До края на седмицата върви обсъждането на Закона за извънредното положение, което беше въведено на 13 март единодушно от депутатите за срок от един месец. С депутата от БСП Филип Попов разговаря Диляна Панайотова.

Господин Попов, какви са притесненията на левицата относно предлаганите мерки в извънредния закон?

Има доста притеснения. Ние не сме съгласни със самата философия на закона. Като пример ще дам само няколко текста, но те определят на практика философията и насоките, към които се движим. Не първо място, необходими са мерки-краткосрочни и средносрочни, както и дългосрочни за справяне с тази криза. Част от тези спешни мерки се съдържат в законопроекта. Те на практика са преписани от заповедта на министъра на здравеопазването в първата част на законопроекта. Съгласни сме с тези мерки, както и с други мерки, като спирането на сроковете по граждански дела, по изпълнителни дела, по административни дела. Следва да направим уговорката, че не следва да се спират сроковете по делата за издръжка.

Не сме съгласни с неспазването на обещанието на изпълнителната власт, защото господин Горанов каза, че държавата ще поеме 60% от заплатата на тези работници, които не могат да отидат на работа. Тук в законопроекта ни се предлага нещо коренно различно - именно 50% и те да бъдат поети от работодателите. Същевременно се предлага и работникът на практика да бъде принуден да си вземе платения и неплатения отпуск, ако има такъв. Няма как да бъдем съгласни с тази философия.

На следващо място е изключително неадекватно, според нас, предложението, касаещо член 326 от НК, за разпространяването неверни данни за заразителна болест. Това се съдържа в сега действащия текст в НК. Излишно е да се всява паника сред хората, да не могат да си говорят едва ли не, да не могат да разпространяват информация, а те са притеснени и затова разпространяват информация със своите близки, приятели. Не е необходимо с такива заплахи да се действа. Заплаха пролича и в още един текст, пак от НК, който касае не кой да е, а тези които са на първа линия в борбата с коронавируса в България, а именно медиците. Предлага се те да бъдат наказвани с доста тежки наказания. Нека да имаме предвид, че това все пак са медици и те трябва да бъдат стимулирани, те трябва да бъдат аплодирани, което се случва между другото и в България, а не да бъдат преследвани, заплашвани. Това са няколкото постановки, с които не се съгласяваме. Госпожа Теменужка Петкова беше обещала, че ще бъдат отложени плащанията по отношение на топлоенергия, електроенергия , водоснабдяване. Това го няма никъде в закона.

Какво ще предложите между първо и второ четене?

Ние ще предложим своите предложения. Едното от тях ще бъде именно това за налагане на така наречения мораториум върху плащането на тези комунални услуги, тоест отлагането на плащането. На второ място ще предложим спиране на сроковете по граждански, административни и изпълнителни дела. По отношение на текстовете, касаещи нотариусите също има неточности и също може да се направят някои предложения. Ще направим предложения, свързани с така наречената спекула. В момент на криза, това наистина е престъпление. Има хора и организации, които спекулират с определени продукти като медицински изделия, маски, хляб. В този момент на криза това е тежко престъпление, според нас и трябва да се вземат мерки. Не може в сегашния вид санкцията да е в размер на 100 лева и пробация.

Чуват се призиви в момента да не се притесняваме за икономиката, че тя ще се възстанови и първо трябва да мислим за здравето, но хората са притеснени дали ще имат работа след кризата, дали ще могат да си плащат сметките, да си покрият задълженията към банки и финансови институции. Какво трябва да предприеме държавата или бизнеса?

Според мен мерките трябва да са комплексни. Те са няколко типа и касаят няколко сфери. Първо това са спешните мерки, мерките в сферата на медицината, предпазването, превенцията и ограничаването на заразата. Разбира се, трябва да има социални и икономически мерки. По отношение на първите мерки от страна на държавата и изпълнителната власт има дейност. Но по отношение на другите два типа мерки като че ли има само едно говорене до този момент, но виждаме че в закона няма нищо от цялото това говорене. Тези мерки са комплексни, те са взаимосвързани.

Една мярка, която е приета сега в рамките на извънредно положение, то нейните последици ще се усещат много след приключване на извънредното положение. Така че държавата трябва да поеме своята роля, своята отговорност, не само да прехвърля отговорност на бизнес, граждани, лекари, работодателски организации, синдикални организации. Държавата е тази, изпълнителната власт е тази и НС през своята нормотворческа дейност са тези, които следва да поемат своята отговорност в този тежък момент.

Освен това тези мерки, които трябва да бъдат приети, ние следва да видим какво предприемат от други страни членки на ЕС по отношение на социално-икономическата сфера. Не е лошо да се взаимодейства с тези държави, да видим какъв е техният опит. Наистина мерките са комплексни, търсим ефикасност и резултати от тези мерки. Защото със заплахи към медиците едва ли ще постигнем някаква ефикасност, по-скоро ще има деморализиращ и демобилизиращ ефект.

Споменахте практиката в другите страни. Франция предлага солидарен фонд, с който да се подпомогне бизнесът, хората, да не усетят кризата. Премиерът Бойко Борисов каза, че реално дългът на Франция е скочил драстично заради тези мерки и ние ще опазим собствения си бюджет и фискална стабилност. Как може да се намери баланса между стабилността на държавата и стабилността на финансите на гражданите?

До момента не е предложена актуализация на бюджета, а такава следва да има. Не могат да се предприемат тези мерки без актуализация на бюджета. Наистина трябва да се търси баланс, но и той следва да бъде взет на базата на информираност. До момента какво получаваме като информация от националния щаб и изпълнителната власт - как нараства броят на заразените в България. Но тази информация трябва да бъде и друга, поне в НС, а именно каква актуализация трябва да бъде направена на бюджета, на какви европейски фондове може да разчитаме. Тоест, образно казано да направим своята сметка колко милиона или милиарда държавата може да хвърли в борбата с коронавируса, в мерките с последиците от коронавируса и със самия коронавирус. Казва се, че ще има достатъчен брой маски, но колко е достатъчно?

Трябва да имаме по-подробна информация за следващите 10-15 дена ще бъдат произведени N на брой маски и те ще бъдат разпределени за МЗ, за МО, за МВР. До къде ще стигнат? Тази информация към момента липсва.

Закъсняваме ли с мерките, които предприемаме?

Не мисля, че закъсняваме с тези спешните мерки, които сме предприели до момента, но закъсняваме със социално-икономическите мерки. Действа се стихийно, бързо. Законът за извънредното положение има редица недостатъци, но както казах неговите последици ще бъдат много дългосрочни. Трябва да се прецизират текстовете и предложенията, но трябва да се направи анализ на ефекта на тези текстове, защото това е рамка и норма за всеки един български гражданин, за цялото общество.