Изключителна трагикомедия представиха пред „уважаемия" зрител (разбирай „избирател") върховните ни управници.

Сценката, разиграна около подписването на поредните бумаги за АЕЦ „Белене" би била много смешна и забавна - и най-вероятно някой, някъде искрено се смее - ако не показваше уникалното състояние по върховете на властта.

Там най-малкото едната ръка съвсем не знае какво прави другата, а главата може би си мисли, че няма ръце и всичко трябва сама да прави.

Явно в момента да уволниш някого е най-лесното нещо - без значение има ли вина, каква е тя, имаш ли право да го уволниш и т.н.

Освен това, явно конфликтът Дянков - Трайков е доста сериозен и трайчовият бяс спрямо шефа на НЕК не е толкова, че онзи е подписал станалото вече нарицателно Споразумение 12, а защото го е съгласувал с вицето и не е послушал заповедта на Трайков да не подписва.

А защо министърът на икономиката е издал такава заповед при положение, че Дянков - който му се явява ресорен вицепремиер и началник, е одобрил, можем само да гадаем.

Едно е ясно, Трайков е с жълт картон и е само въпрос на време да напусне срещата. От друга страна Симеон Дянков получи пореден категоричен премиерски вот на доверие.

Сред целия този калабалък от гафове и мерене на нещо си ще трябва да пропуснем безумната смешка с днешното отиване на Трайков до парламента, но тъй като депутатите били в почивка, той си тръгнал. Без коментар.

Може би все пак Трайчо Трайков трябва да помисли за едно достойно оттегляне, без да чака червения картон на Борисов. Макар че за мнозина той е един от най-симпатичните и подготвени министри в кабинета, явно контекстът на екипа „Борисов" не е подходящ за управленските принципи и експертни позиции на Трайков.

Сега обаче на Бойко Борисов трябва да му светнат всичките червени предупредителни светлини. Ситуацията излиза от контрол, министрите произвеждат предимно гафове, а остават цели две години мандат.

Може да се каже, че в момента силен министър в кабинета няма. Остана единствен Борисов.

„Цецо" е завинаги компрометиран с имотните скандали и мегапоказните безрезултатни акции, Трайков се докара до последно премиерско предупреждение, Дянков си е „любимец" на народа със странното чувство за хумор и тежкия бюджетен сатър, Найденов покрай шапа, фонд Земеделие и странните си зам.министри - също е в устата на опозицията с искана оставка, за третия здравен министър вече се появиха билбордове, поръчани от съсловието, призоваващи към оставка, военният Ангелов влезе в неравностойна битка с президента Първанов, от която губи и т.н.

С други думи много скоро премиерът ще остане без армия и макар да е генерал, няма да има кой знае колко полезни ходове.

Или трябва да става президент - по-далеч от така тежката и трудна изпълнителна власт, но вече не му е 100 % сигурно и влизането в „Дондуков" 2, или ще трябва да прави радикални промени в армията си. Само дето май няма откъде да вземе новите войници - около него са само новобранци без опит и управленски умения.

Положението става още по-некомфортно и заради процесите, протичащи в парламента. Там сините почти са готови да се обявят за категорична опозиция на ГЕРБ, БСП и ДПС са ясни - макар че Доган винаги е готов да услужи на премиер в беда - но сметката после е доста солена, остават националистите от Атака, които въпреки заявяваната преданост имат свои си доста ексцентрични виждания за развитието на държавата и не се знае кога ще обявят цената на подкрепата си.

Затова премиерът Борисов да изостави за известно време футбола в Бистрица и да се захване с някои по-стратегически игри - шах, Маа Джонг и т.н. Може би ще има нужда от тях, предвид тежестта на решенията, които предстои да взима.

А иначе уважаемата публика все още проявява търпение в очакване на подобряване играта на актьорите. Но много скоро може да посегне към рохките яйца и развалените домати.

Другият изход е да си тръгне. 580 хиляди вече са го направили през последните 10 години.