Професорът от Националния Институт по Антропология и История в град Койоакан, Мексико, Елио Масферер Кан е аржентинец по произход. Роден в аржентинския град Росарио, провинция Санта Фе. Емигрира в Мексико, по време на военната диктатура. Занимава се с антропология и история на религиите.
Внимателно следи президентските избори в Аржентина, където на 22 ноември се провежда вторият тур.
Съперници са: Данило Сциоли (от управляващата партия, ползва се с подкрепата на президента Кристина Фернандес Де Киршнер) и Маурисио Макри (представител на опозицията, ориентирана към Вашингтон и Брюксел, непримирим критик на президента).

Професор Масферер, кой според Вас ще спечели на втория тур на президентските избори в Аржентина?
Да кажа кой ще спечели на втория тур, е все едно да гледам на кафе. Между тях разликата е минимална. Всичко може да се случи. Мисля си обаче че тези, които са гласували за третия кандидат на Серхио Масса, няма да гласуват за Макри. Гласуващите от левия сектор предимно ще гласуват с бяла бюлетина и частично за Сциоли. Това се отнася, преди всичко, за моите приятели от Народната Социалистическа Партия в родната ми провинция Санта Фе.
Важно е да отбележим, че те се развиват и имат добро бъдеще. За разлика, например, от Аржентинската Комунистическа Партия. Комунистите никой не ги уважава, заради сътрудничеството с военната диктатура, въпреки идеологията. Конкретно в Аржентина, и практически навсякъде в Латинска Америка, комунистическите партии, ориентирани към Москва, никога не са били революционни. Те досега имат застинала във времето, бюрократична структура. В най-добрия случай, по време на „студената война" и сега провеждат парламентарна и синдикална дейност. Комунистите в Латинска Америка са нещо като „червена аристокрация".
Например, в перуанската столица Лима (където живях през първата половин година, след като емигрирах от Росарио и се ожених за перуанка) има аристократичен квартал Мирафлорес, където отдавна живеят почти всички комунистически лидери. Тях така и ги наричат - „комунистас мирафлореньос". Малко по-добра е ситуацията с маоистите, троцкистите и другите леви радикали. Обаче техният елит също е част от политическата аристокрация. И навсякъде в света е важна част от хуманитарната  научна общност.

Как ще се измени вътрешната политика на Аржентина, ако спечели Макри?
Той изповядва идеологията на републиканците в САЩ. Ще има голям проблем - външният дълг. Ще видим, дали ще го реши. Аз го познавам добре. Преди всичко е прагматик. И добър управленец. Семейството му се занимава с дистрибуция на шевролети в Аржентина. Обаче самият Макри обича да кара велосипед и мотоциклет. А това импонира на публиката. И тя го поддържа.
Ако спечели, ще има промени в сферата на правата на човека, в правилата за провеждане на манифестации. Той, преди всичко, ще даде амнистия на аржентинските военни, които още са в затвора по обвинения в престъпления по време на диктатурата.
Има здрави връзки с истинските стопани на страната - олигарсите. Те ще го подкрепят до края. Той, от своя страна, ще може да създаде условия, които максимално ще облагодетелстват и тях, и външните кредитори. И Аржентина ще влезе в спирала на плащане на стари и създаване на нови дългове. В края на краищата, няма да може да плати нищо. И страната ще попадне в положението на Гърция.
Обаче той ще бъде против всички, които нарушават обществения ред. По тази и други причини, ще си има големи проблеми с профсъюзите. Той не може да удовлетвори техните искания, защото точно сега заплашва да премахне основните социални завоевания.
Кристина и Нестор Киршнер поставяха народа на преден план, кредиторите - на втори. И Аржентина тръгна напред. Те водеха ефективна политика. Да не забравяме, че в младостта си, и Нестор, и Кристина бяха активисти на политическото крило на ултралявото перонистко младежко движение „Монтонерос" и изповядваха идеологията на „хустисиализма" (справедливостта) в нейния радикален вариант. Същността на „хустисиализма" предполага сътрудничество в надкласовата държава, в която работниците и селяните щяха да се интегрират. Киршнер го приложиха на практика. И ако даже Макри спечели, той, разбира се, не може промени много неща - народът няма да му позволи.
От друга страна, ако Сциоли спечели, също не всичко ще остане така, както е сега. Той е по-консервативен перонист, отколкото семейство Киршнер. И все пак, даже Сциоли, ако го изберат, няма да измени социалната им политика, защото тогава ще има проблеми.
Който и да победи, аржентинската икономика ще остане зависима. Аржентинският народ трябва да има работа, да бъде нахранен. Затова, президентът трябва да фаворизира експортния сектор на економиката, а не импортния. Известно е, че 80% от аржентинския експорт са хранителни продукти. Това са, преди всичко, месо, зърнени храни, плодове и зеленчуци, млечни продукти, и разбира се, превъзходно вино и бира. Всичко това се експортира в цял свят: Изток, Запад, Север, Юг.

Как ще се промени външната политика на Буенос Айрес след президентските избори, ако победи Макри, и ако победи Сциоли?
Който и да победи, и САЩ, и ЕС, и Китай, и Русия ще купуват от нас и зърно, и месо, и плодове, и зеленчуци, и млечни изделия, и вино. И нищо няма да се измени. Така беше и по време на военната хунта: тогава генералите продаваха на СССР огромно количество зърнени храни. И затова ръководителите на аржентинските комунисти имаха „червен телефон: когато военните ги заплашваха с репресии, те се оплакваха в Москва и веднага ги оставяха на мира.
Не случайно, по време на военната диктатура  безследно изчезнаха само 75 аржентински комунисти! И не заради членството си в партията, а заради активното си участие в съпротивителното движение. Трябва да се има предвид, че останалите аржентински политически сили загубиха по десетки хиляди активисти, всяка една.
И декларациите на Маурисио Макри за стопиране и преразглеждане на редица договори с Русия и Китай са по-скоро пропаганда и клетва за вярност пред Вашингтон, а не бъдеща реалност. Който и да спечели, Москва ще избягва негативните последствия на санкциите и контрасанкциите, чрез Буенос Айрес. И нищо няма да се измени.
Освен това, президентът Путин е прав, когато казва, че в жилите на всеки шести аржентинец тече руска кръв. Например, баба ми по майчина линия е родом от Одеса. Майка й е била еврейка, баща й руснак.