Дни остават до парламентарните избори, които през настоящата година ще протекат по един различен и нов начин заради пандемията от COVID-19. Избори, на които предстои да стане ясно кое ще бъде следващото правителство и кои хора ще бъдат излъчени за народни представители в следващото 45-то Народно събрание. За това кои проблеми ще бъдат пренесени в новия парламент и за кои проблеми ще се търсят решения, репортерът на News.bg Симеон Янев разговаря с кандидат-депутата от ВМРО Карлос Контрера.

Кандидатирате се за депутат след дългогодишна дейност в Столичния общински съвет. За кои от нерешените местни проблеми бихте имали успех, пренасяйки работата си в Народното събрание.

Aз бих разделил нещата на два плана. Първият план е начинът, по който функционира местната власт и връзката и с централната власт. В този смисъл това донякъде и обяснява моята кандидатура, че все пак, ако гледаме чисто от софийска гледна точка, за мен София се нуждае от своите лобисти в Народното събрание, тъй като има доста теми, които са извън патримониума на общината като мерки, като решения. Чрез активна политика и в Народното събрание, и през изпълнителната власт доста от проблемите могат да бъдат решени. Например голямата тема за липсващата канализация в Панчарево, Нови Искър, Кремиковци - въпроси, които не могат да се решат само с общинско досие, т.е. тук си трябва държавна помощ.

Не случайно развивам темата за създаване на специализиран държавен фонд за изграждане на ВиК инфраструктура, който да поеме тези големи проекти от ниво проучване и проектиране до финансиране и изграждане. Мисля, че този модел е съотносим и към други български общини, които не могат със собствени средства да осигурят да кажем високо ниво на ВиК обслужване. Това е тема, която беше популярна покрай сагите в Перник, но сега обаче в кампанията не я чуваме, а според мен това е капиталова политическа грешка. За водоснабдяването трябва да се говори и да се предлагат идеи.

Вторият план е свързан с това, че в крайна сметка ние се нуждаем от малко по-различна национална политика, включително и спрямо столицата. Тук давам примера с миграцията и с мигрантските центрове. За мен категорично трябва да бъде наложена тезата, че те трябва първо да станат от затворен тип, защото сегашният модел не работи и създава огромни проблеми, включително и престъпност. Следващото нещо е тези центрове за настаняване на нелегални мигранти да се махнат от София и да се изведат далеч от населените места по южната граница.

Защото сега какво се получава - едни групи от хора, влизат, минават цялата държава, ние ги настаняваме в София, те започват да обикалят по кварталите, създават ни проблеми, с което влошават категорично качеството на живот в цели райони на столицата. За мен тезата на държавата трябва да е политика на нулева миграция, затворен тип центрове и то в неголемите градове, категорично.

София все пак е столица и най-големият град, но на национално ниво кои и какви проблеми на местните власти трябва да бъдат решени.

Ако тръгнем през призмата на транспорта, за мен държавата може да бъде много по-активна в развиването на обществения транспорт, не за друго, а защото той е една социална услуга. Бърз и качествен обществен транспорт означава първо по-добър начин на живот за хората, означава и екология, по-малко замърсяване, но за съжаление пак се връщаме на това, че редица по-малки общини без привличане на външно финансиране със собствени средства много трудно може да поддържат един висок стандарт.

За мен е добре това, което в този мандат направи МОСВ с тяхната програма за електрификация, когато се отпуснаха средства за тролейбуси, за електробуси, за подмяна и изграждане на електропреносна мрежа за електрически превозни средства - това е добра мярка. В своята програма като кандидат за народен представител от София аз съм заложил следното - програма за електрификация и закупуване на нови трамваи в размер на 250 млн. лв. и програма за основен ремонт на електромрежата на стойност 195 млн. лв. Това са приблизителните разчети, които са необходими, за да повишим качеството на услугата електротранспорт.

Разбира се, това може да бъде приложено и към други български общини като Враца, като Сливен, които също имат традиции в електротранспорта. Безспорно това е изключително екологичен транспорт и можем да разсъждаваме в посока подмяна на автобусния парк - да преминем от дизелови автобуси към газови такива. Това е програмата газификацията, защото вредните емисии, които се отделят са в пъти по-малко, т.е. един газов автобус е значително по-евтин от един електробус, но пък значително по-екологичен от един дизелов автобус. За мен това трябва да бъде национална политика и няма как да стане без силната подкрепа на държавата.

Въпросът с децентрализацията стои ли като основен и той стратегически решаващ ли ще бъде?

Местното самоуправление трябва да бъде стимулирано под всякаква форма, т.е. избраните местни представители, кмет и общински съветници да имат по-големи правомощия. Но преди да тръгнем да говорим за децентрализация, трябва да избистрим въпроса за окрупняване на някои общини в България, тъй като има общини, които са с население по 2, 3, 5, 10 000 души и те качествено не могат да функционират като отделни административни единици.

Преди темата за децентрализацията, трябва да разгледаме темата за окрупняването и за възможността, чрез сливане на общини, всъщност да осигурим възможност за по-големи държавни европейски инвестиции в тези територии. Дали обаче това ще бъде възприето от населението, е друга тема, защото това няма как да бъде наложено силово.

Иначе по отношение на децентрализацията, аз бих направил няколко конкретни предложения. Една немалка част от контрола, който е по Закона за движение по пътищата, да премине към кметовете на общини - да кажем контролът за неправилно паркиране, за преминаване през бус ленти, т.е. самите кметове чрез общинските наредби да имат възможност със своите инспекторати и общинска полиция да контролират това нещо. Мисля, че ще постигнем по-големи резултати, защото е ясно, че Пътна полиция няма как да огрее навсякъде из населените места, включително и в София. Просто територията и населението са много големи в нашия случай.

Алармирахте за сериозните проблеми вследствие на пандемията за градския транспорт, отправихте и призив за подпомагане. Какво се случва в момента?

Цяла Европа в момента работи на принципа субсидиране-дофинансиране на обществения транспорт заради намаления пътникопоток и приходи от ковид кризата. В това отношение е едно, ще кажа така, неприятно изключение - почти никакви пари не са отделени. Видяхте, че преди една седмица Министерски съвет отпусна 10 млн. лв. за инфраструктурата, което ще позволи на Столична община средствата, които е отделила в момента за тези проекти, да ги насочи към транспорта. Но това категорично не е достатъчно, защото, ако следваме немския или някои от другите - италианския модел, да кажем, държавата трябва да намери механизъм да подпомогне транспортните оператори. Защото ситуацията в момента каква е? Около 50% спад на пътникопотока спрямо базовата 2019 г., когато нямаше пандемия, забрана за продажба на превозни документи от водачите, за да пазим живота и здравето им, което поставя операторите пред риск от липса на ликвидност, т.е. на приходи, с които да си платят месечните разходи за гориво, електроенергия, застраховки и т.н.

Според мен трябва да се разсъждава още от първия ден на следващото Народно събрание каква програма да бъде приета и общинските транспортни оператори на територията на цялата страна да бъдат подпомагани, за да можем да успеем да излезем по-бързо от тази криза.

За по-чист въздух - как в парламента ще работите за това?

Темата е многопластова, защото факторите, които водят до замърсяване на въздуха са разнородни. Аз зачекнах вече въпроса за инвестициите в обществения транспорт, които подобряват качеството на атмосферния въздух, подмяна на дизеловите автобуси с газови, електрификацията на транспорта чрез закупуване на нови тролеи, на електробуси и примерът за София - трамваи.

Горенето на отпадъци - огромен проблем. Тук може би трябва да се разширят, ако направим препратка към децентрализацията, преките правомощия на кметовете на общини да контролират и да налагат санкции на нарушителите. В София виждате, че има квартали, където изгарянето на отпадъци и на мокра дървесина отделя огромни вредни емисии през зимния период - говоря например за циганските гета.

В момента какви правомощия има кметът на общината да проверява чрез своите служители и да глобява нарушителите, или да им налага някакви забрани? Почти никакви!

Болезнена тема за софиянци остава парк "Витоша" и състоянието му като достъп и инфраструктура. Каква е позицията Ви и какво бихте направили, а и какво е нужно за приключване на проблемите. Не може да не се наложат сравнения с Банско.

Категоричната ми теза е, че лифтовете на Витоша трябва да бъдат възстановени и да се модернизират. Тук следва да бъде решен, и много отдавна трябва да бъде решен въпросът, с плана за управление на природния парк. Вие знаете, че ние в момента имаме един план, който изтече 2014-2015 г., новият план за управление не е приет, при положение, че държавата е платила няколко стотин хиляди за неговото изработване. От друга страна, налагат се чисто лобистки рестрикции в законодателството, като например в Закона за горите, свързани с развитието на въжени линии и ски зони.

За мен това като философия и политика трябва да се промени, защото е абсолютно правилно - Витоша е напът да се превърне във втория юридически казус, както е Банско. Тезата трябва да бъде, че планината трябва да се отвори за хората. Няма как само с обществен транспорт, с автобуси да осигурим този достъп, който столичани и гости на столицата желаят да имат до планината.

Съдържание: ПП ВМРО - Българско национално движение