс на Топлофикация беше насочен към ремонта на магистрален топлопровод Дружба. Оказа се, че сега точно там беше един от основните пробиви. Беше ни обяснено, че става въпрос най-вероятно за заварка. Заварките не се правят с такава цел да се пукат при първата авария. Оказва се, че и малкото ресурс, който се влага, не се използва качествено. За мен въпросът е изключително сериозен. Страхувам се, че това, което се случи е само предизвестие за това, което ни предстои. В този смисъл всички ние трябва да поеме своята отговорност и най-вече ръководството на Столична община.