Преди няколко дни Виктор Кирков, ръководител на sportsmanagement.bg направи критично изказване в социалните мрежи за благотворителна кампания преди Коледа, която събира дарения за социални домове в страната.

Критиката на Виктор Кирков е на база на опита му от последните години с деца и младежи в риск, добит като ръководител на проекта за национален футболен отбор и представяне на България на Световните първенства по футбол за бездомни.
Ето и част от изказването му в социалната мрежа:
...Не зная кой е в основата на инициативата, но дори не си е направил труда да провери в кой от домовете от какво имат нужда. За мен това е изключително непрофесионално, особено когато се злоупотребява с чужди собственост и чувства.
Не зная защо хората си въобразяват, че като дарят нещо за комерсиалния празник Коледа ще вземат да отидат в Рая или на друго подобно измислено място. Истината е, че хората са прояждани от лоши мисли и чувства, които могат да преодолеят само с любов, а не с безмислени дарения...

Без да посочваме името на конкретната кампания, защо смяташ, че тя не е с добър прицел?
Причините за острата ми реакция са няколко. Убеден съм, че децата, които са настанени в институции, имат нужда преди всичко от любов и внимание, а не от храна и материални придобивки. Повечето от тях се хранят по-добре отколкото много деца, които живеят с родителите си. Да, получават едва около 35 лв. социална стипендия на месец, но дори сумата да е 350 лв., ефектът ще е същият, тъй като те не са научени как да ги харчат разумно.
Именно липсата на основни умения е същественият проблем, пред който се изправят децата от институции, оставайки на улицата при навършване на пълнолетие или най-късно на 20-годишна възраст. Те нямат дисциплина, не са организирани, никога не са поемали отговорност за нищо и много трудно работят в екип. Вината за това е на цялото ни общество. Много от децата са наясно с правата си и позовавайки се на тях, развиват и чувство на безнаказаност.
Другата причина за недоволството ми е, че храната и материалните придобивки не могат да запълнят емоционалната празнота в душите на децата в институции. Напротив, много често те развиват усещането, че всички хора са им длъжни и в живота си трябва да получават всичко наготово. Оказва се обаче, че картината е съвсем различна, когато останат сами на улицата.
Третата причина е, че като цяло намирам подобни инициативи за неприемливи. Организаторите им се опитват да си правят PR, а дарителите считат, че могат да изчистят съвестта си с еднократна акция в годината. Най-често това се случва на комерсиалния празник Коледа. Обществото ни е разяждано от лоши мисли и чувства, които могат да се елиминират само с любов, а не с изкуствено изкупуване на съвест.

От какво има най-голяма нужда според теб в момента в тези институции и можеш ли да посочиш добри практики?
Както вече казах, децата имат нужда от любов и внимание. Съжалението е пагубно за тях. Те не са по-различни от всички останали деца. Имат нужда от напътствия и окуражаване, трябва да чувстват, че някой го е грижа и има очаквания към тях. Една прегръдка и целувка биха им дали много повече отколкото която и да било дарителска кампания. Почти във всички институции директорите са прекрасни и ангажирани хора. Сигурен съм, че не биха върнали никой, който иска да си поговори с децата, да им прочете приказка или да сподели личния си опит.
Много важно е децата да спортуват. Показателни са резултатите по отношение на социалната интеграция на децата от институции, които постигаме в „Отбор на надеждата". Чрез футболната топка нашите треньори изграждат в младежите ценни качества, които впоследствие се оказват решаващи за оцеляването им при навлизането в реалния живот.
Би било чудесно, ако повече хора проявяваха интерес и желание да посетят институциите и да се срещнат на живо с техните обитатели.  Всяко дете има нужда от жив пример за подражание. В противен случай това вакантно място се заема от някой сърдит рапър или чалга изпълнителка с оскъдно облекло и предизвикателно поведение от телевизионния екран.

Кампаниите по празници имат смисъл, тъй като са много целенасочени, но не си злоупотребява с тях?
Подкрепям много от тези кампании, тъй като те буквално спасяват човешки животи. Убеден съм, че вярата и силата на мисълта са способни да излекуват всяко заболяване, но обществото ни все още не е на този етап в развитието си. При положение, че държавата е абдикирала в много от случаите с тежки здравословни проблеми, единственият изход остава хората да се обединят и да помогнат финансово. Хубавото е, че повечето репортажи са позитивни и показват непримирим дух и желание за живот, а не са пропити със съжаление.

Твоят проект „Отборът на надеждата" е една добра практика, която може да се посочи. С какво би се похвалил от изминалата година?
Освен с вече традиционните успехи по отношение на социалната интеграция на хора в неравностойно положение, тази година може да се похвалим и с най-доброто си класиране на световното първенство по футбол за бездомни хора. „Отбор на надеждата" зае 12-а позиция от 42 състава на шампионата в Чили през октомври. Същевременно нашият вратар - малийският бежанец Куаси Ив, спечели приза за най-добър играч на своя пост на турнира. Това е първата индивидуална награда, която получаваме. Благодарение на посланика ни във Франция Ангел Чолаков момчетата от националния тим успяха да разгледат и Париж.
Получих две обаждания от директорки на институции, които искаха да засвидетелстват, че момчетата са станали много по-самостоятелни и отговорни.  Шест от осемте момчета в националния отбор бяха на възраст 18-19 години и съм убеден, че последната половин година промени коренно тяхното мислене и ще им даде много по-голям шанс за реализация след напускането на институциите.

Какво предстои и какви са амбициите за следващата?
След като през настоящата година успешно започнахме работа с бежанци, през следващата ще включа в „Отбор на надеждата" наркозависими, алкохолнозависими и младежи в риск, живеещи при много лоши битови условия, макар и със семействата си. Ще се опитам да разширя и географията на проекта. Предстои ми посещение в институции в Панагюрище и във Велико Търново.
През 2015 г. световното първенство ще се проведе септември месец в Амстердам. Очаквам, че България ще получи покана за участие в турнира още през януари.

Наблюдаваш ли развитие в последните години в мисленето на българското общество по отношение на социално насочените инициативи и активности?
Развитие в обществото определено има и то беше най-видимо по време на наводненията през изминалата година. Стотици хора се включиха като доброволци и помогнаха на бедстващи сънародници в пострадалите райони. Да се надяваме, че България скоро ще има работещ Закон за доброволчеството. Все по-голяма популярност набират и онлайн платформите за доброволчеството. Младите хора осъзнават все повече, че подкрепата на различни каузи с безвъзмезден труд им носи не само нови приятелства, а също безценен опит и много смислени и щастливи мигове.
Вярвам, че реалната промяна настъпва, когато хората се ангажират емоционално и вложат частица от себе си в някоя инициатива.
Подхвърлянето на милостиня не помага на никого. Вместо хората да копнеят, че ще отидат на някое измислено място, което наричат Рай, всички заедно можем да изградим Рая тук на Земята.