Николай Камов, лидер на Политическо движение Социалдемократи и независим депутат, пред news.bg

Г-н Камов, как Политическо движение Социалдемократи вижда България и управлението на страната в променящата се от финансовата криза среда?
Само преди няколко месеца чухме не от устата на който и да е, а на министър-председателя и на финансовия министър, че кризата няма да се отрази тук.
В деня, в който се чу това, ние Политическо движение Социалдемократи излезнахме с позиция, в която заявяваме, че това е абсолютно несъстоятелна теза. Въпросът е не дали кризата ще засегне България, а как ще я засегне и какво трябва да се направи с оглед минимални загуби на хората.
Нещо повече, ние организирахме през октомври социалдемократически форум, на който двама компетентни икономисти Александър Божков и доц Ганчо Ганчев, нарочно подбрани от различни институти, представиха своите тези и се чу мнението на много експерти.
Тази дискусия очерта възможните измерения на това, което ще се случва. Повечето прогнози бяха, че вълната ще стигне тук към пролетта на следващата година.
Финансовият сектор у нас не е застрашен, тъй като България не е развила ипотечното кредитиране, но това не означава, че този сектор ще остане гаранатирано стабилен, щом ураганът помита и чупи като клечки вековни дървета.
Акцентът трябваше веднага да се постави върху въпроса за ресурсите на държавата за реагиране. Но вместо отговор от държавниците чувахме успокоението, че кризата няма да ни засегне.

Доколко излишъкът и буферите в бюджет 2009 ще помогнат?
България има много висок бюджетен излишък. Планираният в бюджета е 3%, но нашите изчисления показват, че 5.6% от БВП за тази година ще бъдат оформени като бюджетен излишък, т.е. ще има свръх-преизпълнение - излишно събрани пари от хората.
Ние възразихме още при формирането на тазгодишния бюджет  и трите процента излишък беше една от причините аз да не гласувам за този бюджет.
Начинът, по който беше формулирано предложението на правителството не даваше никакави гаранции за ефективно изразходване на средствата.
Трите партии от управляващата коалиция просто си ги бяха разпределили на базата на формулата 3:5:8 кой какво ще вземе. Така изглеждаше това решение.
Над трите процента, още толкова ние предложихме да се заделят в специален фонд, с който правителството да може да борави, ако бъде засегнат финансовия сектор и предложихме даже как да борави с тях - нещо, което не е ново, правено е 2001 г. от правителството на НДСВ и ДПС и се е оказало успешно.
Тогава държавата постави значителни средства на депозит в търговските банки, с цел да стимулира кредитирането на малки проекти и успя да гарантира висока стабилност на един процес, който продължи до ден днешен много активно, но кризата го спря.
Така държавата можеше с подобни резерви да се намеси, ако бъде засегнат от кризата и българския финансов сектор, както почти всички други.
Но сега държавата няма тази възможност по една много проста причина - защото погледна на нещата не предкризисно, а предизборно.
Това е проблем и на новия бюджет. Бюджет-2009 е един предизборен бюджет, а не предкризисен, макар, че вече всички си промениха мнението и министър-председателят вече не казва, че кризата ще ни подмине, а говори за нейните възможни последствия.
В позицията си ние предлагаме в този бюджет да няма повече от 1% от БВП за бюджетен излишък.

Как политиците биха могли да помогнат на икономиката в тази ситуация?
Като не я пипат. В България представата за политик е като за човек, който се намесва във всички процеси. Не бива да е така.
Слава Богу, нашата икономика работи и работи защото е в частни ръце. Когато започнат да я пипат политиците, те могат само да я повредят. Нашето виждане за държавна интервенция е напълно достатъчно и това съответства на запазване на пазараните механизми с намеса на държавата в условията на пазарни механизми и защита на икономически субекти и граждани.

Слава Богу, нашата икономика работи и работи защото е в частни ръце. Когато започнат да я пипат политиците, те могат само да я повредят

Повече от това не виждам какво би трябвало до се направи. Може да се направи нещо, което отдавна сме предлагали, и което наскоро направи Великобритания - намаляване на ДДС. Ние много отдавна говорим за това, че българите са едни от най-несправедливо обложените данъкоплатци в цяла Европа.
Тук съотношението между косвени и преки данъци е 4 към 1. В САЩ е точно обратното. При нас всички ниско-доходни групи са ощетени, тъй като един беден човек използва близо 100% от своите доходи за храна и издръжка на живота, за разлика от човек със средни възможности или по-заможния човек, който изразходва за издръжка на живота си много по-малък дял от доходите си.
ДДС, акцизите и таксите са косвените данъци и когато с тях се облагат храната и горивата, на бедния чувек му се облага 100-процентово всички потребявани стоки.
Той е най-пострадал от това съотношение между преките и косвените данъци. Това отдавна го говорим. Ето сега виждаме, че това е една от мерките за социална защита, които Великобритания приема.
У нас напротив - беше въведен плосък данък от правителство, в което уж има някаква левица и това в никакъв случай не може да се представи като социална защита.

Ако приемем обаче, че криза няма и няма да има. Каква е ситуацията у нас?
Искам да добавя нещо много важно. Кризата още не е дошла. Има само малки повеи в областта на безработицата и в строителния сектор. Не всички проблеми са в резултат на кризата.
Кремиковци, например, е резултат на българската управленска немощ, на глупостта на тези, които са дали баницата на Хасан и той си я е изял цялата. Нищо общо с кризата няма случващото се в Кремиковци. Там може да се задълбочат процесите и в другите отрасли също.

Неусвоените пари сега ще ни излезнат през носа, защото не сме ги взели и никой няма да ни ги даде или ще ни ги намалят 

Друг пример е усвояването на еврофондовете. Неусвоените пари сега ще ни излезнат през носа, защото не сме ги взели и никой няма да ни ги даде или ще ни ги намалят.
Имаме собствени тотално сгрешени дейставия или бездействия, които усложняват положението в България.
Корупцията, организираната престъпност допълват съвременния най-лош от всички портрети в сегашна Европа.
Моите колеги от Асамблеята на НАТО се очудват - как успяхте по такъв начин да поставите държавата си, че да бъде  сочена като нарицтелно когато трябва да се даде лош пример. От година насам чувам тази позиция и от приятели, които са най-добронамерени към страната.

Икономическите проблеми и виждания ли ще очертаят различията и конкуренцията в политическите платформи за изборите?
Мисля, че ситуацията догодина ще е много различна от това, което е в момента, независимо дали ще бъдем сериозно разклатени като икономика от кризата или не.
Струва ми се, че сме достигнали до крайни състояния и би трябвало обществото да реагира на това, че чашата прелива.
Повече така не може. Не може непрекъснато да показваме, че сме най-големите некадърници и сме шампиони по неусвояване на средства. Не може това да продължава вечно.
Трябва да настъпи радикална промяна във властта, която да постави съвсем други хора пред тези възможности. Възмжностите съществуват и трябва да се менажират Така стоят нещата в областта на основни системи, които засягат всеки човек, всяко семейство - здравеопазване, образование.

Не може непрекъснато да показваме, че сме най-големите некадърници и сме шампиони по неусвояване на средства 

Не може да се приема за нормално, даже не бива да се слушат обяснения от рода на това, че били малко парите за здравеопазване и в този бюджет, защото сферата не била реформирана и няма да се наливат средства в нея.
Един финансист може да говори така, но този който е дошъл въз основа на вот на гражданите да управлява държавата трябва да отговори защо не е направил нищо да реформира двете системи и на четвъртата година казва, че няма да даде пари за здравеопазване.
Случаи, в които в други страни министри си отиват на часа у нас винаги се поставят на съмнение, защото няма персонална отговорност и едва ли не ни четат лекции, че обществото не разбира благородните им намерения и трябва да се съобразяваме с критериите на хора, които житейски не са подготвени да бъдат министри, камо ли управленски.

Социалдемократите каква оферта ще предложат?
Ние публикувахме през пролетта, когато бях изключен от Коалиция за България, едно Обръщение към избирателите. След 3 години опити да върнем Коалиция за България към нейните обещания към хората развръзката дойде съвсем логично.
Но за да бъде ясен статутът на партията, ние приехме обръщение към избирателите, в което посочихме съвсем изчерпателно всички обещания и на 180 градуса провежданата политика.
Казано простико - нищо социалдемократическо и капка дори няма в управлението. За мен това е едно от най-големите разминавания по принцип в нашия политически живот.

Като започнем от данъците и свършим със здравеопазването мога да докажа, че няма и капчица социалдемокрация, такава както я разбират в Европа 

Припомних обръщението, за да подчертая, че социалдемокрацията у нас трябва да бъде преценявана не по наименованията на партиите или по заявленията и фразите на техните лидери, а по същността на водената политика. Има едно старо като света правило, че една партия е такава, каквато е на власт. В опозиция тя може да говори всичко, но когато получи властта се проявява всъщност.
Като започнем от данъците и свършим със здравеопазването мога да докажа, че няма и капчица социалдемокрация, такава както я разбират в Европа.
Може би на Марс я разабират по друг начин или ние имаме марсианска социалдемокрация, но тогава ще трябва да си намерите друг събеседник.

Може би част от проблема е в неединството на социалдемократите у нас...
Социалдемократите са разделени и поради техните собствени недоразумения, и поради това, че някой винаги се грижи това положение да се поддържа.
Аз не мога да разбера тези хора, които се наричат социалдемократи и които преди две седмици образуваха поредната партия, наречена Обединени социалдемократи и заявиха че искат обединението. Не става по този начин.
Нашият план е следаният. Има две формации, които са доказали на избори, че имат влияние и че имат право да говорят, че представляват част от обществения интерес.
Това са Политическо движение Социалдемократи и БСДП. За нас е ясно - в Интернет може да се види - това са около 70 000 гласа, спечелени на последните избори (местните). 10-о място в подреждането на политическите партии. И БСДП имат приличен резултат. Ние сме във взаимодействие отдавна. Ще се стремим да създадем с общи проекти независима социалдемокрация, а не под шапката на БСП или СДС.

Какво предвижда коалиционната ви политика?
След многобройните разцепления след смъртта на д-р Дертлиев към нас се сля Обединена социалдемократическа алтернатива. Нейният председател Божидар Митев сега е зам-председател на нашето движение, той е и председател на синдиката на енергетиците в България.
Според мен в България има място за една единствена, но силна и влиятелна социалдемократическа партия. Тогава тя ще може самостоятелно да влиза в парламента, защото потенациалът на паривържениците на соациалдемокрацията - това сме го изследвали и със специалисти социолози, е голям.
Но тъй като в момента това е невъзможно, понеже ние не сме в състояние да прескочим бариерата от 4%, а тя може да бъде и повече, водим преговори за участие в Движение Напред.
Държа да отбележа, че сме в диалог с тези формации много преди да бъде учредено Движение Напред. Ние сме в преговори и БСДП също и е вероятно на изборите да се окажем в една конфигурация.
Засега нашият план е създаване на силна центристка коалиция, която да се намеси в иначе предопределеното състояние, че само 4 партии ще бчъдат представени в следващия парламент.

Какво най-вече искате да се промени?
Има една разделителна линия между статуквото и промяната. Има привърженици на това статукво в тройната  коалиция - тези, които желаят нещата да си останат такива, отново да са на власт, отново да ни спират парите, а вече не по ФАР, а по структурните фондове, отново да сме на първо място по престъпност и корупция.
Това е статуквото в момента. Промяната предполага всичко това да не бъде така.
Но ако погледнем философски може да бъде и по-лошо от това, което е в момента.
Ние ще се опитаме да се намесим по начин, че положението да стане по-добро.
Чудеса не могат да се случат в България, но могат да се случат читави неща, които да променят нещата към по-добро.