Неделчо Беронов: Знам какво е да вземаш тежки решения

Вие акцентирате върху ролята на Консултативния съвет за национална сигурност към президента в решаването на въпросите на вътрешния ред и сигурност. Как точно ще работите със Съвета, ако бъдете избран за президент?
Съветът остана подценен в последния мандат. Г-н Първанов го остави да потъне в сянката на тайни договаряния и политически сделки.
Аз незабавно ще възстановя работата му. Важно за този орган е, че показва на всички нас, на гражданите, как се вземат решенията по критични въпроси на националната сигурност.
В него ще повдигна веднага въпросите, свързани с модерното схващане за сигурността - за престъпност, слаба държава и корумпирани институции.
Аз знам какво е да вземаш тежки решения по въпросите на националната сигурност. През 1999 година, по време на войната в Косово, нашето правителство подписа споразумение с НАТО за даване на коридор на самолетите на Алианса. По Конституция споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание.
Само дни преди това депутати поискаха Конституционният съд да обяви споразумението за противоконституционно.
Конституционният съд се свика изключително бързо и издаде решение, с което отхвърли това искане и позволи ратификацията да се осъществи и споразумението между България и НАТО да получи конституционна закрила.
Това бе драматично заседание. Аз бях докладчик. Взехме правилното решение и се проявихме като действителен партньор на НАТО. По-късно, когато ни приеха в НАТО, този случай бе цитиран многократно като проява на решителност в посоката, която отговаряше на желаното членство. Днес това изглежда като нормално решение.
Днес ние не даваме коридори на НАТО, защото ние самите сме НАТО. Но тогава бе друго. Тогава, докато решавахме този тежък въпрос и поемахме голяма отговорност, г-н Първанов пращаше писма в подкрепа на Милошевич, когото светът вече бе обявил за военнопрестъпник.
Видял съм много такива обрати в живота си!

Каква е вашата визия за бъдещето на Българската армия?
Дълбоко уважавам професионализма на българските военни. Сред тях има много достойни офицери.
Все пак основна моя грижа е развитието на младите офицери. Те са на възрастта на моя син, имат отлично образование, знаят езици. Могат да превърнат българската армия в модерна високотехнологична армия.

Как ще реформирате дейността на специалните служби?
Най-сетне трябва да се реши кому служат службите - на властта или на гражданите. Питам: имат ли българските граждани чувството за сигурност, които службите за сигурност трябва да има набавят?!
Все пак този въпрос има две страни. Старите специални служби са натрупали огромни архиви, които трябва да бъдат разсекретени.
Трябва да изчистим службите от сянката на миналото, за да ни помогнат да преодолеем проблемите на настоящето. И за да са полезни на нацията в бъдещето.
Без модерни и пречистени специални служби не можем да се справим с организираната престъпност и корупцията. Тези два проблема са водещи в доклада на Европейската комисия от миналия месец.

Как ще отстоявате ролята на президента като обединител на нацията? Каква е политиката Ви по отношение на националните малцинства?

Този въпрос стои открит още от началото на прехода. През 1992 г. Конституционният съд не успя да вземе решение относно законността на партията Движение за права и свободи. Тогава съдът се раздели почти поравно - за и против. Този нерешен проблем впоследствие породи големи напрежения в българското общество.
Скоро се върнах от срещи в Североизточна България. Това, което усетих в Силистра, Добрич, Разград, Шумен и Търговище, е разделение между хората, страх. Липса на възможности.
И проблемът не е в ДПС, проблемът е в прекалено голямата власт, която им даде президентът Първанов. Аз като президент ще направя всичко възможно, за да възстановя нарушеното равновесие. А оттам и единството на нацията.
Имам опит в това. Когато през 1997 година бях избран от Народното събрание за конституционен съдия, само един гласува против моя избор. И имаше само 3-ма въздържали се. Това е ясно свидетелство, че мога да търся и постигам консенсус, че мога да обединявам.

Какви ще бъдат взаимоотношенията Ви с парламента и парламентарното мнозинство?

Президентът е избран с гласа на народа. Така народът го задължава да говори от негово име. Той говори и пред Народното събрание от името на народа. Това задължава президентът да бъде по-активен към Народното събрание, отколкото е г-н Първанов.
В някакъв смисъл аз смятам, че президентът трябва да бъде и опонент на Народното събрание, когато смята, че то или не си върши работата, или не се съобразява с народния глас. Моите първи обръщения към парламента ще са на теми:

• въпроса с енергийната независимост, който има пряко отношение към националната сигурност;
• въпроса за стимулирането на предприемчивите и инициативните;
• ограничаване на злоупотребите с власт на държавните и общински монополи;
• въпросите на децентрализацията и овластяването на общините;
• въпроса за окончателното разкриване на архивите на бившата Държавна сигурност, преодоляването на тази рана и съответно помиряването на нацията;
• въпроса за по-сериозно отношение към нуждата от дълбока конституционна реформа.

Според Вас, какво трябва да бъде участието на президента във вътрешнополитическия дебат?
България се променя. Ставаме член на много голям политически съюз. Какво направи г-н Първанов, за да осигури такъв обществен дебат, такъв вътрешно-политически дебат, в който да се роди визията за една нова България, отвъд комунизма, но и отвъд прехода.
За една България, която влиза достойно и уверено в Европа. Сами се запитайте. Какво става след прехода?
Аз смятам това за първостепенна задача именно на президента. Той трябва да поеме лидерската роля във воденето на този дебат на всички равнища, с всички заинтересовани. Това е един вид ново обединяване на нацията. То не е станало още.

Като държавен глава какъв контрол бихте упражнявал върху законодателната дейност на Народното събрание?
Аз ще поискам по-силно вето за президента и ще го поставям над всеки закон, който е несправедлив или некомпетентно направен. Г-н Първанов не само не поиска силно вето, но и не упражнява това, което основният закон му дава в момента.

Ще настоявате ли за разширяване правомощията на президента?
Ние сме парламентарна република. Аз съм по-консервативен човек и правист и знам, че експериментите с президентски режими не са сполучливи в дългосрочен план, освен ако няма специални исторически условия.
България трябва да засилва представителството, парламентаризма. Да го изчисти от корупция и политиканстване. Да му осигури почтеност и достойнство, каквото гражданите очакват. Ролята на президента е в това, а не да иска президентска република.

За какви промени в конституцията ще настоявате?
България има нужда от нова Конституция. Аз ще посветя мандата си на голям дебат за конституционните промени, които ще направят живота в бъдеще, на младите по-добър.
Може ли президентът да влияе на икономическото развитие и материалното положение на гражданите?
Един десен президент не трябва да се бърка в икономическите процеси, нито да обещава, че ще раздава пари на бедните. Но един отговорен президент не може да се прави, че не забелязва как партии, администрация, кръгове и обръчи се обогатяват на гърба на предприемчивите и инициативните хора.
В края на прехода се получи нещо странно и приличащо на някогашния социализъм - малко работят, а много преразпределят, и то често по незаконен начин. Случаят със софийската "Топлофикация" показва как гражданите плащат сметките на привилегировани лица. Това е нова номенклатура, както се казваше на времето. Един от упреците ми към президента Първанов е по този въпрос. Не е възможно при такава злоупотреба с власт да е станала достояние на държавния глава - все пак той получава ежедневни доклади от специалните служби. А ако не е разбрал, толкова по-лошо за него.
И това е само един от случаите, които пряко водят до увеличаване на сметките на обикновените хора. Аз като президент ще бъда много бдителен за това да не се допуска по законов път разрастването на този нов социализъм и тази нова номенклатура.