На 24 май ще се проведе вторият тур на президентските избори в Полша. Ще се състезават действащият президент, представител на управляващата партия „Гражданска платформа" Бронислав Коморовски и кандидатът на опозиционната „Право и справедливост" Анджей Дуда.

Изборите коментра наблюдателят на руските информационни агенции „Регнум" и „Ярекс" Станислав Стремидловски - етнически поляк, родом от Подолието, Украйна.

На кого от двамата кандидати за президент на Полша предсказвате победа?
И двамата кандидати имат еднаква възможност да спечелят. Разликата между тях се определя от тези поляци, които засега не казват на социолозите за кого се канят да гласуват. Въпросът е там, те за кого от двамата се срамуват да си признаят, че ще гласуват - за Коморовски, или за Дуда. Във Великобритания също се срамуваха да си признаят, че ще гласуват за консерваторите. Но именно те победиха на изборите. Ще видим какво ще стане в Полша.

Не смятате ли, че срещата в Рига сериозно усили позицията на Коморовски, имайки предвид, че: първо, фактът, че председател на Съвета на Европа е неговият съратник Доналд Туск; второ, че Полша се развива много бързои кономически (единствена в Европа избягна кризата през 2007-2008г.); трето, че Варшава е безспорен лидер в Източна Европа?
Да започнем оттам, че срещата в Рига показа нещо много просто - програмата „Източно партньорство", измислена от двама министри на външните работи: Радослав Сикорски на Полша и Карл Билдт на Швеция, е мъртвородено дете, нямащо право на съществуване. „Източно партньорство" трябваше да реши задачите на полско-шведския съюз (както през 17 век) по завоюването на украинското пространство и като допълнителна задача да осъществи целите на програма „Прометей", създадена от полския маршал Пилсудски през първата половина на 20 век.
Ако Сикорски и Билдт бяха успели, щяхме да можем да ги наречем най-големите политици на нашето столетие. Но те не успяха и нямаше как да успеят. Защото амбициите им не съвпаднаха с интелектуалния им потенциал - двамата са просто интриганти. Затова, на основата на „Източното партньорство", нито един полски политик на този етап не може да гради бъдещето си. Тя е мъртвородена програма и не й остава много. Освен това, няма никакви основания да се говори за лидерство на Варшава в Източна Европа. Варшава губи и то губи много сериозно.

Колко дълго десните, консервативни клерикали на братята Качински ще могат да съхранят влиянието си в откритата към света, европеизирана Полша?
Слуховете за това, че „Право и справедливост" е много дясна и много клерикална партия, са силно преувеличени. Ако тя спечели, не президентските избори (които нямат толкова голямо значение), а парламентарните и съответно успее да сформира правителство, ние еднага ще видим пред света един отговорен министерски съвет, смирено прекланящ се пред Брюксел. В крайна сметка, „Право и справедливост" ще се окаже тази сила, която ще издои от Евросъюза колкото се може повече пари преди 2020г. (тогава ЕС ще прекрати финансирането на Полша).

Главното предизвикателство пред външната политика на Варшава са отношенията с Москва, на фона на украинската криза. Кой от двамата претенденти заема по-адекватна позиция по този наболял проблем?
Нито един. Проблемът е, че двете партии и двамата кандидати утвърдиха общонационалния консенсус по отношение на политиката към Москва. Това е един от главните парадокси на Полша в наши дни: Комаровски и Дуда ще са принудени да се ръководят от партийните програми, които предвиждат сляпа подкрепа за Киев и също толкова сляпо противопоставяне на Москва.
Единственото, на което можем да се надяваме в дадения случай е, че Дуда, като нов човек, още не успял да се утвърди в полския социум, ще може да преодолее нагласите в своята партия и да предложи пробивно решение. В този смисъл, за Коморовски вече няма никаква надежда.

Какво ще се измени в Полша, ако „Право и справедливост" си върне президентския пост?
Или съвсем нищо, или твърде много. Във втория вариант може да се очаква, че „Право и справедливост" ще води война до победен край и ще се постарае да отвори всички запаси от компромати за своите опоненти от „Гражданска платформа".
Всъщност, неотдавнашното изтичане на информация в списание DoRzeczy, с намеци за това, че министърът на вътрешните работи в правителството на Доналд Туск - Бартоломей Сенкевич е имал отношение към подпалването на руското посолство във Варшава през есента на 2013г. говори за това, че заинтересуваните лица разполагат достатъчно с такива запаси от компромати.
Но ако тази битка на компромати започне, може да се обърне в удар, който да разруши цялата политическа система на Третата Жечпосполита и да доведе на власт несистемни сили.