Най-после се изясни същността на новата стратегия за националната, а и личната ни сигурност. Както и можеше да се очаква, прозрението дойде от посока Бойко Борисов.

В контекста на последните стрелби в София, които убиха един човек (втори бере душа в болница), с една перфектна проницателност и познаване на материята главният секретар ни поучи как да се грижим за личната сигурност.

За пореден път получихме нагледно доказателство, че великите открития и значими умопрозрения, дълбоко по своята същност са елементарни и твърде естествени.

И в нашият случай е така: ако искаме да се предпазим от заблуден куршум, докато вечеряме със семейството си в ресторант, трябва да напуснем веднага заведението, в случай че в него влезне известен бизнесмен.

Този съвет на ген. Борисов обаче не уточнява няколко много съществени неща.

Ще започнем от практическите – ако не сме си изяли поръчаното, трябва ли да рискуваме и да чакаме да ни го увият за вкъщи, или пренебрегвайки ситостта – за сметка на оцеляването ни, е по-добре моментално да се махнем от заведението, което с появяването на бизнесмена е станало потенциално бойно поле.
И второ – трябва ли да заплащаме поръчаното, защото твърде голям е рискът, докато чакаме сметката да почне да се стреля.

Другият основен момент е, че средностатистическият, вечерящ в ресторант българин, не е длъжен да познава всички наши бизнесмени, които водят бели след себе си. Затова е много удачно всяко едно заведение да има специален кът, в който са окачени снимките на тези, чиято компания не е за препоръчване. Това доста ще ни улесни, а и ще ускори скоростта, с която бихме се изнесли от кръчмата.
Въпросните агиттабла могат дa бъдат изработени централизирано с държавна поръчка и раздадени безплатно на ресторантьорите.

Лошо е другото – когато толкова сериозно заговорим за личната си сигурност, това означава, че националната хич я няма. И никакви доктрини, премиерски и президентски Съвети (по сигурността) не могат да запълнят тази празнота. Защото българинът въпреки грижата на държавата, продължава да е все по-уплашен и по-уплашен.

Той ако се наложи на ресторант няма да ходи. Но как можем да го спрем да ходи по улицата, или да управлява автомобила си. Защото опасността у нас не дебне само в кръчмите, тук се стреля навсякъде – и може би (до оня ден) само чудото, божията промисъл, или пък професионализма на килърите, са причините да няма невинни (ненабелязани) жертви.



Уточнение:
От гледна точка на перфекционизма препоръчваме на уважаемия читател мислено да слага в кавички – “”, употребените от автора понятия “бизнесмен”.