Въпреки че 42-годишният Александър е роден в Украйна, той веднага приема предложението за платена шпионска дейност, когато двама руски агенти се свързват с него, съобщава The New York Times.

Журналисти от изданието разговарят с руския шпионин в наказателна колония № 122 в Централна Украйна, където той ще остане в обозримо бъдеще, след като се признава за виновен пред украински съд по повдигнатите му обвинения - по-конкретно за държавна измяна.

В статията се отбелязва, че Александър се гордее с това, че е руски шпионин. Той иска светът да научи историята му, макар да е помолил фамилията му да не бъде публикувана, за да защити семейството си.

Надява се, че Русия ще си спомни за него и че може да бъде включен в размяна на затворници.

Изданието цитира данни, предоставени от заместник-министъра на правосъдието на Украйна Йевхен Пикалов, според които в момента в украинските затвори има 2570 руски шпиони. Прави впечатление, че 99% от тях са украински граждани.

Александър, който се е преместил в Израел като дете, притежава както украинско, така и израелско гражданство. Според Пикалов той е единственият шпионин от този тип, който понастоящем е в затвора в Украйна.

Виктор Яхун, бивш заместник-ръководител на основната служба за вътрешна сигурност на Украйна, обяснява, че съществуват няколко категории шпиони.

По думите му шпионите от най-високо ниво са под строго наблюдение и рядко биват разкривани; разкриването дори на един такъв шпионин на всеки шест месеца се счита за успех.

Има и шпиони от по-ниско ниво, които биват вербувани срещу заплащане. Яхун посочва, че Украйна задържа около 120 такива лица годишно. Шон Уисвесър, бивш ръководител на станция на ЦРУ, прекарал значителна част от кариерата си в бившия Съветски съюз, отбелязва, че вербуваните онлайн срещу малки суми обикновено са малолетни правонарушители, алкохолици или недоволни войници.

Изданието отбелязва, че Александър изглежда попада в междинната категория.

Очевидно той е бил воден от идеологически подбуди и е подкрепял стремежа на Русия да установи контрол над Украйна и да възстанови властта и влиянието на Москва в Източна Европа.

В статията се посочва, че всяка година биват разкривани не повече от дузина такива агенти. Уисвесър отбелязва, че в крайна сметка - както всички шпиони, с изключение на най-ценните - и те са "за еднократна употреба".

Александър споделя пред изданието, че е служил в израелската армия и е напуснал службата през 2011 г. Той отказва да разкрие с какво се е занимавал, преди двама руснаци да се свържат с него във Франция.

По думите му руснаците подходили предпазливо към него. По време на първия разговор те задавали само елементарни въпроси, като наблюдавали поведението му и се опитвали да преценят какви са мотивите му.

"Разказах им за идеологията си. Най-важното за мен е да работя на страната на истината. А за мен истината е Русия. Така че да, смятам себе си, така да се каже, за част от "руския свят"", казва той.

Макар да е роден в Украйна, по-голямата част от семейството му живее в Русия. Той споделя, че докато е живял в Израел и Западна Европа, се е чувствал като чужд и е искал да се върне към корените си.

Според експерти руските разузнавателни служби активно вербуват хора от руската диаспора. Спомняйки си за първата си задача в Европа - събиране на компромати за бизнес лидер - Александър отбелязва, че въпросният мъж е имал безупречна репутация: плащал си е данъците, бил е верен на съпругата си и винаги се е прибирал у дома за вечеря.

"Честно казано, такива хора са дразнещи", отбелязва той.

Въпреки това заплащането е било добро - около 5000 евро на месец.

Когато Русия започва пълномащабната война срещу Украйна, Александър пише в чат групи за чуждестранни бойци, изразявайки желание да се присъедини към украинската армия. Макар и никога реално да не се записва на служба, той се сприятелява с някои от чуждестранните доброволци и заминава за Украйна.

Той предава цялата научена от войниците информация на Русия и се опитва да саботира плановете им. Някои от тактиките му са доста сложни.

Изпълнява задачите си в продължение на повече от две години - чак до 10 септември 2024 г. Александър не е очаквал, че войник на контролно-пропускателен пункт ще поиска да отключи телефона си. Внимателният часови открива снимка, изпратена към Русия; на нея е заснет паспортът на войник, сражаващ се на страната на Украйна. "Завря си носа, където не му е работата" - казва раздразнено Александър, визирайки служителя на контролния пункт, докато издишваше цигарен дим в стаята, вече изпълнена с гъста мъгла.

Той сподели, че има само едно съжаление в живота си:

"Ако можех да се върна назад във времето, единственото нещо, което бих променил, е, че щях да изтрия онази снимка".