По традиция - наложила се твърдо и безапелационно, през последните години първият ден от юли е отреден все на един и същ тип новини.

По-високи цени - на парно, на ток, на газ, на билетчето за градски транспорт...

Явно икономистите имат обяснение - и то сигурно е логично и елементарно за досещане, защо все на първи юли се случват тези важни за бита ни промени.

И явно е твърде наивно, ненавременно, „извън дневния ред на обществото" - както надуто биха казали някои, ако се опитаме да насочим мислите поне днес в друга посока.

Едва ли ще имаме успех, но все пак...

За някои - може би непоправими романтици, а защо не просто нормални хора, днес е „Джулая".

И независимо къде се намират те - дали на морския бряг (щастливци), или пък на мръсната и задушлива градска улица - те не забравят да погледнат за миг към слънцето и да си спомнят за децата на цветята, за техния блян към свободата на духа, за древните митове, издигнали в култ слънцето, за една стара песен на една позабравена група, изпята преди много десетилетия и посветена на юлската утрин...

Може би именно тези хора си задават някои простички въпроса.

Имаме ли днес тази свобода, тази способност за малко да се отблъснем от делника и да поемем по пътя на слънцето, по пътя на Керуак, по пътя към безобидността на мечтаенето.

Ще престанем ли да наричаме лукс в "забързаното ни ежедневие" миговете, в които оставаме със себе си, в които се изправяме пред желанията и надеждите си.

Кога ще се престрашим да изречем признанието, че красивото на мечтите е именно тяхната несбъднатост.

И защото е първи юли дали да не си позволим да забравим поне днес за цените, сметките, политиката, политиците, инфлацията, корупцията, Европейския съюз и неговите фондове...

Да помислим за хората, които днес гледат слънцето.

И да си кажем - хубаво е, че ги има.