Чумата не е изчезнала: Как се предава, лекува и може ли отново да предизвика епидемия?

Смъртта на 28-годишна служителка на противочумния институт в руския град Иркутск предизвика мерки, които на пръв поглед изглеждат необичайни за заболяване, което повечето хора свързват със Средновековието. Част от болница беше поставена под карантина, близо 200 контактни лица бяха изолирани и изследвани, в региона пристигна лично ръководителят на Роспотребнадзор Анна Попова, а санитарните власти задействаха комплекс от противоепидемични мерки.

Причината беше подозрение за "особено опасна инфекция". В руски медии и социални мрежи бързо се появи версията, че младата жена е починала от белодробна чума - най-опасната от епидемиологична гледна точка форма на заболяването, която може да се предава непосредствено между хората.

Към 7 октомври тази версия не е потвърдена. Роспотребнадзор съобщи, че жената е починала от пневмония с неустановен произход и че в изследвания от нея не са открити микроорганизми, свързани с професионалната ѝ дейност. Сред хората, които са били в контакт с нея, също не е установена чума или друга особено опасна инфекция. При част от тях са открити COVID-19 и риновирус. Повечето от приблизително 200 първоначално изолирани вече са освободени.

Русия официално е уведомила и Световната здравна организация, че в Иркутск няма регистрирани случаи на чума. СЗО оценява риска за населението като нисък. Остава обаче известна неяснота около окончателната причина за смъртта на служителката - Ройтерс отбелязва, че от предоставената информация не става напълно ясно дали чумата е окончателно изключена конкретно при нея, макар руските власти да заявяват, че не са открити патогени, свързани с работата ѝ.

Тайната около смъртта в института за чума на Русия напомня сценария на Чернобил

Дългосрочният стратегически въпрос е дали това ще повлияе на Владимир Путин и властта му в Кремъл

Същевременно част от предприетите мерки действително бяха сериозни. От 1 октомври част от Шелеховската районна болница работеше в затворен режим, приемът и изписването от определени отделения бяха прекратени, а контактните лица бяха поставени под медицинско наблюдение и многократно изследвани. В лечебни заведения в района беше въведен и масков режим.

Роспотребнадзор обаче отрече появилите се съобщения, че от 5 октомври в цялата Иркутска област е въведен строг санитарен режим с ограничения за влизане и излизане от региона. Ведомството определи разпространявания в интернет документ като фалшив и заяви, че епидемиологичната обстановка в Иркутск, Шелехов и областта е спокойна.

Точно мащабът на първоначалната реакция обаче показва защо думата "чума" продължава да задейства един от най-строгите механизми на епидемиологичната система. Ако действително ставаше дума за белодробна чума, часовете между появата на първия болен и установяването и изолирането на контактните лица биха имали решаващо значение.

Тръмп и Путин ще обсъдят чумата в Русия

Разговорът ще бъде проведен "съвсем скоро"

Чумата никога не е изчезвала

Причинителят на заболяването е бактерията Yersinia pestis. За разлика от някои инфекции, които могат да бъдат ликвидирани чрез ваксинация и прекъсване на предаването между хората, чумата има естествени резервоари сред дивите животни.

Бактерията циркулира предимно сред гризачи и техните бълхи. Затова изчезването на заболяването сред хората в определена държава не означава изчезване на причинителя от природата.

Именно това има значение и за Сибир. Природни огнища съществуват в Русия и в съседните Монголия и Китай. В Монголия периодично се регистрират случаи, свързани включително с контакт с тарбагани - вид мармоти, които могат да участват в природния цикъл на инфекцията.

Следователно самата възможност за поява на чума в тази част на света не е фантастичен сценарий. Необичайното в случая с Иркутск беше друго - заболялата жена е работила именно в специализиран институт, занимаващ се с особено опасни инфекции. Това обяснява защо още първоначалното подозрение доведе до толкова мащабна реакция.

Тръмп: САЩ ще помогнат на Русия в справянето с чумата в Сибир

По думите му, ситуацията е "голям проблем за Русия. Това е тежка болест."

Как се предава чумата

Най-честият класически механизъм е чрез ухапване от заразена бълха, която преди това е паразитирала върху инфектиран гризач. Възможно е заразяване и при непосредствен контакт с тъкани или телесни течности на болно или умряло животно.

От епидемиологична гледна точка обаче най-важна е белодробната форма.

При пневмонична чума бактерията засяга белите дробове и може да се предава между хората чрез респираторни капчици при близък контакт. Именно затова дори подозрението за такъв случай изисква незабавна изолация, издирване на контактните лица и започване на профилактика при хората с висок риск.

Три основни форми

Най-позната е бубонната чума. След проникването на бактерията инфекцията достига регионалните лимфни възли, които се увеличават и стават силно болезнени. Образуват се характерните бубони. Заболяването обикновено започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост и тежко общо състояние.

При проникване на бактерията в кръвообращението може да се развие септицемична чума - тежък сепсис, който може да доведе до шок, нарушения на кръвосъсирването, кръвоизливи и тъканни некрози.

Пневмоничната чума засяга белите дробове. Тя може да възникне първично след заразяване по въздушно-капков път или вторично при разпространение на инфекцията по кръвен път.

Това е най-опасната форма от гледна точка на възможността за епидемичен взрив.

Чумата днес се лекува

Съществената разлика спрямо историческите епидемии е, че днес разполагаме с ефективни антибиотици.

При ранно започване на подходящо лечение прогнозата се подобрява значително. При съмнение за пневмонична чума терапията започва незабавно, без да се чака окончателното лабораторно потвърждение.

Контактните лица могат да получат профилактично антибиотично лечение и да бъдат поставени под наблюдение. Така евентуалната верига на предаване може да бъде прекъсната още в самото начало.

Именно това обяснява действията в Иркутска област. Ако първоначалното подозрение беше правилно, изолирането и изследването на около 200 души би било много по-безопасната стратегия от изчакването да се появят вторични случаи.

Може ли да има локален взрив

Да. Това е напълно възможно и през XXI век.

При активиране на природно огнище може да нарасне броят на заразените гризачи и бълхи, а с него и вероятността инфекцията да достигне до хората.

По-опасната ситуация възниква, ако се развие белодробна чума и първият случай не бъде своевременно разпознат. Тогава са възможни вторични инфекции сред близки, медицински персонал и други хора, имали тесен контакт с болния.

Случаят в Иркутск всъщност показва обратната страна на този риск. Дори без потвърдена чума подозрението беше достатъчно, за да бъдат бързо установени и изолирани контактните лица. Ако сред тях действително започваше предаване на Yersinia pestis, точно подобни действия биха ограничили вероятността от по-голям взрив.

Може ли чумата отново да предизвика пандемия

Теоретично чумата може да предизвиква епидемии. Нова пандемия, сравнима с историческите, обаче е изключително малко вероятна.

Причината не е, че Yersinia pestis е станала безобидна. Нелекуваната белодробна и септицемична чума продължават да бъдат изключително опасни заболявания.

Променили са се условията.

Съвременната медицина разполага с антибиотици, лабораторна диагностика, изолация, проследяване на контактите и антибиотична профилактика. Освен това бубонната чума по правило не се предава непосредствено между хората.

Дори белодробната форма не се разпространява по начина, характерен за силно заразни респираторни вируси като SARS-CoV-2. Обикновено е необходим близък контакт с болния, което дава възможност веригите на предаване да бъдат откривани и прекъсвани.

Затова реалистичният риск през XXI век не е нова "Черна смърт", която незабелязано да обиколи планетата. Значително по-вероятни са ограничени местни огнища, възникнали след контакт с природен резервоар, и евентуални малки вериги на предаване при пневмонична форма.

Иркутск показа защо чумата все още се приема сериозно

Към момента кризата в Иркутск по-скоро показва как работи системата при съмнение за чума, отколкото наличие на действителна епидемия. Няма потвърдени случаи сред контактните лица, голяма част от първоначално изолираните хора са освободени, а руските власти официално съобщават на СЗО, че в града няма регистрирана чума.

Но първоначалната реакция - карантина, изолиране на близо 200 души, многократни лабораторни изследвания и пристигането на ръководителя на Роспотребнадзор - показва нещо друго.

Чумата не е само историческа болест.

Тя е рядка, лечима и при съвременните условия трудно би могла да предизвика глобална пандемия. Но ако подозрението е за белодробна чума, здравните власти нямат лукса първо да изчакат окончателната диагноза и едва след това да действат.

В Иркутск засега най-опасният сценарий не се потвърждава. Именно мерките, предприети преди това да стане ясно, са причината подобни заболявания днес много по-трудно да се превърнат в бедствията, познати от миналото.

Русия: Няма заразени с чума сред хората, били в контакт с починалата лаборантка

През последните 10 дни сред служителите на института не са регистрирани инфекциозни заболявания