Ами можем да обобщим - ГЕРБ и този сезон „вързаха" мандата.

Още в първите минути от новата пленарна сесия Атака провъзгласиха безрезервната си вярност към премиера и партията му, обещавайки подкрепата си за всяко едно начинание на управляващите, превръщайки се по този начин в новия балансьор, или с други думи - „новото ДПС".

За момента единствената поискана цена е - „вън сините от управлението, съд за Костов и червено-синята мафия" - лексика позната и лесносмилаема, така че всички да разберат от раз.

Към враговете номер 1 - Доган, Симеон и Станишев, лидерът на Атака прибави и Иван Костов.

Тъй де, „чистите и святите" са само хората на ГЕРБ и Атака, защото единствено тях народът бил избрал, както обяви Сидеров. (Странно, депутатите от другите парламентарни групи как са влезнали в парламента, или това са подробности).

Явно онзиденшната „акция" на ДСБ срещу Сидеров с припомняне на някои епизоди от миналото му доста са ядосали националиста, за да се стигне до това отлюспване на сините от всякакви мераци за управление.

Така че, ако тонът от първия пленарен ден се запази, ни очаква следната парламентарна картина - хомогенната управляваща сплав между ГЕРБ и Атака срещу опозицията ДПС-БСП и люшкащите се сини, които явно хем знаят какво искат, хем не знаят как да го постигнат.

А пък след днешната интервенция на Атака и Сидеровата клетва за вярност, шансовете на Костов и компания за някакъв фактор в управлението силно намаляват. И досега ГЕРБ много-много не се вслушваше в съветите на сините, та камо ли сега.

Като цяло, за една държава в криза няма нищо по-хубаво от това управляващите да имат едно здраво парламентарно мнозинство, което безпроблемно да докарва до страниците на Държавен вестник всяка една управленска идея.

Лошото обаче е, че тези управленски идеи, които видяхме за една година, хич не ставаха за Държавен вестник. Част от тях бяха подчертано лобистки и добре, че от кумова срама навреме бяха спрени, други се подложиха на основен ремонт, а трети все пак се превърнаха в закони, чиято „попара" вече сърбаме.

Дискомфортът за ГЕРБ обаче идва и от друго посока. Само преди три години - по време на кметските избори, най-яростните критики към ГЕРБ и Бойко Борисов дойдоха именно от Атака. Тогавашният кмет Борисов бе наречен мафиот от днешния си съюзник, а позицията на Атака - изречена от кандидата й за кмет на София Слави Бинев бе следната:

„Не правя никаква разлика между ГЕРБ и БСП, тъй като неформалният, формалният или формалинов лидер на ГЕРБ е бил част от тази партия, след това си е хвърлил книжката и започнал да отваря вратите на царя.
Срещу нас стои един фарфарон, който всячески се опитва да изкара, че това, което върши по задължение, е нещо изключително.
Провокира ме също така дебелащината на един самовлюбен в себе си човек, който никога не съм чул да признава, че е сгрешил."
(21.09.2007)

Странно, или три години са страшно дълъг период от време, или Борисов е станал тотално нов човек (а ние знаем и виждаме, че не е така), или пък Атака тогава са говорели предизборни глупости.
Защото ако не е така, то означава, че сега говорят глупости и безрезервната подкрепа е един огромен и добре надут балон - вдъхващ респект, но можещ да се спука във всеки един момент.

Затова, управляващите, респективно премиерът Борисов, нека си се ползват от подкрепата на националистите, но едното на ум винаги трябва да го има.

Тъй като или ще дойде ден, в който Сидеров ще започне да си иска (въпреки днешното уверение, че Атака власт не ще), или по някакви други неведоми пътища Атака ще се присетят, че Борисов е „мафиот и фарфарон" и ГЕРБ на часа ще си останат със 117-те депутати - крайно недостатъчно за управлението на страната.

И тогава Борисов ще трябва да започне да търси нови партньори, като вариантите са твърде малко - сини, червени и ДПС.

Препоръчваме му последните, те имат огромен опит в коалирането и баланса.