Хайде сега да видим могат ли да бъдат мъдри родните магистрати.

Ясно и видно е, че колкото по-дълго продължи делото срещу лидера на Атака Волен Сидеров, толкова повече време националисти и всякакви там от партията ще имат повод за ежемесечни манифестации в центъра на София.

Всеки един партиен функционер би бил щастлив от така предлагащите се възможности за активни мероприятия (все пак след година ни чакат избори).

С оглед на това Сидеров сигурно няма да иска бързото решаване на процеса.
Повече съдебни заседания - повече митинги - консолидиране и умножаване на привърженици и електорат.
Това е формулата, която може да открие народният трибун от Атака.

Проблемът обаче е друг - в Софийски градски съд се гледат много дела, срещу много хора. И всеки един от тях си мисли в не по-малка от Волен Сидеров степен, че е невинен и незаконно съден.

Ами ако - по почина на Атака, и останалите подсъдими по знайни и незнайни дела вземат, че си организират някой и друг митинг пред Съдебната палата?

Примерно, един Фидел Беев ако мобилизира велинградските села...

Тогава районът задължително ще трябва да бъде затворен по примера на Зелената зона в Багдад.

Затова магистратите по делото срещу Сидерови трябва да вземат решение - Соломоновско, или не, но трябва.

Ускоряване произнасянето на присъда, или прекратяване на делото, като в случая Волен и съпругата му не са важни - който е поискал и без присъда си е направил изводите от инцидента на магистрала „Тракия".

По-важното е, че това ще донесе мир и покой на хората в и около палатата.