Лидерите на големите ядрени сили са загубили страха си относно последствията от използването на ядрени оръжия - страх, който е помогнал за ограничаване на ескалацията по време на Студената война, пише The Economist.

Изданието отбелязва, че САЩ и Китай разширяват или модернизират ядрените си арсенали, докато преговорите за контрол върху въоръженията остават ограничени. Според изданието това сигнализира за отслабване на стария баланс на силите, който се корени в страха от взаимно унищожение.

Като пример, изданието цитира срещата през 1986 г. в Рейкявик между президента на САЩ Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов. Въпреки че срещата на върха не е довела до официално споразумение, разговорите са положили основите за последващи договори, които са довели до премахването на цели категории ядрени оръжия. Рейгън и Горбачов също така признаха дългосрочната си цел за пълно премахване на ядрените оръжия.

The Economist отбелязва, че ситуацията днес се е променила. САЩ укрепват своите противоракетни отбранителни способности и разработват ядрени технологии в партньорство със съюзници, включително Саудитска Арабия и Южна Корея. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също се застъпи за създаването на система "Златен купол", която да предпазва Съединените щати от ракетни атаки.

Под ръководството на Си Дзинпин, Китай обяви противопоставянето си на ядрената война, но отказва да участва в тристранни преговори за контрол над ядрените оръжия със САЩ и Русия. Китайските власти посочват, че арсеналът на страната им остава значително по-малък от този на САЩ и Русия.

Изданието също така оценява, че готовността на Пекин да подкрепи международни санкции, насочени към ограничаване на ядрените програми на Северна Корея и Иран, е намаляла. В същото време Китай няма намерение да оказва натиск върху тези държави, който би могъл да застраши стабилността на техните политически режими. The Economist отдава отслабването на ядреното възпиране на факта, че лидерите на големите ядрени сили все повече се ръководят от собствените си политически и стратегически интереси, а не от споделен страх от глобално унищожение.

В юнско интервю за швейцарския вестник Le Temps, Рафаел Гроси, ръководител на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), заяви, че настоящият ядрен пейзаж не може да се сравни с надпреварата във въоръжаването от началото на 80-те години на миналия век. Гроси призна по това време, че перспективата за ядрено разоръжаване остава далечна.

Според Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN), разходите на САЩ за ядрени оръжия са се увеличили с 22% през 2025 г., достигайки 69,2 милиарда долара. Вашингтон е похарчил повече за ядрения си арсенал, отколкото всички останали държави взети заедно. Китай е на второ място с разходи от 13,5 милиарда долара, следван от Обединеното кралство на трето място (12,6 милиарда долара) и Франция на четвърто (7,7 милиарда долара).

Ядрена сила е държава, която притежава ядрени оръжия. Съгласно Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), пет държави са официално признати за ядрени сили - САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция и Китай - които са произвели и изпитали ядрени оръжия преди 1 януари 1967 г.