“Кадрите решават всичко”, беше казал преди много години известен източен диктатор. И това си е точно така.

Само дето решаването може да е както в положителен, така и в отрицателен план. За справка – невъздържания и емоционален молла от Пазарджик, иначе казано – висш държавен служител в качеството си на зам. областен управител. Станал много известен с желанието си да пренапише родопската история, този Ахмед е на път да подложи възголемичък камък в каруцата на ДПС, пътуваща към местните избори.

Хем от една страна четата на Доган е обвързана с един доста нелогичен в действията си кабинет, хем от друга кадрите й по места ръсят глупости където им падне и то защото “не могли да се въздържат, когато говорели за Възродителния процес” – да си помисли човек, че сме се върнали в мразовитата зима на 1989/90 г.

След словоизлиянията на моллата се вдигна доста шум от гневни упреци и смирени обещания за “наказание”. Но ако се замисли човек, цялата тази обществено-политическа олелия отива “по дяволите” само заради факта, че това изказване на Ахмед евентуално бурно е било аплодирано от присъстващите на него.

Къде отиваме тогава – да си припомняме притчата за “Демоклиевия меч” или пък да разгърнем отново страниците на“Време разделно”.

При първия случай ще трябва да признаем, че онзи процес от 80-те години няма да бъде забравен така лесно и че етническият ни модел съвсем не е “стока за мирисане”.

А при втория може да си припомним думите на поп Алигорко – клетият “папас” на Антон Дончев, който в миг на върховно прозрение “попита” небесата над Родопите, защо трябва да се гоним и убиваме, нима бог не е един, независимо как го наричаме.

В противен случай все ще се намери някой да запее песните от април 1876.