Този български инструмент - гайдата - е попил цялата енергия на Балкана и сякаш като свиря, той ме зарежда. Енергията от звуците на гайдата ни предава Владислава Христозова - млад изпълнител от Харманли, който решава да се отдаде на страстта си към българската народна музика. Наред с това обаче се е застъпила и за друга кауза. Вижте каква е тя в интервюто на Надежда Динева.

Владислава, какво е усещането да държиш този скъп народен инструмент - гайдата? Кога се запозна с мелодията ѝ за пръв път и реши, че искаш да свириш?Да, аз тача изключително много традициите ни, не само фолклора, защото смятам, че те са корените, без които не можем да стоим здраво стъпили на земята, изправени и по някакъв начин дори защитени, поне аз намирам убежище винаги там и се чувствам така. За първи път чух гайда по телевизията, после брат ми засвири, на 5 годинки. Аз на 11, когато по стечение на обстоятелствата се наложи да ходим на уроци в Пловдив. Смятам, че да свиря на този инструмент е било предопределено. Дори не помня как и кое точно е провокирало желанието ми. Чувствам се силна, по особен начин, когато държа гайдата си в ръце. Този български инструмент е попил цялата енергия на Балкана и сякаш като свиря, той ме зарежда. Много врати ми е отваряла гайдата! Близките ми винаги са ме подкрепяли! Пътят не беше лек, но човек като не знае какво го чака, просто върви напред и... каквото дойде.

Какъв път измина, докато се превърнеш в професионалист?Промяната от живота в големия град си каза своето. Заживях с брат си след като завършихме съответно аз 6-ти клас, а той 5-ти. Трябваше бързо да порасна. Трябваше да преодолея детските си страхове, защото ми беше " поверен" и той. Да бъда и кака, и майка на моменти дори. Започнах да пея по заведенията на 16 години, за да помагам на родителите си, да издържам себе си и него. Завърших училище "Любен Каравелов" в Пловдив, в което има музикална паралелка, със специалност гайда. Същата година бях приета и в АМТИИ (Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство) - гр. Пловдив със специалност Педагогика на обучението по музика. Веднага след това бях поканена и приех да пея в оркестър "Канарите" от 2006 до 2008 г. Имам един албум с тях "Живот на сцена". След 2008 г започна самостоятелната ми кариера. Издадох самостоятелен албум - "Тракийско слънце". Започнаха участия, пътувания и работа в различни заведения. Живях в доста градове. И до днес пътувам!

Има ли мелодии, които трудно се измъкват от сърцето ти? Да, имам любими песни, такива, които винаги ще бъдат в сърцето ми. Най-ярко светят наследствените ми от дядо Груйчо Дочев - тракийски народен певец, от първите солисти на фолклорен ансамбъл Филип Кутев.

Имаме доста сънародници, които не са докоснати от българската народна музика. Какво би им казала, за да им предадеш своето вдъхновение?Тези, които не носят фолклора в сърцето си, бих поканила на едно свое участие. Имала съм дори скоро във Велинград такъв случай. Малко преди да тръгна след участието, получих поздравления за веселата вечер от гости на хотела, в който пях. Сред тях имаше и семейство рокаджии, които също с вълнение ме поздравиха и казаха, че толкова деликатно и премерено съм поднесла програмата, че много им харесало, а те слушали само рок.

Освен че свириш на гайда, си и изпълнител. Разкажи повече за успехите си на сцената.На сцената, като певица стъпих за първи път на 5 години в читалището в Харманли. После родителите ми са ни водили на какви ли не фестивали и конкурси с брат ми Тихомир. Сега сцените са много и всякакви. Пея и на много сватби в цяла България, където също се придържам към традициите. За щастие има и много млади хора, на които това им харесва. За мен успехите на сцената са винаги, когато ме изпращат с аплодисменти и поздравления. Благодарствените им думи ме зареждат изключително много и се чувствам удовлетворена изцяло.

Какво чуваш най-често от хората, които слушат твоите изпълнения? Предимно суперлативи чувам и ми казват, но знам, че няма как да се харесам на всички, а и не се старая. Сигурният провал знаем, че е точно това - "Да се опитваш да се харесаш и да угодиш на всички".

Имаш ли любимо хоро, което обичаш да свириш на гайдата? Трудно ми е да кажа кое хоро ми е любимо, но може би най-ярко, още от дете ми се е запечатало "На пояс".

Страхувала ли си се да се отдадеш на тази страст към фолклора?Никога не съм се страхувала да се отдам на тази страст, дори не съм се сещала за това. Фолклора дори бих нарекла зоната ми на комфорт.

Занимаваш се и с благотворителност. Какво ти струват тези усилия, които полагаш за животните?Да, занимавам се с благотворителни каузи. Пяла съм на няколко концерта за болни деца, през юни ще пея и на благотворителен бал за набиране на средства за социално слаби абитуриенти в Плевен, а бездомните животни са ми една болка и слабост, която всеки ден ме вълнува. В момента участвам дейно в изграждането на спасителен център за кучета и котки в гр. Козлодуй със сдружение " Верен приятел". Главата на сдружението, Тони Атанасов, е човек с голямо сърце, който със съпругата си Силвия са отдали живота си, за да спасяват животни. Вярвам им безрезервно и за това съм до тях. Смятам, че трябва да има повече такива добри хора. За нещастие всеки ден сме свидетели на насилие и това ме измъчва.

Би ли описала пътя си през последните 10 години? Какво се промениОпределено аз се изградих през последните 10 години във всяко отношение и тази, която съм днес определено ми харесва повече. Ще продължавам да надграждам, както в личен план, така и в професионален. Смятам, че съм от хората, които внасят светлина в живота на другите и искам да бъда такава и за напред. Всичко се е променило през тези 10 години. Постигнах нещата, които съм искала до момента. Чувствам се по-зряла, по-разумна, по-смирена. В бъдеще си пожелавам все по-широка аудитория, по-голяма публика, още по-престижни сцени и благодарни хора, на които да пея, да чувствам удовлетворение и увереност, че вървя по правилния път!