Доктор Весел Кантарджиев от Клиниката по дерматология във ВМА пред News.bg

Известно е, че проблемите на кожата показват цялото състояние на организма. Какво може да ни подскаже нашата кожа, какво да наблюдаваме?
Като цяло няколко вътрешни заболявания биха могли да имат изява върху кожата и биха могли да насочат специалиста за по-обстоен преглед на вътрешните органи. Като цяло това биха могли да са някакви чернодробни заболявания, заболявания на кръвта, биха могли да са някои автоимунни заболявания.

Всеизвестно е, че мръсният въздух и градската среда оказват влияние на нашата кожа. До какви проблеми могат да доведат тези фактори?
Като цяло мръсният въздух в големите градове е проблем на първо място за дихателната система и вече в по-нисък процент за кожата. Мръсният въздух би могъл да действа върху кожата по няколко направления. Преди всичко процента на кожните алергии, за съжаление, в последните години скача. На всеки трима двама имат някаква алергия,на всеки четирима един има кожна алергия. Това понякога се дължи на контакт с дразнещи частици от въздуха и околната среда. Мръсният въздух плюс неспазване на лична хигиена биха могли да провокират поява на кожни заболявания. Също така биха могли да обострят вече съществуващи кожни заболявания.

Какви са съветите ви, как да се грижим за кожата си, особено сега след зимния сезон, когато идва пролетта, след нея и лятото с по-силното слънце?
Като цяло има някои сезонни изисквания, които за нашата кожа е добре да спазваме. С покачване на средните дневни температури и с по-дългото слънцестоене, кожата има нужда от адекватна хидратация. С топлото време се повишава мастната и потната секреция на организма като цяло. С повишеното слънцестоене се повишава риска от образуване на доброкачествени и злокачествени образувания. Затова лятно време е задължително да се ползват хидратиращи и омазняващи кремове, които съхраняват кожата, донякъде пречат на траснепидермалната водна загуба и естествено е много важно да се използват слънцезащитни кремове на първо място от малките деца и подрастващите. Преди няколко години беше доказано, че изгарянето от слънце в ранна детска възраст и в юношеска възраст се отразява много повече върху кожата ни, отколкото се смяташе преди. След 20-25 годишна възраст дори и да се печем, много да изгаряме, дори да ни се появяват мехури и зачервяване, не се повишава риска от появата на кожен рак. Доказано е, че изгарянето в детска и юношеска възраст, не е така. Кожните клетки имат памет. В зряла възраст този риск скача.

За какво да внимаваме? Кои са така наречените добри и лоши бенки?
При всички здрави хора се появяват бенки под действието на различни фактори. Тези фактори могат да бъдат екзогенни и ендогенни. Екзогенните са излагането на слънце, травми, носенето на по-тесни дрехи. В най-голям процент бенки се появяват по време на бременността заради хормоналните промени, които търпят организмите на бъдещите майки. Човешкият организъм може да образува около 20 вида различни бенки. Голяма част от тях са абсолютно безопасни. Една малка част, които се наричат диспластични, ни карат да им обръщаме внимание и да ги разглеждаме с по-голяма задълбоченост. Разглежда се дали бенките са асиметрични или кръгли, дали са гладки или назъбени,дали са много тъмни или са неравномерно пигментирани. Разглежда се диаметърът им и дали еволюират. Наблюдава се дали има сърбеж, кървене, болезненост. Комбинацията от тези показатели ни кара да наблюдаваме една бенка, да я изрежем или въобще да не й обръщаме внимание. Ако имаме тези показатели се минава към дерматоскопия, където се виждат много повече детайли. Прието е диспластичните бенки да се оперират за всеки случай. Най-важното е да се направи хистологично изследване. Понякога състоянията на кожата си приличат като две капки вода.

Значи съветът ви е да сме наблюдателни за изменения?
Да, да сме наблюдателни и при най-малкото съмнение за промяна на някаква бенка да се търси квалифицирана помощ. Дори и малигненият меланом, който е най-злокачественото заболяване в човешкия организъм, хванат в началото също има донякъде благоприятна прогноза.

Какви са причините за кожния рак? Това, което знаем е прекомерното излагане на слънце. Има ли други фактори, които да го отключат?
Разбира се. Кожният рак бива няколко вида. Безспорно най-злокачествен е меланомът. Другите видове са базоцелуларен и спиноцелуларен карцином. Има едно старо правило-колкото сме по-близо до екватора и на по-висока надморска височина, толкова повече рискът от рак е по-висок.

Има ли някакви специфични симптоми?
Симптомите биха могли да изглеждат по много различни начини. Най-често биха изглеждали като малка нарастваща раничка, която в рамките на няколко месеца започва да нараства. За съжаление измененията не са болезнени и пациентите са склонни да ги неглижират в много голяма степен. Кожните карценоми могат да изглеждат по различни начини.

Има ли застрашени лица, защото, както знаем има видове рак, които трябва да се проследяват и при наследници и роднини на раково болни пациенти?
Застрашени са народите, които са на по-висока надморска височина и близо до екватора. По правило застрашени са хората с по-светла кожа и по-светли очи. Доказан е вредният ефект на слънцето и слънчевото изгаряне. Застрашени са и някои хора, които страдат от вътрешни злокачествени заболявания, хора, които са на сериозна имуносупресивна терапия.

До каква степен е вредно и полезно излагането на солариум? Някои хора смятат в началото на летния сезон, за да не изгорят на слънцето трябват да минат през солариум. И понякога се стига до прекаляване.
Като цяло ние дерматолозите отричаме солариума. Излагането на слънце има своите позитиви влияния. Все пак излагането на слънце от 11.00 до 15.00-16.00 трябва да се избягва от всички. Печенето на слънце е най-лесната и приятна профилактика на остеопороза до някъде. Освен това слънцето е и вид профилактика на депресиите и суицидните състояния. Пример са ни скандинавските страни, където процентът на суицидните пациенти е най-висок.
Отрицателните свойства на слънцето е повишаването на риска от развитието на кожен рак. Ускорява процесите на стареене на кожата, ускорява процесите на водна загуба. Медицинските солариуми, които ние използваме за профилактика на нашите пациенти са доста по-различни от солариумите в козметичните студиа. Най-модерните солариуми са с ultra B вълна, която доказано съчетава само положителните свойства от слънчевото облъчване и има много добър терапевтичен ефект върху 80% от кожните заболявания. Някои дерматолози съветват своите пациенти да направят една или две-три визити много за кратко на солариум преди морето.

До някъде има логика, защото кожата се подготвя за това, което предстои. Слънцето и солариума действат потискащо на имунитета на кожата, намаляват съпротивителните й свойства.

Значи да не прекаляваме със солариума?
Не. Нито със солариума, нито със слънцето. Всичко, което е прекалено е вредно. Към солариумите трябва да подхождаме с особено внимание.

Как да предпазим кожата си, ефективни ли са слънцезащитните кремове и към какъв фактор трябва да се ориентираме?
Хората с кожа, която изгаря, но никога не хваща тен или изгаря, но хваща много малък тен трябва да ползват висок фактор 40 или 50. На плажа трябва да се мажат на всеки час с крем и след всяко излизане от водата.Хората, които имат малко по-тъмна кожа е добре да ползват слънцезащитен крем с 15-20 или 30 фактор, който съчетава полезния ефект на слънцето като ограничава отрицателното действие. Нужна е адекватна фото протекция.