Русия скоро ще има аналог на сателитната интернет услуга Starlink на Илон Мъск. Това обяви ръководителят на руската космическа агенция "Роскосмос" Дмитрий Баканов, цитиран от "Ройтерс".

Starlink, управляван от компанията SpaceX на американския милиардер Мъск, предоставя интернет услуги чрез съзвездие от сателити в ниска околоземна орбита и се използва широко в отдалечени райони и конфликтни зони.

Баканов увери, че Русия скоро ще пусне свой собствен сателитен комуникационен терминал.

"Скоро ще имаме собствен терминал Starlink. Наложително е да създадем собствено сателитно устройство", обясни той по повод коментари, че руските войски, подобно на украинските военни, използват сателитни системи, разработени в Съединените щати.

Мъск обеща да не спира Starlink за Украйна

Мъск обеща да не спира Starlink за Украйна

След острите реплики на Шикорски и Рубио

Starlink управлява най-голямото сателитно съзвездие в света с над 8000 спътника, а руските власти приписват заслуга на Мъск за революцията в изстрелването на космически апарати - за сметка на Русия.

Баканов призна, че "Роскосмос" е трябвало да се откаже от "инерцията" и да привлече повече млади таланти.

Starlink се използва активно от украинските сили във войната с Русия.

"Няколко тестови апарата в орбита вече са инспектирани и производствените са съответно модифицирани", отбеляза Баканов. "Движим се с бързи темпове в тази посока".

Руска аерокосмическа компания, известна като Бюро 1440, разработва сателитна система в ниска околоземна орбита за глобално широколентово предоставяне на данни.

Русия изстрелва биоспътник с мишки, мухи и гъби в Космоса

Русия изстрелва биоспътник с мишки, мухи и гъби в Космоса

Това е вторият подобен експеримент след "Бион-М №1", изстрелян през 2013 година

Баканов заяви, че Русия се е поучила от грешките си - включително от случай през 2002 г., когато е отхвърлила опита на Мъск в Москва да закупи междуконтинентална балистична ракета за космически изстрелвания.

Според биографията на Мъск от Ашли Ванс от 2015 г. руснаците са отказали на Мъск през 2002 г., сякаш просто не е надежден - което е подтикнало американеца да намери начин да подбие таксите на Русия за космически изстрелвания.

Съветският съюз уплаши Запада в ранните години на космическата надпревара, след като стана първият, който изстреля спътник в орбита около Земята - "Спутник 1", през 1957 г. След това съветският космонавт Юрий Гагарин стана първият човек, летял в космоса, през 1961 г.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. обаче руската космическа програма се сблъска с огромен недостиг на финансиране, корупция и оплаквания от млади инженери за лошо управление.

Амбициите на Русия да води в космическите изследвания претърпяха тежък удар през август 2023 г., когато безпилотната ѝ мисия Луна-25 се разби в повърхността на Луната при опит да кацне.