1 януари 2007 г. - това е денят, в който България, заедно с Румъния, влезе в Европейския съюз. През 2022 г., или 15 години по-късно, може да се направи равносметка дали страната ни е догонила средноевропейското ниво и има още върху какво да работи, за да го направи. За равносметката от членството ни в ЕС, за стратегическите реформи и въпроси, за всички плюсове, минуси и ползи, но и за бъдещите цели на България в Съюза, репортерът на News.bg Симеон Янев разговаря с ръководителя на представителството на Европейската комисия у нас Цветан Кюланов.

През настоящата година се навършват 15 години от присъединяването на България в ЕС? Каква е равносметката?

Наистина е така - почти кръгла годишнина от един сериозен период от време и на едно цяло поколение, но със сигурност може да отбележим няколко неща. България се развива в положителна посока, България е успяла да се възползва от възможностите, които Европейският съюз предлага и почти всички български граждани са се убедили в това през последните 10-15 години.

Направи ли ни членството в съюза повече европейци, отколкото балканци?

Ами този въпрос е малко подвеждащ. Балканите винаги са били част от Европа, част от Балканите са част и от ЕС. Чисто като пример в разпространението в социалните мрежи, където повече време отнема комуникацията между различните държави, се натъкваме на много клипове, които демонстрират, че нещо възможно може да е само в Австрия, само в Германия и само в България. Като гледам клипчетата се питаме как така? Наистина обменът показва, че неща, които се мислят, че само на Балканите са така, ги има и на много други места. Точно това многообразие ни помага да си помагаме взаимно и да движим държавите, икономиките си и Европа напред.

Кои са нерешените стратегически въпроси и реформи, за които ЕС все още ни размахва пръст? Къде сбъркахме, къде спечелихме и кои са неосъществените проекти, които не успяхме да осъществим, а трябваше?

Сега, въпроси и реформи по цялостното решаване на проблемите винаги ще има да се правят от България и от всички държави. България като догонваща средноевропейското ниво, има още по-дълъг път да извърви. Наистина реформите и подобряването на икономиката трябва да се гледат като процес и няма да постигнем ниво или момент, в който всичките ни проблеми са решени. Това, което трябва да правим и като български граждани, и като европейски граждани, е, когато знаем, че имаме проблеми, и знаем, че има нужда от реформи, да ги прави, да не ги отлагаме, да не ги забавяме, защото после идват нови.

За тези 15 години имахме една огромна финансова криза, сега имаме една огромна здравна криза. Всички тези процеси не трябва да чакат ние да си оправим покрива, както казваше предишният президент на Комисията - Юнкер, а трябва да действаме възможно най-бързо, за да може при една нова криза, да бъдем много по-подготвени.

Внасянето на Националния план за възстановяване и устойчивост една от стъпките за правилно развитие ли е? Какви средства можем да усвоим от проекта и как можем да ги инвестираме, за да станем високоевропейска държава? Докъде са разговорите към настоящия момент.

Точно Планът за възстановяване и устойчивост, ще подчертая устойчивост, са основен елемент от това, което споменах преди малко - нуждата да се направят отлагани реформи и да се направят реформи, които ще направят икономиката по-конкурентноспособна. Световната икономика в момента извършва преглед в борбата срещу климатичните промени, по-зелена енергия, възобновяеми енергийни източници, цифровизация на процесите и цифровизация на услугите, които се предлагат на крайните клиенти. Това, на което разчитаме Планът да допринесе и да помогне на България, е в посока на точно този преход. Средствата са в размер на над 12 млрд. лева безвъзмездна помощ, но тук отново поставям акцента върху реформите, които планът ще помогне да се извършат, а не толкова върху средствата.

Средствата ще помогнат за този преход, но ако нямаме преход, съответно няма да имаме твърде голяма полза от тези средства.

Готови ли сме за зеления преход и в частност Зелената сделка има ли шанс за подпомогне икономическото развитие, в което безспорно изоставаме в България. Как да отговорим на критериите на ЕС в тази насока, за да не бъдем глобявани и/или осъждани?

Вижте, той зеленият преход тече вече. От 90-те години насам има процес по намаляване на въглеродните емисии, но въпросът е в какво темпо се движи, защото процесът по климатични промени също тече. Ако искаме ние да спрем този процес, което да ни помогне с избягването на природни бедствия, трябва да действаме по-бързо. Ролята на ЕС и на Комисията в частност е да помогне на държавите, които тръгват от едно по-ниско ниво, които разчитат повече на полезни изкопаеми за своя енергиен микс, да могат да извършат този преход по-бързо.

Иначе преходът, чисто икономически, той си се случва и всъщност тези държави рискуват да останат по-назад, ако не се възползват от тази помощ, която както знаем, тя не е незначителна и която може да бъде използвана сега веднага.

Кои са основните цели пред България след 15 години в Съюза. Новото правителство говори много за това, че трябва да заемем активно място и да бъдем член с позиции и самочувствие...

Със сигурност и сега в процеса на преговори на нашите съседи от Северна Македония, виждаме колко по-добре е да си на една маса на преговорите, а не още да очакваш да бъдеш поканен. Така че за ползите от членството ни в Съюза и в тази посока, освен Плана за възстановяване и устойчивост, следва да се отчете в каква стъпка България е готова за приемане на еврото. Вече като член на Еврозоната, държавата ще има възможност да участва и в тази работна група, в която се формират европейските политики от гледна точка на парична политика, от гледна точка на това европейско ядро, което приема в каква посока да се движи.