Сутринта на 5 октомври руски дрон порази граничен пункт на границата между Украйна и Молдова, като рани молдовски гражданин. Това е първият потвърден такъв случай.
Това пишe "Институтът за изследване на войната" (ISW).
През последните седмици руските сили все по-често атакуват украински гранични пунктове с Молдова, Румъния и Полша. Въздушното пространство на Молдова е било нарушавано най-малко 20 пъти в периода от февруари 2022 г. до юли 2026 г. и 10 пъти от август 2026 г. насам.
Вероятно целта на Русия е да сплаши НАТО, за да се откаже от подкрепата си за Украйна.
Руските сили въвеждат в експлоатация нови модификации на дронове, целящи да нанесат максимални щети по украинската инфраструктура и районите на фронтовата линия, преди Украйна да успее да приложи ефективни контрамерки в голям мащаб. На 5 октомври Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че Русия е модифицирала оптичната навигация, компаса и бойната глава на своя ударен дрон с голям обсег "Геран-4".
Възможно е да е с цел да отслаби украинската енергийна инфраструктура и логистика през есента - в подготовка за кампания от тежки удари, която най-вероятно ще последва през зимата.
Русия успешно използва дронове с реактивни двигатели за нанасяне на щети по железопътната инфраструктура и подвижния състав на Украйна. На 5 октомври министърът на аграрната политика и храните на Украйна Тарас Висоцки съобщи, че Украйна почти е изчерпала резервите си от локомотиви вследствие на руските удари по подвижния състав и железопътната инфраструктура на страната.
Представители на руската Държавна дума използваха като оръжие информацията, че Естония укрепва границата си с Русия, за да подхранят кампания за когнитивна война, представяща НАТО като страна, която "ескалира напрежението" и провокира конфликт с Русия.
На 5 октомври "Файненшъл Таймс" (FT), позовавайки се на неназовани естонски официални лица, съобщи, че Естония е прехвърлила за постоянно елитни части от Тапа в Йихви (на около 50 км от естонско-руската граница) и изгражда нов военен обект в Нарва с капацитет за настаняване на до 1000 души, за да се подготви за евентуални военни действия от страна на Русия срещу Естония.
FT съобщи, че според оценките на естонското военно и разузнавателно ръководство Русия не желае война с НАТО през следващите две години (до около 2028 г.), а високопоставен представител на естонските военни и разузнаването е заявил пред изданието, че периодът от една до четири години (между 2027 и 2030 г.) е най-критичен за балтийските държави по отношение на отстраняването на пропуските в досегашната им стратегия за възпиране.
На 5 октомври депутатът от Държавната дума, представляващ партията "Единна Русия", Александър Асафов коментира статията в FT, като заяви, че разполагането на естонски войски по границата с Русия показва, че балтийските държави са водещи участници в "ескалацията" на НАТО срещу Русия.
На 5 октомври Андрей Колесник, член на Комисията по отбрана към Държавната дума, заяви, че разполагането на естонски и финландски войски по съответните им граници с Русия представлява "провокативни действия" и че Русия ще предприеме неуточнени контрамерки.
Руските официални лица водят кампания за когнитивна война, целяща да представи легитимните отбранителни реакции на НАТО спрямо руската агресия като доказателство за непредизвикана ескалация от страна на Алианса, докато в действителност през последните няколко години Русия многократно е нападала Украйна и е отправяла заплахи за нападение срещу европейски държави, включително с използване на ядрено оръжие.
Русия обаче води кампании срещу Европа, които далеч надхвърлят рамките на конвенционалните военни операции.
USD
CHF
GBP
