„Да е честита година нова, да бъде мирна и плодородна. Да има песен в живота и за децата усмивка нова!!!"

С тези пожелания българите изпратиха 2010 година в историята. Хиляди сънародници се събраха по площадите, за да посрещнат новата 2011-а с надеждата, че тя ще е по-добра. В по-голямата част от градовете имаше организирана специална програма с музика, баница с късмети и дори вино. В София празненствата започнаха още в 22.30 часа с концерт на площад "Александър Първи". Въпреки минусовите температури хиляди софиянци и не толкова софиянци посрещнаха Новата година на жълтите павета.

А атмосфера за това определено не липсваше. Или както пее един всенароден любимец, предимно на нашите баби, „Белият сняг тези дни сякаш е по -бял...Белият сняг и елхите, и светлините, колко е хубаво с тях..."

Но всичко е хубаво, когато завършва добре...но не и у нас. През последните години се забелязва тенденция всеки празник да бъде помрачен, да бъде напоен с кръв... А посрещането на Новата година, с което се свързва новото начало, е голям празник за всеки. Сякаш една нощ променя нещо. Но такова е поверието, а тегавото ни битие ни прави по-наивни и и сякаш по-заблудени, че каквото били било... теглим чертата и от 1 януари започваме начисто. Именно затова на 31 декември голяма част от народа пие като за последно.

А общоизвестно е, че ракията - нейното „сътворяване" и консумиране са традиционно занимание на българина. Дали изстудена през лятото, със стайна температура или греяна през зимата - тя е неизменна част от трапезата на нашенеца.

Оказва се обаче, че алкохолът постепенно се вписва в менюто и на подрастващите, не само на техните родители. Родните медици са шокирани от факта, че с всяка изминала година възрастовата граница на приетите в токсикологията пациенти по празниците пада все повече и повече...

За щастие изпратихме 2010 -а без смърт. Затова пък тази сутрин в „Пирогов" бяха приети 18 здраво подпийнали пациенти, от които „6 много млади." От здравното заведение съобщиха, че няма опасност за живота им.

Не толкова розово е положението обаче на  14-годишно момче от Разград, прието в местната болница в алкохолна кома. Друг малолетен пък е настанен с алкохолно натравяне в болницата в Шумен, след като с 14-годишния си авер си поделили по братски бутилка уиски.

Като цяло стотици са нашенците, „навестили" токсикологиите по родните места след снощния запой.

С това обаче „празничната програма" на лекарите не се изчерпва. Пироговци трябваше да се погрижат и за петима, пострадали от пиратки. 26-годишен младеж пък си забил в брадата „Римска свещ." И за да бъде пейзажът пълен пиратка откъсна пръста на 50-годишен мъж, след като гръмна в ръката му.

Появи се информация и за още един „гръмнат", но този път самопрострелял се с газовия си пистолет след чашка - две в повече.

И за да останем верни на традициите идва и следващата новина - след сбиване между две групи младежи, двама от тях са със сериозни прободни рани в областта на корема. Ще припомня само, че клането, побоищата и пиянските изцепки бяха „актуални" съвсем скоро - след Бъдни вечер и Коледа.

Но такива смее си ние - традиционалисти. Последователни сме и в друго отношение - сядаме да коментираме едва, след като стане трагедията. Преди това всичко ни е наред, никой на никого не пречи...

Редно е обаче да се потърсят и причините, които карат подрастващите толкова да се блазнят от чашката. Дали не е в сила тезата, че забраненият плод е най-сладък, дали родителите до такава степен са занемарили отговорностите си като такива и просто нехаят, съзнателно или не, за бъдещето на децата им?

Дали пък това не е начин децата да се впишат в определена група, водени от желанието да се чувстват пораснали, свободни, специални, такива, на които другите искат да подражават.

Причините за това може да са най-различни, но последиците са едни и същи - най-често фатални. Тъжно, а и страшно. Страшно, защото тенденцията към „ранно пропиване" е нарастваща, а срещу нея нищо. Никакви мерки. Докога? Кому е нужно след всеки празник медиите да бълват новини за пребити, заклани, застреляни, осакатени, обезличени хора...най-лошото обаче е, когато се сблъскаш с обезверени хора. Дали разковничето не се крие тук? Затова нека опитаме, нека си повярваме, нека бъдем по-разумни и да посрещнем следващите празници без сълзи, без деца в кома, без смърт!