Празникът на МВР е сериозно нещо, към което трябва да се подходи с респект и уважение.

Все пак - въпреки многото черни овце - в силовото ни ведомство работят честни и лоялни хора, които буквално рискуват ежедневно живота си и в известен смисъл бъдещето на своите семейства.

Затова, можем единствено да пожелаем на тези хора кураж и твърдост.

А, и друго се налага да пожелаем - дано МВР не заприлича на своя химн. Този - новият, дето го изпя любимецът на стари и млади, глупави и умни, сиреч на България - Веселин Маринов.

Ще трябва да се върна към първото си изречение (извинявам се, за което) - „Празникът на МВР е сериозно нещо, към което трябва да се подходи с респект и уважение".

Уви, въпросната песньовка не подхожда нито сериозно, а и без никакъв респект и уважение към вътрешното министерство и неговите служители.

В речника на съвременния български език пише:

химн - 1. Тържествена, хвалебна песен в чест на бог или герой; както и - 2. Тържествена, хвалебна песен, която изразява патриотично, чувство, ентусиазъм.

Нещото, наречено „Химн на МВР" обаче е всичко друго, но не и тържествено. Представяте ли си под звуците на този сладникъв попфолк строените полицаи да приемат, примерно знамето си...

Ще е смешно, ако не беше тъжно.

Все си мислех, че има надежда „кръчмарският дух" да си остане затворен в бутилката. Но виждаме, че явно той отдавна броди сред нас и дори химни започна да пише.

Защото, слушайки това нещо, на човек му замирисва на мешана скара и шопска салата и въобще не го кара да се чувства горд и признателен на тези, за които е посветен „химнът".

Странно, дали авторът на текста Евтим Евтимов е онзи Евтимов, написал преди години брилянтното:

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Защото ако е той, явно МВР нещо много лошо му е сторило и сега си отмъщава.

А всичко можеше да е толкова просто и „безболезнено", ако на това музикално произведение някой не му беше лепнал етикета „Химн". Тогава щеше да е просто песен, посветена на МВР. Чисто и просто.

А най-лесно - и без да се провокира и впряга за общото дело творческия потенциал на екипа, създал „химна" (Тончо Русев, Евтим Евтимов и (не на последно място) Веселин Маринов) - можеше да се отиде при Митко Пайнера, ей го къде е Димитровград, и да се поиска някой супер хит от пребогатата му колекция.

Нямаше да откаже човекът.