На 5 юли Венецуела отбелязва националния си празник. Какво е значението на тази дата в историята Ви?
На този ден през 1811 г. се подписва Актът за независимост на Венецуела, с който страната ни се освобождава от испанския колониализъм. За съжаление, извоюването на тази независимост не постига крайната цел от политическа, икономическа и социална гледна точка. Защото народът остава подтиснат от управляващите класи. В продължение на почти 200 години страната ни е доминирана от местни олигархии, под влиянието и господството на САЩ. Едва с идването на власт  на президента Уго Чавес Фриас, лидер на т.н. Боливарски проект, ние се изправихме пред предизвикателството да извършим една истинска революция.

Към какво е насочена тази революция?
Боливарската революция е насочена към изграждането на социализма на 21 век, чиито стратегии се съдържат в плана „Симон Боливар", който представлява модела за социално-икономическо развитие на страната ни през периода 2007-2013 г. За нас, венецуелците, независимостта е процес, който започва преди две столетия, но е недовършен и е напълно действащ и сега. Така че ние се чувстваме длъжни да го завършим. Време е да се върнем към идеалите на Освободителя Симон Боливар, защото все още има могъщи сили, които подтискат народите.

Каква е визията на Венецуела за съвременния глобализиращ се свят?
Настоящото венецуелско правителство настоява за обединяване на държавите в света за борба срещу неолибералните политики и разрушаване на глобалния икономически ред, регламентиран и установен от страна на  Съединените щати. Затова една от задачите на венецуелската външна политика днес е да насърчава изграждането на многополюсен свят, включващ създаването на нови центрове на власт, които да разрушат еднополюсната хегемония.

Как смятате да изпълните тази доста тежка задача?
Чрез задълбочаването на диалога между народите, тяхното самоопределение и зачитането на свободата на мисълта. Ние търсим социална справедливост, солидарност и  гаранции за мир. Въз основа на всичко това, Венецуела предложи създаването на проекта АЛБА - Боливарска алтернатива за Латинска Америка - насочен към изграждането на система за взаимна помощ и сътрудничество между страните от Карибския регион и Централна Латинска Америка.

Пред какво предизвикателство е изправена АЛБА?
АЛБА трябва да се противопостави на съществуващия съюз АЛКА - Алианс за свободна търговия на Америките. АЛКА бе създаден по предложение на САЩ за контрол чрез споразумения за свободна търговия на търговските отношения между американската империя и Латинска Америка и Карибския басейн.

Президентът Уго Чавес предложи създаването на Съюз на южноамериканските нации - УНАСУР. Каква е целта му?
Това е нов модел на интеграция, която включва всички придобивки и постижения в най-голямото междудържавно обединение в Южна Америка - МЕРКОСУР и Андинската общност. Неговата крайна цел е да подпомогне по-справедливото, хармонично и интегрирано развитие на Южна Америка.

Кои държави влизат в този съюз?
Идеята се заражда в Бразилия на 23 май 2008 г., а понастоящем в съюза влизат Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Парагвай, Перу, Суринам, Уругвай и Венецуела. УНАСУР има за цел да разработи общо пространство за развитие на проекти в сферата на политиката, социалния сектор, културата, икономиката, финансите, екологията и инфраструктурата.

От 2005 г. правителството на Венецуела развива своя инициатива и в петролната сфера. Доколко успешна е тя?
Става дума за един съвместен алианс, наречен ПЕТРОКАРИБЕ, чрез който Венецуела отпуска на страни от Карибския басейн ежедневно на преференциални цени по 185 000 барела венецуелски петрол. Споразумението за създаването на този алианс бе подписано от 14 държави от района, като целта е премахване на социалното неравенство, подобряване на качеството на живот и облекчаване на високите разходи на тези страни.

Защо страната Ви залага толкова много на интеграцията?
Смятаме, че няма друг начин освен интеграция на страните от Латинска Америка. Разбира се, интеграцията започва от политиката, от приетите политически решения в голям мащаб, но това е един сложен процес, който не може да се основава само на икономически съюзи. Впоследствие неизбежно ще дойдат и регионалните политически съюзи.

Продължава ли „левият завой" в Южна Америка?
Ще отговоря на този въпрос като се позова на резултатите от последните президентски избори в Перу. Страна, в която десницата и олигархията бяха победени, въпреки че под натиска на имперските сили срещу кандидата на левицата се водеше негативна медийна политика. Перу е още една страна в Южна Америка, в която народът постепенно поема по един антиимпериалистически и прогресивен път.

Какви ще са по-далечните последици от този вот?
Със сигурност Перу ще се доближи до политическите и икономическите действия, които предприемат социалистически ориентираните страни като Аржентина, Уругвай, Парагвай, Бразилия, Боливия, Еквадор, Венецуела, Куба и Никарагуа.

Имат ли България и Венецуела пресечни точки на международната сцена?
Нашите две страни имат еднакви позиции по отношение на социалната справедливост и гарантирането на мира, спазването на  правата на човека, свободното самоопределение на народите и политиката за опазване на околната среда и екологията.

Какво най-много интересува венецуелския бизнес у нас?
Заинтересовани сме от обмена на научни и технологични познания в животновъдството и търговията с генерични фармацевтични продукти, медна руда, машини и оборудване за селското стопанство, семена, хранителни стоки, текстил, сглобяеми къщи. Да не забравим и интереса към българските вина, които са с отлично качество.

Как се развива културният диалог между нашите народи?
Културният диалог между народите ни е от изключително важно значение. Вие имате много ценен принос за развитието на нашата страна в областта на изкуството, музиката и спорта. Мисля обаче, че трябва да продължим усилията си за увеличаване на културния обмен, за да може двата народа да се опознаят още по-добре.

По какъв начин Венецуела се представя в България?
Чрез участията на наши представители на организирани у вас олимпиади по информатика, фолклорни и танцови фестивали, спортни състезания по борба, фехтовка, волейбол и други. Наскоро, през месец май, участвахме и със свои късометражни и игрални филми във фестивала на Ибероамериканското кино, който се състоя в НДК.

Как живее българската общност във Вашата страна?
Българската колония във Венецуела е малка, но със своите професионални и академични възможности е добре интегрирана в живота на страната. Българите имат преимуществото, че научават много лесно испански език, което пък ги улеснява да работят във важни сектори на нашата икономика и култура. От друга страна, венецуелецът не е шовинист, а гостоприемен по природа човек, което в значителна степен улеснява чужденците да се чувстват във Венецуела като в собствената си страна.

Бихте ли посочили някои конкретни имена?
Милор Руменоф, например, наречен „царят на картофите", е важен за венецуелската икономика и за развитието на зеленчукопроизводството в щата Лара. В културната област може да се спомене голямата българска цигуларка Стойка Миланова, която дълги години свиреше в нашия национален симфоничен оркестър.

Кои са най-ярките Ви впечатления от България?
На първо място, това е гостоприемството на българския народ, неговото културно богатство, което е изразено във фолклора, музиката, танците, бродериите, въобще изкуството. Столицата София има много паркове, а модерното строителство не е успяло да  ги унищожи. Катедралата „Св. Александър Невски" и Боянската църква ме впечатляват със своята архитектура и изключителни  стенописи.

Само столицата София ли успя да Ви впечатли?
Не, разбира се. С тяхното културно и архитектурно наследство и прекрасни плажове ми харесват и черноморските градове Варна, Созопол и Несебър, както и курортът Албена. Често посещавам и Пловдив, Велико Търново, Банско и манастирите в Рила и Троян, които са съхранили хилядолетната история на Вашата страна. Заедно с моята съпруга сме се наслаждавали и на превъзходната българска кухня и уникалното ви вино, което имахме възможност да опитаме  в Сандански и  Мелник.