Така, предлагаме към Мининстерски съвет да бъде създадена работна група, която да опише и локализира ключови кръстовища в Републиката със сериозен човекопоток.

С експертния потенциал на ГЕРБ (поне демонстрирания до момента) това ще отнеме около месец, след което нещата са ясни и вече отигравани.

Премиерът тръгва и започва да търси здравен министър.

За по-далечните дестинации по традиция, ще бъде използван правителственият вертолет, което има двойно предимство - ако случайно човекът бъде намерен - веднага го качват на машината и бързо-бързо го докарват в София - кълне се в парламента и започва здравната реформа.

За трети път. И пак по традиция - започвайки от нулата. Което в същност е нормално, тъй като до момента такава реформа нямаше.

За малко повече от година двама здравни министри фира си е чист провал на здравната политика на управляващите. Хубавото е, че можем да се надяваме на старата максима, че което не стане от втория, ще се случи от третия път.

Така че трети здравен министър може и да успее да направи нещо. Какво ще е то едва ли някой би се наел да отговори в момента.

Лошото е, че много трудно ще се намери някой, който да си сложи главата в торбата, наречена здравно ведомство.

Като знаем колко откази получи Борисов, предлагайки поста след махането на първия здравен министър...

Именно тези откази откараха премиера до култовото кръстовище преди Велико Търново, където откри Анна-Мария и в последствие твърде лекомислено обяви, че това е човекът.

Оказа се, че не било. Оказа се още, че кадруването е сложно и тънко занятие, а когато се отнася и до здравето на хората - опасно и много отговорно.

А, и друго - стана ясно, че премиерът или не го бива в кадруването, или просто няма с кого да го прави. Сиреч, дългата резервна скамейка на ГЕРБ е мираж.

Което е много лошо, защото едва ли Анна-Мария Б. ще е последният министър от този кабинет, който ще си тръгне. Ще има и още, а резерви явно няма.

Нищо чудно твърде скоро (недочакал втория си бюджет) пътя да поеме и финансовият министър Дянков. Логично е, най-малкото защото кашата в здравеопазването е свързана и с редица финансови решения, взети от него.

Дори и днес, минути преди Борисова да си тръгне, на съвместната пресконференция Дянков отговаряше неуверено „ще се намерят пари" на въпросите от къде ще дойдат средствата за реформаторските идеи на здравния екип.

Така че, явно двете министерства - здравно и финансово, са твърде взаимообвързани и е редно случващото се в едното, да става и в другото.

Иначе днешният акт на премиера от политическа гледна точка е добър - донякъде обезсмисли вота на недоверие, готвен от червените, от друга „угоди" на сините, от трета показа отново мускулите на министър-председателя - който не се справя, си ходи.

Лошото е, че оставката на здравен министър не спира разболяването на хората. Не спира и немотията в болниците и все по-страшното им потъване в дългове.

Затова, както се казва, генералът трябва да поведе армията. Докато бъде открит човекът (този път дано да е верният) Бойко Борисов поема и Министерството на здравеопазването. Нищо чудно пък, експертите там да са имали нужда от респектираща осанка, за да работят ефективно.

И от здрав юмрук.