Френското политическо списание Le Nouvel Observateur интервюира поотделно френски журналист и британски политик, които застъпват противоположни тези по тази гореща тема. Дейвид Лидингтън , вторият човек в правителството на Тереза Май, уверява: "Обединеното кралство и Европа ще продължат да работят заедно, изграждайки нови отношения, които винаги са икономически взаимноизгодни за тях ".

От друга страна, за Марк Рош, кореспондент на френската преса в Лондон, "страната ще излезе от Брекзит различна и много опасна за Европа, защото ще бъде по-офшорна и по-неравностойна и ще е решила миграционния си проблем".

Ирландският въпрос

Повече от седем месеца преди Брекзит все още няма признаци за споразумение между Обединеното кралство и Европа. Защо? Ирландският въпрос ли е причината?

Дейвид Лидингтън: Мисля, че вече сме изминали 80% от пътя към споразумението. Основният въпрос, който остава без отговор, е точното устройство на "защитната мрежа" на ирландската граница (бел. ред : Брюксел иска гаранции, че няма да има възстановяване на физическата граница между двете Ирландии). До края на 2020 г. можем да постигнем временно решение, до влизането в сила на следващото ни партньорство. Когато тази точка бъде уредена, почти ще сме постигнали споразумение. Убеден съм, а и британското правителство е, че ще постигнем споразумение тази есен.

Марк Рош: Проблемът е, че правителството на Тереза Май до голяма степен зависи за мнозинството си от "Демократичната юнионистка партия" на Северна Ирландия (ДЮП). Но решение ще има, защото никой не иска да поставя под въпрос мирните споразумения, установявайки твърда граница между двете Ирландии, най-вече защото демографията ще направи така, че в краткосрочен план католиците да бъдат мнозинство на север. Но те се борят за обединение с Южна Ирландия и ще играят тази карта на една единствена република Ирландия. Много британци, които никога не са стъпвали в Северна Ирландия, изобщо не се вълнуват от този въпрос. В Лондон никога не съм срещал британец, който да е ходил в Белфаст!

Данъчен рай

На какво ще прилича Великобритания след Брекзит? На гигантски данъчен оазис?

Дейвид Лидингтън: Дадохме много ясни гаранции с плана "Чекърс"(по името на града, където се проведе заседание на правителството), по въпроси като социалните стандарти и екологичните гаранции. Мисля, че това може да успокои европейските ни партньори. Освен това, това са социални и екологични стандарти, които британците искат сами за себе си. Що се отнася до финансовите услуги, ние подкрепяме подобрена система за еквивалентност [...]. Работим, за да осигурим най-високата възможна гаранция за защита на нашите собствени потребители. Мога дори да цитирам примери, които показват, че сме отишли по-далеч от европейските стандарти. По отношение на изискванията за капитализация на банките, ЕС постигна съгласие по набор от минимални стандарти. Искахме да засилим капиталовите изисквания, защото искахме данъкоплатците в Обединеното кралство да бъдат напълно защитени от риска, породен от инвестиционните банки.

Марк Рош: Великобритания вече е данъчен рай! Доказателството: руският олигарх Роман Абрамович може да продаде футболния клуб Челси, който е купил с черни пари от разграбването на СССР, без да му се задават никакви въпроси. Със своята мрежа от офшорни територии в британските отвъдморски територии и бившите колонии на Короната той вече е най-голямото данъчно убежище, а Ситито помпа мускули от търговията и обработката на средства, репатрирани от тези райони. Една трета от данъчните убежища в света са британски.

Какво ще се промени с Брекзит? Освободен от европейските разпоредби, но не и от международните разпоредби на ОИСР, Г-20 и Банката за международни разплащания, Лондон може само да просперира. Ограниченията на бонусите на банкерите ще бъдат премахнати. Ще има слабо прехвърляне на дейността в Париж и Франкфурт. Нито една банка, освен HSBC в Париж, не е преместила много работни места. Говорим за десетки, най-много стотици. Най-вече развиващите се страни, особено Китай, ще се чувстват много комфортно в пост-Брекзит Великобритания. Лондон ще стане финансовият център и троянският кон на китайските фондове. От Дейвид Камерън през 2010 г. насам Обединеното кралство разиграва китайската карта. Това е единствената страна, която продава ядрената си енергия на Китай. От 2010 г. насам Великобритания приветства китайските банки, заобикаляйки пруденциалния надзор на Bank of England до такава степен, че "Файненшъл таймс" се трогна от системните рискове, които това би създало. Градът е единственият истински европейски център, участващ в интернационализацията на китайската валута, юана. И Лондон раздава на килограм позлатени паспорти на всички богати китайци, които искат да се установят в Обединеното кралство, без да задават въпроси относно източника на средства.

Нов референдум?

Ако преговорите се провалят и в условията на дълбоки политически разделения в Лондон, може ли да се прогнозира нов референдум?

Дейвид Лидингтън: Не виждам желание нито от страна на Лейбъристката партия, нито от страна на консерваторите да се върнат и да преиграят мача. И дори да го направим: защо да няма и трети референдум след година или две? Не, единственото разумно нещо, което трябва да направим, е да приемем присъдата на демокрацията, независимо дали ни харесва или не.

Марк Рош: Беше проведен референдум, чийто резултат беше много ясен: 52% срещу 48%, с разлика от 12 пункта между вота за напускане или оставане в самата Англия, която е най-важната част от страната (82 % от населението). Ето защо въпросът за втори референдум изобщо не стои на дневен ред. Онези, които го изискват, са или "has been"като Тони Блеър, или политици, откъснати от провинциалния електорат и избирателите про Брекзит, които все още са мнозинство, въпреки проучванията на общественото мнение. Много британци казват: "Да дадем шанс на Брекзит".

Имиграция

Дали гласуването в полза на Брекзит може да се обясни и с отхвърлянето на имиграцията?

Дейвид Лидингтън: Няма съмнение, че имиграцията е една от най-важните теми в кампанията. Когато тръгнах да тропам по вратите на хората, много от тях ми споделиха притесненията си. Много избиратели не правят разлика между свободното движение на европейските граждани и имиграцията от трети държави. В много случаи те повдигнаха въпроса, че не можем да контролираме броя на хората, които идват в нашата страна. Въпросът не беше дали да бъдем по-рестриктивни или по-щедри, а че нямаме капацитета да контролираме бройката. Това мотивира много хора, макар да не беше единственият им мотив да гласуват.

Марк Рош: Имиграцията, в частност заради излизането на голям брой граждани от страните от Източна Европа, вече не е сред основните притеснения на британците. Сега говорим за жилища, бъдещето на про-Брекзит, образованието, националната здравна служба, но най-вече за имиграцията. Свободното движение на европейците, което за мен беше естествено и най-вече източноевропейците, най-накрая се оказа отрицателно, със закъснение. Това беше дискриминационна концепция срещу онези, които не бяха европейци, а африканци, азиатци, австралийци, американци, и които искаха да се установят в Обединеното кралство. Това обяснява защо мнозина антилци и избиратели от индийския субконтинент гласуваха за "Брекзит", въпреки расистката реторика на редица политици, прокламиращи излизане от ЕС.

Превод: Петя Михайлова