Тази статия на Сергей Лавров първоначално беше планирана за публикуване в базираното в Брюксел издание "Политико-Европа", но по решение на редакционния екип на медията в последния момент публикацията беше отменена.
Представяме материала без редакторска намеса, като изразените позиции са на руската страна и редакцията не се ангажира с тях по никакъв начин.
Някои размишления относно уреждането на украинската криза, Европа и глобалната сигурност
На среща в Лондон на 7 юни 2026 г. лидерите на Великобритания, Франция и Германия, както и Володимир Зеленски, изложиха пет предварителни условия, които Русия трябва да изпълни, за да осигури "справедлив и траен мир" в Украйна. Обединена Европа сега представя този списък с искания като основа за диалог с Москва.
Предистория
Повече от две десетилетия преговори с Европа като част от колективния Запад водят само до един извод: ангажирането на Русия в диалог е служило като дипломатическа димна завеса за геополитическата експанзия на западните институции, преди всичко НАТО и Европейския съюз, на изток, чак до границите на Русия.
Съучастието на Европа в разпалването на украинската криза е безспорно. Заедно със Съединените щати европейските държави организираха Оранжевата революция в Киев през 2004 г. За да създадат антируски плацдарм в Украйна, те години наред подкупваха политици и цели партии, пренаписваха историята и учебните програми, култивираха и насърчаваха украинския национализъм и полагаха огромни усилия да откъснат Украйна от Русия.
През 2013 г. Европейският съюз категорично отхвърли нашето предложение за компромис по споразумението за асоцииране - сделка, която Брюксел отдавна настояваше Виктор Янукович да подпише. Струва си да се припомни: на Украйна беше предложено едностранно отваряне на пазара без реципрочни ангажименти - условия, които биха се оказали несъвместими с продължаващото членство на Киев в зоната за свободна търговия на ОНД. Когато Виктор Янукович поиска отсрочка, европейците подстрекаха улични безредици, които бързо ескалираха в държавен преврат в Киев през февруари 2014 г.
Германия, Франция и Полша тогава се доказаха като също толкова коварни. След като гарантираха, че споразумението, постигнато между опозицията и Виктор Янукович, ще бъде спазено, те си измиха ръцете от него в момента, в който същата тази опозиция, тяхно собствено творение, взе властта. "Демокрацията", свиха рамене те, "понякога прави неочаквани завои".
След това Европа оказа подкрепа на новите власти. В Одеса на 2 май 2014 г. изгарянето живи на десетки невинни поддръжници на по-тесни връзки с Русия не предизвика нито една осъдителна дума от европейските столици.
Като съгаранти на Минските споразумения от 2015 г. Франция и Германия на практика насърчиха украинския режим да саботира собствените си ангажименти. Както по-късно признаха Ангела Меркел и Франсоа Оланд - след като специалната военна операция (така Русия нарича войната в Украйна - бел. прев.) вече беше започнала - изпълнението от Киев на Минските споразумения, единодушно одобрени от Съвета за сигурност на ООН, никога не е било действително предвидено. Целта, признаха те, е била единствено да се спечели време: да се укрепят Въоръжените сили на Украйна и те да бъдат наводнени със западно оръжие.
От своя страна Русия проучи всяка дипломатическа възможност за намаляване на европейската криза на сигурността. Въпреки това през януари 2022 г. Съединените щати и НАТО отхвърлиха предложението на Русия за правно обвързващи взаимни гаранции за сигурност. Европейските членове на НАТО активно подкрепиха този отказ.
След началото на специалната военна операция обединена Европа подкрепи усилията на британския министър-председател да саботира преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Призивът на Борис Джонсън към Киев - "не подписвайте нищо, просто се сражавайте" - затръшна вратата пред истинската дипломация за обозримото бъдеще.
Настояща ситуация
И така, какво подтикна европейските лидери внезапно да променят реториката си и да започнат да говорят за преговори и какво целят с тези изявления? Например ръководителят на дипломацията на ЕС Кая Калас заяви: целта на всеки диалог с Русия е да бъдат наложени условията на Европа. Те включват: изплащане на "репарации" на Украйна; изтегляне на войските от Приднестровието и Южен Кавказ; отмяна на закона за "чуждестранните агенти"; и приемане на строги ограничения върху числеността на Въоръжените сили на Руската федерация. Според нейната формулировка "не може да има справедлив и траен мир без Русия да понесе отговорност". По време на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 19 май 2026 г. представител на ЕС изрази тази позиция недвусмислено: "военната подкрепа за Украйна не противоречи на стремежа към мир, а по-скоро служи като основна предпоставка за всякакви достоверни и добросъвестни преговори".
Планът на Европа е да разговаря с Русия, като едновременно с това продължава кампанията на правна война, организирана чрез Съвета на Европа. В рамките на тази някога уважавана организация се изгражда цяла инфраструктура с изричната цел "Русия да бъде подведена под отговорност": Регистър на щетите, Комисия по исковете и Специален трибунал.
Европейският съюз също така даде зелена светлина за задържането на търговски кораби в открито море. Няколко подобни инцидента вече се случиха в Балтийско море и Атлантическия океан. В същото време Западът старателно отклонява поглед от терористичните актове на саботаж, извършвани от Въоръжените сили на Украйна в Черно и Средиземно море.
Следователно истинската цел на европейските лидери не е да преговарят с Русия. Тя е да укрепят режима на Зеленски и да го запазят като плацдарм за продължаваща конфронтация срещу Русия. С тази цел европейските лидери бързат да осигурят прекратяване на огъня възможно най-бързо и само по една причина: да предотвратят срива на Въоръжените сили на Украйна на бойното поле. Планът е конфликтът да бъде "замразен", без да се засягат неговите първопричини, а след това бързо да бъдат разположени военни контингенти от англо-френската "коалиция на желаещите" на украинска територия.
Широко известно е, че европейските елити са инвестирали своя "политически капитал" в конфронтацията с Русия, изливайки стотици милиарди долари за поддържането на режима в Киев и за увеличаването на военните бюджети на държавите членки на ЕС и НАТО. Сега Европа цели да постигне "отбранителна готовност" срещу Русия до 2030 г. Дотогава тя възнамерява да печели време по всякакъв възможен начин. В забележително откровено изказване през април началникът на Генералния щаб на Белгия се изрази директно: "Все още имаме няколко години. Благодарение на смелостта и кръвта на украинците, които ни купуват това време."
Обединена Европа продължава да мечтае за разширяване. Тя възнамерява да погълне Украйна и Молдова, като същевременно привлече Армения в своята сфера на влияние. НАТО вече се разшири на изток, поглъщайки Финландия и Швеция. Що се отнася до Украйна, тя все по-често се разглежда като "ударния юмрук" на бъдещи европейски военни сили, независими от Съединените щати и независими от НАТО.
Рискове за глобалната сигурност
Това положение създава сериозни заплахи за глобалната сигурност. Пряка конфронтация между НАТО и Русия би могла бързо да ескалира в размяна на ядрени удари с катастрофални последици.
Под знамето на "стратегическата автономия" Европа е свидетел на значително увеличаване на военните си способности, включително в ядрената сфера. Намерението на Париж да разшири своя "ядрен чадър" върху няколко държави членки на ЕС и НАТО е източник на дълбока тревога. Това няма да направи нищо за укрепването на сигурността нито на самата Франция, нито на получателите на нейната така наречена защита.
Въпреки всичко това политическият и военният елит на Европа продължава да приписва агресивни планове на Русия - планове, които според тях се простират далеч отвъд Украйна. Руският президент многократно е заявявал, че всичко това е безсмислица, провокация и дезинформация, насочени единствено към извличането на бюджетни средства за борбата срещу Русия. Това едва ли е атмосфера, благоприятна за съдържателен диалог.
Позицията на Русия
Що се отнася до преговорите, Владимир Путин повтори на Международния икономически форум в Санкт Петербург, че Русия не е против контактите с която и да е страна. Ние обаче разглеждаме Европа като страна, която се стреми към поражението на Русия - позиция, която самите европейци открито признават. Следователно диалогът с Европа не може да се води така, сякаш тя е безпристрастен външен наблюдател.
Русия би предпочела да постигне целите на специалната военна операция чрез дипломация. Това изисква надеждно гарантиране на сигурността по западните граници на Русия и осигуряване на уважение и достойнство за нашите граждани и сънародници, включително правото да говорят родния си руски език и да изповядват православната християнска вяра. По-нататъшната военна, политическа и икономическа експанзия на Запада е неприемлива: тя противоречи на изискванията на многополюсния свят.
Европейските лидери трябва да признаят, че моделът на регионална сигурност, изграждан в Европа в продължение на десетилетия след приемането на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г., е бил разрушен от собствените им ръце. И той никога няма да бъде възстановен. Сега трябва да се придвижим към създаването на общоконтинентална архитектура на сигурността, отворена за всички евразийски държави и отразяваща днешната многополюсна реалност.
Принципът на равната и неделима сигурност, потъпкан от евроатлантиците, може да бъде въплътен в нова евразийска архитектура. Когато настъпи подходящият момент, и Европа ще може да се присъедини към това голямо усилие.
Ключовият момент е, че смисленият диалог изисква възстановяване на доверието, разрушено от антируските действия на Запада и на Европа като част от него през периода след края на Студената война. Доверието може да бъде възстановено само чрез конкретни стъпки, които демонстрират искрена готовност да бъде прекратена практиката дипломацията да се използва като прикритие за експанзионистични амбиции. Доверието не може да бъде възстановено, нито диалогът да бъде подновен, чрез ултиматуми като този, отправен към Русия в Лондон на 7 юни 2026 г.
P.S.: Заслужава да се отбележи, че Лондонският ултиматум беше недвусмислено потвърден от посланиците на Великобритания, Франция и Германия по време на срещата в руското Министерство на външните работи на 11 юни 2026 г. - среща, която те толкова настойчиво бяха поискали. Това беше единствената цел на тяхното посещение в министерството.
USD
CHF
GBP
