Членът на Бюрото за съветници по европейските политики към председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, Росен Димов, пред news.bg

Г-н Димов, вие сте най-младият съветник на председателя на ЕК Жозе Барозу. Как стигнахте до Бюрото за съветници по европейските политики?
До приноса ми към заседанията на Бюрото се стигна след трайна съвместна работа по европейски проекти с млади лидери от Литва.
Впоследствие се оказа, че същите тези хора са на по-високо ниво в управлението и са ме предложили от квотата на тяхната страна.
До Брюксел пътят е трънлив, изпълнен с много препятствия и усърден труд. За да стигна до там, не съм се качвал нито на луксозна каляска, нито на вълшебно килимче.

Европейската комисия е готова да подпомага различни инициативи за осигуряване на алтернативни източници на енергия?
Склонна ли е на компромис по отношение на рестартирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй"?
Без да ангажирам Европейската комисия с моето мнение, смятам, че пределът на компромиси е достигнат. Това е повече от осезаемо в редица области.
В частност енергийните проблеми на България са били преодолими и със задна дата, когато е трябвало да търсим алтернативи. Днес рестартирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" изглежда екзотично, да не кажа утопично.
Поели сме ясни ангажименти в преговорните процеси, а ситуацията към момента не отключва "задната вратичка". Активността по отношение на повторното пускане на спрените реактори, струва ми се, е по-правилно да бъде канализирана в други посоки.

Какви са очакванията към България - една от най-проблемните страни-членки на Европейския съюз?
Всички в Европейския съюз имат интрес от силна, просперираща България, която да се стреми да достигне и някой ден да надмине редица от емблематичните за европейското семейство страни.
Все още не е застинала надеждата, че приближава денят, в който ще се настроим на евровълната и самите ние - не само институциите, ще се припознаем в европейския проект.

4. Предстои още един доклад? Какви са индикациите на този етап?
За съдържанието и съдбоносността на докладите започва да се шуми най вече, когато наближи оповестяването им.
Критиката на Брюксел, която е подчертано градивна, идва редовно, в различни направления.
Февруарският доклад няма да е изненада, а ще отрази срива в доверието. Доверието не се губи за ден-два, но и не се възвръща мигновено.

Какво е отношението в Брюксел по отношение на нарастващото гражданско недоволство у нас?
Нашите европейски партньори не остават дистанцирани от случващото се у нас. В същото време не можем да лелеем по пряка намеса на Европейската комисия или който и да е друг орган в строго вътрешните работи на която и да е членка.
Общественото недоволство в България е безпределно ясен знак към Брюксел, че гражданите искат промените да се ускорят.

Вие се включихте в протестите пред Народното събрание. Какво очаквахте?
Да, вярно е. Изключително важно е гражданската позиция да се изразява не само по избори, а и в извънизборно време. Протестите са една от формите за обществен натиск.
Първоначално бях впечатлен и се присъединих към идеалистичните послания за дълбоки и болезнени реформи.
Пролятата кръв, опорочените преговори, разединенията, опитите за акумулиране на партийни дивиденти на гърба на протестиращите очертават една мъглива картина.
Вече не знам защо се случиха така нещата и в каква посока отиват. Такива колебания и съмнения вероятно имат мнозина, защото тълпата оредя.

Имат ли смисъл тези протести точно по това време на годината? Нямаше ли да са по-ефективни и целта им да е по-смислена, ако бяха не в края на мандата на настоящото управление, а в средата?
Кой отрича възможността да има протести и в края на мандата на настоящото управление? Това са социални явления, задвижвани от определени събития, поводи, причини, дори насъбрани емоции.
До следващите избори може да се случат и още протести, на други групи недоволни, с други лидери или мотиви. Трудно може да се прогнозира с точност кога и как, освен ако не се долови някаква режисура.

Според вас можем ли да протестираме по европейски. Видяхме, че протестите малко се поизродиха?
Шепата агресивни протестиращи едва ли бяха подкупвани, нарочно насъсквани или конспиративно доведени. Има и такива крайни хора, които не могат да контролират гнева си и го демонстрират по всевъзможни начини.
Такива персонажи има и в други краища на света, в това число и на Стария континент. Ако не протестирахме по европейски на 14 януари 2009 година, например, то съвсем по европейски ли беше прекратен митингът?!

Според управляващите предсрочни избори са безсмислени, тъй като няма алтернатива на настоящото управление. Вие като човек, който се включи в протестите, каква алтернатива виждате?
Алтернативата не е непременно властова. Протестите "против" една върхушка не са равнозначни на "за" диаметрално противоположната на партийния хоризонт.
Гражданите дават тон на политическите алтернативи най-недвусмислено чрез избори, а и търсят нови подходи и в ежедневието си.
Тук е и стратегическата задача да се опираме на европейските достижения, особено когато българските модели не са най-успешните и са очевидно възприети със скептичност от европейските ни приятели.

Да се върнем на европейската тематика. Кога според вас България ще се интегрира пълноценно в ЕС?
За да намерим своето достойно място сред европейското семейство, трябва самите ние да се идентифицираме като част от него. На първо място, това означава да се запознаем с нашите ангажименти и перспективи в рамките на ЕС.
На второ място, при тази яснота трябва да знаем накъде отиваме и с обективно измерими стъпки да се стремим към тази цел. Европейската интеграция не е въпрос на институционално синхронизиране, икономическо взаимопроникване, политическо сътрудничество и т.н., а на "европеизиране" на редовия гражданин, на народа.

Предстоят ни избори за Европейски парламент. На първите избори видяхме, че нямаше голям интерес и избиратерлната активност бе слаба. Успяха ли за това време нашите евродепутати да доближат ЕП до живота на обикновените граждани?
Скъсяването на пропастта между избирателите и избраниците в тесен смисъл и в по-широк на европейските граждани и европейските институции е иманентна задача на всички представители в Европейския парламент.
Две години са твърде кратък срок нашите евродепутати да изградят здрава връзка между тях и българските граждани. Не трябва да забравяме, че това бяха първите наши делегати там.
Те все още работят на фона на нестихващо напрежение в отношенията на други европейски фактори спрямо България, докато у нас се втълпява, че сме взети за удобна мишена, лесна жертва и не трябва да вярваме толкова на институциите на ЕС.
Непосредствена близост до българските граждани ще имаме тогава, когато, дай Боже, някой ден всички евродепутати се обединят около националните приоритети и ги защитават заедно.

На България й предстои „горещо" изборно лято - избори за ЕП и за национален парламент. Дилемата е „избори 2 в1 „ или самостоятелен вот. Какво, според вас, е разумното решение?
Изборният сезон може да бъде по-дълъг от това, което се говори или очаква. От тази времева дистанция е трудно да се прогнозира как точно ще се случат изборите и дали българският парламент няма да се преконфигурира на няколко пъти чрез още вотове.
И спрямо изборите за ЕП, и за Народно събрание е наложително да има траен и надпартиен подход, а не избирателят да бъде поставян на нокти пред свършен факт в последния момент.
Що се касае за „2 в 1", тук трябва да се произнеса не аз, а множеството компетентни институции. Те, надявам се, ще балансират плюсовете и минусите и най вече ще отчетат интересите на електората - българските граждани.
„Две в едно", „две по едно" и подобни вариации трябва да водят до най-широка представителност и легитимност на  органа, който след това ще бъде сформиран.
Дебатът за електоралната система не е приключил. Има какво да се каже още и за мажоритарния вот/елемент, процедурите, урните, секциите и комисиите и пр.