Бившият заместник-министър на вътрешните работи в кабинета на ГЕРБ и настоящ депутат в 42 НС Веселин Вучков пред News.bg

Каква е оценката ви за 100-те дни на правителството в сектор „Сигурност"?
Оценката ми не може да бъде друга освен крайно незадоволителна, най-малкото защото дебютната стъпка на новата коалиция се олицетворява от „историческата" дата 14 юни 2013, когато се състоя първият избор на председател на ДАНС след промяната в закона за агенцията.
След като те решиха да реформират сектора за сигурност преди да изберат правителство и с това взривиха общественото недоволство, очевидно оценката ни не може да бъде друга, освен крайно отрицателна. Но ако оставим настрана конкретния повод с избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС, заради което беше обърнат с хастара навън цял един закон и беше ликвидирана цяла служба във Вътрешното министерство, оценката и по много други причини е крайно незадоволителна.
Липсва каквато и да е хронологическа подреденост, няма стратегическа визия, виждаме пълно отстъпление от предварително очертани приоритети, изобщо не се даде приоритет на тези 4 проектозакона за системата за сигурност, които бяха обединили различни политически сили в предишния парламент и броени дни не стигнаха да бъдат приети на второ четене.
Законът за СРС беше променен на парче. Една служба СДОТО беше иззета от МВР и беше подчинена на ДАТО към МС, в което по принцип няма нищо лошо и аз лично го подкрепям.
Големият проблем е, че тази служба от ДАНС, наречена дирекция „Технически операции", не беше изведена от ДАНС и остана на подчинение на агенцията, което също задава много въпроси - дали това не е продължение на поправката „Пеевски" в закона за ДАНС.

Според вас, сега след като СДОТО се трансформира в ДАТО ще се прекратят ли нерегламентираните подслушвания, които станаха обществено популярни?
Така или иначе, като е създаден един такъв обществен ажиотаж около подслушванията, някаква структурна реформа трябваше да се предприеме. Ние сме го обсъждали в Парламентарната група на ГЕРБ и аз споделям това мнение, че извеждането на звената, които технически осъществяват подслушването и проследяването от самите заявители, е полезна стъпка.
Друг е въпросът дали специализираната дирекция трябваше да се подчини на МС или да бъде към Министерство на правосъдието. Това не засегна ДАНС, за съжаление. В момента агенцията е и заявител, и притежава такава техника, и технически изпълнява операциите, което не е редно. Това не е достатъчно, за да се преодолеят съмненията, изобщо недостатъците по темата СРС. Трябва да се предприемат много други неща.
За съжаление това, което беше направено с промяна в Закона за СРС според мен не вдъхва голям оптимизъм. Наистина, предвиди се създаването на едно Бюро за контрол на СРС-та, но то все още не е структурирано, макар че сроковете изтичат след една седмица. Към него трябва да има сериозен технически, експертен апарат, който изобщо не е структуриран.
Опасявам се, че ще се повтори ситуацията от 2008-2009 година, когато 10 месеца такова бюро не проработи, само харчеше бюджетни пари, без да свърши никаква работа.
Отделно от това, ДАТО, която беше структурирана с промяна в Закона за СРС на 9 август, в едномесечен срок трябваше да има председател. Такъв все още не е назначен от МС.
Подкомисията за контрол на СРС и електронните съобщения в парламента, която беше структурирана в предишния парламент на паритетен принцип от 5 члена, в момента е претопена в една мега комисия изобщо за контрол на спецслужбите, става въпрос за тази мега комисия, на която и аз съм член, за контрол на военно разузнаване, на цивилно разузнаване, на ДАНС, на ДАТО и на ДКСИ.
Някак си темата за СРС-та там е оставена на заден план. Досега нито веднъж тази комисия не се е занимавала с проблема за СРС. За миналата 2012 година до май трябваше да има доклад по темата СРС-та от парламента, както това стана за 2010 и 2011. Такъв изобщо не е разработен в НС. По-скоро сме свидетели на приказки, отколкото на реални действия по темата за СРС. Така или иначе полезните инициативи ще бъдат подкрепени от нас, но само ако са съпроводени с някакви реални действия.

Все пак, по ваше време избухна скандала с нерегламентираните подслушвания в МВР и основните обвинения към ведомството касаеха нормативния вакуум за работата на СДОТО за подслушванията?
В България сме царе на това да обвиняваме, че няма правила и закони. Не може да се говори, че има нормативен вакуум по темата СРС, защото законът толкова подробно е разписан, до най-малки детайли, че малко наподобява подзаконов акт. Не е въпросът в законът и в правилата. Въпросът е да има структури с лоялни служители, които прилагат СРС-та и много ефективна система за контрол.
Все пак не трябва да се дискредитира този способ - СРС, защото без него едва ли може да се проникне в най-организираните престъпни групи на национално и международно равнище. Има някакви опити за дискредитиране на този способ. Това, че някой служител си е позволил да изнася класифицирана информация абсолютно нерегламентирано, не бива да дискредитира целия способ. Истината е, че може би трябваше по-рано да се вземат енергични мерки за ограничаване на броя на СРС.

Как оценявате идеята на вътрешния министър Цветлин Йовчев да се създадат работни стандарти за оперативните работници като например на всеки оперативен работник да се падат по 4 дела, за да се гарантира по-ефективна работа?
Не го подкрепям. Това е робуване на количеството за сметка на качеството. Многократно се споменава тази идея. Това е било един принцип, който е бил присъщ на тоталитарните служби до 1989 година. Не може да сме роби на количеството - всеки оперативен работник да има определен брой секретни сътрудници. Това наистина за мен е робуването на цифрата, а не на съдържанието. По-скоро много други неща трябва да се предприемат, отколкото да се робува на цифри, защото всичко ще бъде формално изпълнено, а реално постиженията ще бъдат много по-слаби.

Трябва ли, според Вас, да се осъществи идеята на левицата полицаите да могат да работят „на частно"?
Не, категорично ще се възпротивя на тази идея. Все още не сме го обсъждали в парламентарната ни група, но това не е ново искане само на синдикатите. Това е стояло на вниманието на всички вътрешни министри от '89 година до днес. Не е сегашният вицепремиер първият, който си задава този въпрос. Това ще бъде едно голямо отстъпление от смисъла на полицейската и пожарникарската професия, ще създаде едно кълбо от противоречия и в крайна сметка ще подрони сигурността на гражданите.
Категорично ще се противопоставя, защото не може да си пожарникар ли полицай някак си между другото. Освен това в проектозакона това не е очертано. В него има една алинея накрая, в която е споменато, че министърът на вътрешните работи с подзаконов акт ще определи професиите, както и процедурата, при която ще се упражнява допълнителен труд. Има хиляди професионални дейности, за които ще трябва вътрешният министър да прецени кои да разреши и кои не. Винаги ще има потенциален конфликт на интереси и това ще взриви системата на вътрешното министерство, ако се допусне.
Преди 20 години вътрешен министър си го е позволил в продължение на 3-4 месеца, настанал е невъобразим хаос и само след няколко месеца са се осъзнали и са отменили тази възможност. Освен всичко друго, пожарникар и полицай е призвание и ако наистина заплатите са ниски, а те са ниски, по-добре да се потърси ред за увеличаването на тези заплати, а не да се позволяват нерегламентирани или регламентирани трудови правоотношения, които само биха подронили авторитета на тази професия.
Има огромна опасност, ако се позволи допълнителен труд на полицаи и пожарникари, да се настроят други слоеве срещу професията полицай, защото ще напомня, че тя е съпроводена с един куп социални компенсации.
27 години е осигурителният стаж, след което излизаш в пенсия. За миналата година около 49 години е средната възраст, на която полицаи и пожарникари са се пенсионирали. Другата компенсация е, че имаш 2 месеца платен годишен отпуск, реално се работи 10 месеца в годината от 12. Следващата социална компенсация е, че има по един клас прослужено време, 1 категория труд на всяка година и освен това има по 20 заплати обезщетение при напускане на системата.
Винаги ще се поставят въпроси - добре, ще разрешим допълнителен труд, но да орежем част от тези социални компенсации и отново това няма да бъде от полза на служителите. Тази идея, според мен, е категорично необмислена и ще срещне нашата съпротива, макар голяма част от синдикатите вероятно да я подкрепят.
Когато ние бяхме в ръководството на Вътрешното министерство, сме водили много разговори на тази тема и една част от синдикатите си задаваха част от тези трезви въпроси, които и аз сега поставям и не бяха много съгласни с една такава идея.