Пенка Георгиева, председател на Асоциация за репродуктивно здраве, пред News.bg

Вие излязохте с много емоционално становище във връзка с позицията на Светия Синод, отричаща метода ин витро и заместващото майчинство. С какво ви провокира становището на църквата и очаквано ли беше?
Ние като неправителствена пациентска организация сме изключително изненадани от странното становище на Българската православна църква. Винаги през годините съм се питала къде е Българската православна църква, защо тя не се грижи по никакъв начин за хората с репродуктивни проблеми? За толкова години, откакто съм се сблъскала със стерилитета, аз не съм видяла Българската православна църква да подкрепи по някакъв начин зачеването на българско дете.
Меко казано е странно тяхното становище и това изказване, че Бог е решил хората с репродуктивни затруднения да нямат деца или ги наказва с това. Ако човек се нуждае от животоспасяваща операция, той не трябва да ходи да си прави такава, защото Бог е решил да умре, така ли? Бог е навсякъде, Бог е надежда, Бог е вяра, Бог е упование. Бог не е само на улицата или в градинките, вкъщи или в църквата. Бог е и в тези клиники за асистирана репродукция. След като медицината е напреднала, след като има успехи, след като се раждат деца, български деца, значи Бог е и там и те се раждат с Божията воля.

Вашата организация не усеща подкрепата на църквата.
Тя църквата е една казионна, затворена институция, неконтактна. По никакъв начин ние не сме видели подкрепа през тези години от Българската православна църква. Много момичета с репродуктивни проблеми се молят на Божията майка, на Бог да заченат, да родят живи и здрави своите дечица.
Преди няколко години написах една молитва в един български интернет сайт и мен малко ме беше страх като я писах, защото си мислех, че момичетата, които имат тези проблеми ще бъдат резервирани, притеснени. Не можете да си представите колко плахи гласчета и колко плахи опити имаше за признаване на тази вяра. Всеки един млад човек носи вярата в сърцето си и може би наистина им трябваше тази молитва, за да признаят гласно и официално вярата си.
Именно затова аз осъждам Българската православна църква, защото тя по никакъв начин през тези години не подкрепи двойките с репродуктивни проблеми. Защото ако тя ги беше подкрепила, много хора щяха да се обърнат явно към вярата. Виждала съм млади момчета, които скиршом трият сълзите си пред иконите, молейки се за своя рожба. Това е колкото тъжно, толкова и мило, защото вярата е в сърцата и човек трябва да се уповава на вярата, не трябва да е краен, трябва да бъде смирен, да вярва и да се надява. Защото вярата, добротата и надеждата ще спасят света.

И все пак какво е вашето обяснение - защо църквата е срещу  един модерен метод като ин витрото, който може да бъде успешен, може и да не е успешен?
Много е странно поведението на институцията Българска православна църква. В Брюксел има католическа църква, която финансира ин витро процедури. Аз съм православна християнка, но пътуванията ми на Запад и контактите с католическата църква показа много по-голяма отвореност на техните духовници към хората, повече подкрепа на надеждата, вярата, на радостта от зачеването на дете.

В България смятаме, че католическата църква е по-консервативна, не разрешаваха използването на контрацептиви и че нашата църква е по-модерната, но сега като че ли се оказва, че не е съвсем така. Вие на какво мнение сте?
Ама тя къде е Българската православна църква като институция? Те дори не са се изказали по темата за абортите. Католическата църква има свое становище и се изказва. Българската православна църква никъде я няма, няма приюти за деца, няма приюти за бедни. Ако ти нямаш средства и искаш да си кръстиш детето и ще се помолиш да ти го кръстят безплатно, няма да го кръстят, защото имало такса. Къде е помощта на Българската православна църква за бедните и нуждаещите се, за изпадналите в беда? Няма я. Българската православна църква е една закостеняла институция, която е абсолютно затворена. Как изведнъж реши да даде това становище и да прояви някаква инициатива, нямам думи, да спира раждането на български деца, странно е?

Вие вярваща ли сте?
Да, аз съм вярваща.

И като вярващ, а не като председател на неправителствена организация, как се почувствахте?
Аз много трудно написах това писмо до медиите и Светия синод на Българската православна църква. Беше много трудно решение и се колебах може би около 2 часа, преди да го изпратя, защото това означава изправяне срещу институцията Българска православна църква и наистина с тъга го изпратих.
Но Бог е този, който ще ме пази и мисля, че Бог ми показа правилния път. Защото само този, който се е сблъсквал със стерилитета, само той може да разбере, мъката, желанието, надеждата, мечтата на бъдещите мама и татко да имат свое детенце.

Според Вас защо църквата не може да се постави на мястото на хората, които не могат да имат деца?
Българската православна църква според мен се е откъснала от хората, тя е капсулирана, затворена и не усеща страданието. Има отделни духовници, които помагат на хората. Аз чух много коментари, включително и от духовници, които са учудени от становището на Светия синод. Църквата е затворена институция.

Според Българската православна църква вместо да се зачева ин витро е по-добре семействата да осиновяват деца. Вие какво мислите?
Има много семейства, които осиновяват деца. Осиновяването е една много дълга и тромава процедура, но това вече не е свързано с вярата или желанието. Отнема една или две години, докато дойде възможност да вземеш детенце. Има много неуредици относно това, че има много хора, които не искат децата си, но не им разписват документите за осиновяване. В домовете има деца с неуредени документи, не ги гледат, но не им разписват документите някой да ги вземе. Трябва да се търси законодателна промяна в тази насока, за да се разреши този казус.
Българската православна църква вместо да призовава хората с репродуктивни проблеми да осиновяват деца, защо не вземе да направи повече разяснения за предпазване от нежелана бременност или за това младите жени, които се колебаят дали да оставят детето си в дом, да им помогне, да подпомогне домовете. Толкова средства има Българската православна църква, да вземе да направи нещо за тези домове, за децата.
Имаше един проект, мисля че беше в Русе, преди няколко месеца. Психолог разговаря в родилния дом с жени, които се колебаят дали да изоставят  децата си. Резултатът беше, че рязко намаля процентът на изоставените деца. Значи може. Ако се говори на тези млади момичета, които се колебаят да си оставят детето в дом, явно че има резултат. Нека българската църква говори с тези момичета. Може да поиска достъп до родилните домове, да даде вяра и утеха на колебаещите се.

През какво преминава едно семейство, което не може да има дете?
Обикновено първите една-две години не си признават младите хора, че имат репродуктивни проблеми. Чувала съм от много млади момичета, че има проблем, не се получава, че правят кариера. Когато чуя някой „Аз правя кариера и не искам да имам деца", аз изобщо не му вярвам, защото съм го чула от тези с успешните кариери, които нямат деца и които знам, че причината е друга, че не могат.
Има друга част, които неглижират проблема. Не бива да се изоставя проблемът. Особено в малко по-напреднала възраст - над 26-27 и особено над 30, ако за 6 месеца не става бебето, значи има някакъв проблем и трябва да се търси лекарска помощ.

А как преминават самите процедури и за колко време стават?
Българските клиники са изключително отговорни като лекари и като персонал. Доказано е, че около 30% от случаите на стерилитет се дължи на мъжа, около1/3 в жената и останалата 1/3 и в двамата. Първото, което трябва да направи една двойка е спермограма на мъжа, да се види дали там има проблем. Ако няма вече се проследява месечният цикъл, хормони, проходимост на тръбите при жената, има ли овулация, отделя ли се нормално яйцеклетка. Това отнема поне 2-3 месеца. Чак след това се преминава към по-леки процедури като инсеминация или стимулация за увеличаване на яйцеклетките.
Всъщност до ин витро се стига след един дълъг път, който обикновено при двойки, които имат леки проблеми или неизяснен стерилитет отнема 1-2 години. Ин витрото не е панацея и не се случва веднага. Това е един много дълъг процес. През това време двойката опитва. Между другото има парадокси, които са ме впечатлявали. Има случаи, когато е насрочено ин витро и жената забременява преди процедурата. Ето тук вече е Божията воля и Божията намеса, която е решила да спести този път на двойката и я дарява с детенце.

Какво ви споделят семействата с детенце, родено ин витро?
Това са най-щастливите хора, които съм виждала. Хората, които са заченали и родили детенце ин витро са по-различни. Радват се повече като че ли, благодарни са на съдбата, на Бог, на всичко. Те са като една топка позитивна енергия. От тези майки струи толкова позитивизъм и обич към света. Това, което струи от хората, заченали ин витро не съм го виждала другаде.