Не можем да не отречем похвалната откровеност на лидера на ГЕРБ и бивш наш премиер Бойко Борисов.

В същност, той не ни изненадва, тъй като винаги си е казвал, каквото му е на „сърце и душа", без значение от мястото, хората или повода, по който се налага да говори.

Така и с последната - изключително оригинална идея на ГЕРБ, да поиска касиране на целите избори и провеждането на нов вот.

Докато на пресконференцията, където за първи път бе съобщена хрумката, все още мотивите бяха „изборни нарушения", ден по-късно Борисов вече откровено си говореше, че новият вот е нужен, защото конфигурацията на избрания парламент не е добра.

И тъй като той обича футбола, нека да метафоризираме идеята му за касацията с популярния лаф - „играе се до гол". В случая - избори, докато Борисов и компания не решат, че резултатът е подходящ за „просперитета на държавата".

Никой не бива да се сърди за желанията и упоритостта на ГЕРБ. Политиката е състезание, сиреч - те са състезатели, които с всички средства (позволени, да се надяваме) търсят убедителна победа над противника.

Защо обаче у нас остава лекото съмнение, че ако съдията обяви решение, което не се вписва в техните желания, те ще кажат „добре", съгласни сме, съобразяваме се с даденостите.

Експремиерът Борисов нито веднъж не отговори категорично и еднозначно на въпроса ще бъдат ли ГЕРБ опозиция, ако другите формации в НС съставят правителство. Това е най-логичното.

Борисов обаче мълчи многословно, сиреч бяга от отговора. И тук няма как да не се прокрадне сензационната бъдеща новина - ГЕРБ напуска парламента. Би било изключително тъпо решение, но това не го прави невероятно за случване...

Избраният на 12-ти парламент спокойно може да си действа с минус 97 депутати - 143-ма, ако ходят редовно на работа, стигат. И нещо друго - добре е стратезите в ГЕРБ да се замислят (ако разбира се дойдем до този сценарий) - каква е вероятността някои от депутатите, избрани с листата на Борисов, да се опълчат и кажат - ние оставаме, избрали са ни - ще работим за хората, или нещо от този род...

Така че, не е зле в централата на ГЕРБ да не бъркат много дълбоко в торбата с фокусите, в търсене на перпетуум мобиле-то на вечното управление.

Опозиционността също е изкуство и добро предизвикателство за партия с претенциите на ГЕРБ.

Иначе, както казва народът - май хич не сме цъфнали и вързали.

Избирателната активност от 12-ти показа тотално отвращение на хората от политиците и политиките им.
Към това като прибавим и зловещото разпределение на мандатите в парламента, което може да доведе единствено до правителство, чието съществувание ще зависи от перманентен алъш-вериш, то през лятото ще цъфнат житата, септември може да бъде май, но дойдат ли зимата и снегът, то натам вече не е ясно.

За съжаление обаче държавата не е Централен спортен клуб на армията (ЦСКА), чиито футболни корифеи винаги като затънат до гушата могат да викнат Димитър Пенев и Стратега да замаже положението.

Българските избиратели обаче си нямат Стратег и когато стане напечено трябва да се спасяват поединично.

Някои - към Терминал 2, други - към Орлов мост и площадите, трети - в кръчмата.

Уви, само гениите могат да поведат народа с „Тежко, тежко! Вино дайте..."