На 24 февруари се навършва точно един месец, откакто парламентът избра двама нови членове в ръководството на Комисията за финансов надзор. Затова в края на първия работен месец на новота управа на контролния орган решихме да попитаме заместник-председателя на КФН Ралица Агайн за някои важни неща в нейния ресор - "Застраховане": къде се къса нишката на доверието между клиенти и застрахователи, как някои застрахователи подвеждат потребителите, дали цената на застраховката "Гражданска отговорност" ще се повиши и дали увеличеният брой кражби на автомобили ще оскъпи и другите автомобилни полици?

Госпожо Агайн, в едно друго интервю обещавате да работите за повишаване на доверието между потребители и застрахователи. Как би се случило това?
По много начини. Включително и чрез законодателни промени и по-добра работа на надзорните институции за защита на потребителите. Вярвам, че това е пътят първо за нарастване на самия сектор. Ако няма доверие в застрахователните услуги, ясно е, че хората не биха сключвали застраховки. И второ,дълбоко вярвам, че трябва да има едни справедливи и честни отношения, при които потребителят да не бъде ощетен. Така че това за мен ще бъде приоритет в следващите шест години, през които аз ще бъда в Комисията за финансов надзор.

Всъщност къде се къса нишката между двете страни? С кои проблеми най-често се сблъскват потребителите?
Най-често проблемите са, когато потребителите на застрахователни услуги отидат да предявят претенция по сключена от тях застраховка и за съжаление откриват, че застрахователят е намерил различни причини, за да не плати застраховката. Основанията могат да бъдат най-различни. Може от тях да се изискват необичайни документи, които те да представят или може да има най-различни трудно обясними основания в общите условия на застрахователя. Всичко това са въпроси, по които е необходимо надзорният орган да заеме страна, когато възникне такъв спор.

Имате ли информация колко жалби постъпват в комисията от недоволни потребители?
Да, приблизително около 900 до 1000 годишно жалби идват по случаи, свързани със застрахователната дейност. С огромно съжаление трябва да отбележа, че през последните няколко години скоростта на отговаряне на жалбите е била не особено добра, защото те са били разглеждани по няколко месеца.
Но искам да помоля за още малко търпение тези хора, които са подали към нас оплакване, тъй като има около 500 жалби от миналата година, на които все още не им е отговорено. Но сме вложили допълнителни ресурси в момента в разглеждането на жалби и се надявам в рамките на дни да успеем да приключим с тези натрупани неразрешени случаи и оттам нататък да отговаряме на хората в едни разумни срокове в рамките на месец.

Имате ли сигнали за кражба на премии?
Най-различни случаи има, в които хората биват измамени или подведени. Това е един от най-често срещаните напоследък случаи, при който хората си купуват застраховка през посредник, а брокерът задържа премията и не я превежда на застраховател. Хората са си платили премиите по застраховката, имат си листче за сключена полица и в момента, в който настъпва застрахователното събитие, например колата е открадната, отиват да изразят претенция пред застрахователя и откриват в този момент, че нямат сключена застраховка. От този момент започва една дълга сага по спорене, включително и в съда дали лицето има сключена застраховка или не, защото застрахователят настоява, че той не е получил премиите по застраховката и няма как да знае, че има такава застраховка.
Тук хората са защитени, но дори и адвокатите им рядко познават разпоредбите на кодекса за застраховането, много рядко ги съветват правилно как трябва да постъпят. Застрахователните посредници и брокерите имат застраховка "Професионална отговорност". Така че, когато застрахователят твърди, че не е получил премията по вина на посредника, най-лесният начин да предявят претенция по тази застраховка на посредника. Така, както е случая и с туроператорите, които също имат застрахователна отговорност и когато хората не отидат на екскурзия по вина на туроператора, могат да предявят претенция. Съвсем аналогичен е казусът.
Това е едната много често срещан спор. Друг често срещан случай е когато застрахователите изискват документи, които по закон не следва да се представят и съответно хората пък няма как да се снабдят с тях. Например много често от жалбите при нас виждам, че при ПТП между два автомобила, при което страните са подписали помежду си двустранен констативен протокол за щетите, който протокол е валиден пред застрахователя. Но застрахователят изведнъж казва - о, не, той трябва да бъде заверен по надлежен ред от МВР, идете да сложат печат.
Такъв печат не следва да се поставя от МВР, такова правило не е вписано в съответната норма. Хората дотам са измъчени от взаимоотношенията си със застрахователя, че някак си успяват да се снабдят и с този документ.
Друг случай на често бавене е когато е представен документ, че е станало произшествие, има протокол от МВР и изведнъж застрахователят казва, че трябва да има влязало в сила наказателно постановление. Това може да отнеме и няколко години, докато върви съдебният спор. Няма никаква причина да изискват подобен документ, но хората, когато не познават правата си, отиват и започват да участват в този процес, за да приключи по-бързо съдебния спор.
Много са случаите, при които възникват въпроси относо почтеността във взаимоотношенията и аз вярвам, че тази защита на потребителите е необходима, за да може пазарът да се разширява на база на доверие и ясни взаимоотношения.

Т.е. ако клиентите генерално се чувстват ощетени, да се обръщат към вас?
Разбира се, ще помоля да изпращат жалби както към нас, така и към Комисията за защита на потребителите.

Споменахте МВР. Статистиката на МВР обаче показва бум на кражбите на автомобили през миналата година. Как ще се отрази това на цената на полиците?
Разбира се, когато има по-голяма щетимост, колкото повече произшествия и кражби има, толкова по-скъпа става застраховката. Безспорно това утежнява условията за потребителите и вярвам, че може да се намерят механизми за по-добра защита и превенция.

И конкретно за най-масовата застраховка - "Гражданска отговорност". Очаквате ли повишаване на цената?
Тази застраховка по дефениция съдбата й е да се предлага при почти нулева печалба за застрахователите, защото всеки, който предложи по-ниска цена, привлича потребителите. Това е един стандартизиран продукт, няма разлика между предложенията на различните компании, така че който предложи по-ниска цена, той привлича потребителите. Ролята на надзора в случая е ограничена само в това да следи застраховката, когато се предлага на пазара, да не се предлага по толкова ниски цени, които да доведат до финансови проблеми за застрахователите.
Дали застраховката ще продължи да расте, най-вероятно в бъдеще това ще е така, тъй като се увеличават и обезщетенията, които плащат по гражданска отговорност. Статистиката показва, че са все по-големи обезщетенията за неимущствени щети, т.е. когато има пострадали хора.
Това, за което ние бихме могли да вземем отношение, е при тези случаи, при които автомобилите не се ползват през цялата година, а сезонно. Така че вярвам, че ние можем да създадем една по-добра законодателна среда, която да позволи по-ниски тарифи за тези автомобили, които се карат сезонно. Така че от една страна да има по-ясно изразен социален елемент, а от друга страна да подобрим обхвата. Защото когато някой използва автомобила си само 2-3 месеца през годината, няма причина да бъде каран да плаща застраховка 12 месеца.

В този ред на мисли освен с цената използват ли някои застрахователи заблуждаващи практики, за да привлекат повече клиенти?
Да, една от тези практики е свързана с това къде е валидна застраховката. Още от присъединяването на България в ЕС много категорично в кодекса е казано, че полицата гражданска отговорност е валидна както в България, така и територията на целия ЕС и Европейско икономическо пространство. Т.е. полицата, която са си купили, независимо къде са казали, че ще управляват автомобила, е валидна на територията на целия ЕС.
С времето обаче се появи една практика, при която, ако някой декларира, че ще ползва автомобила само в България, да ползва отстъпка. Обаче със времето се появила практика да бъдат заблуждавани потребителите и те остават с впечатлението, че полицата им не е валидна на територията на ЕС. Именно с цел за изяснява на този случай, без да се променя нищо по същество, е приета промяна в наредбата, като се казва, че вече на полиците задължително трябва да има текст, че те са валидни на територията на целия ЕС, независимо колко е платено за нея.

А зелената карта?
Зелена карта е необходима за пътуване в страните извън ЕС. Ако някой иска да отиде в Турция например или в друга държава, там вече, трябва да си купи зелена карта и за нея се заплаща. Но ако пътува в Румъния, Гърция или друга членка, полицата покрива.

Прави впечатление, че последно време активите на българските дружества на пазара нарастват, докато тези на чуждестранните намаляват. Очаквате ли тази тенденция да продължи?
Това е цикъл. Когато за първи път дойдох в КФН през 2005 година, тогава повечето застрахователи бяха български и почти нямаше чуждестранни. В последствие чуждестранните инвеститори започнаха да навлизат на пазара, най-често големи застрахователни компании, които си направиха дъщерни дружества или придобиха местни. Поради редица причини обаче, част от тях свързани с българската действителност, част от тях с по-големи икономически проблеми, чуждестранните инвеститори масово съкращават инвестициите си в страни, които не са ключови пазари за тях. Това до голяма степен обуславя този цикъл на оттегляне от българския пазар. Така че поне за известно време смятам, че ще продължи това уедряване и увеличаване на дела на чисто българските застрахователи. Не мога да кажа дали е добра или лоша тенденция, за мен е важно да се запазва и повишава доверието на пазара.

И последно - какво ще промени директивата "Платежоспособност 2", която предстои да бъде въведена?
Това е въвеждане на изцяло нов регулаторен режим за целия в ЕС, който има за цел да повиши финансовата стабилост и финансовия капацитет на застрахователите. Промените са изключително много. Аз се гордея, че българското законодателство през 2005 година е създадено с наше участие така, че напрактика сме въвеели една голяма част от тези изисквания, без да е било необходима специална директива. Сега ще има по-високи изисквания за капиталова адекватност и новият елемент е, че вече надзор ще се осъществява върху целите застрахователни групи, така че австрийският надзор например ще има по-голямо участие и влияние върху дъщерни дружества на австрийски застрахователи у нас и обратното.