Случва се нещо знаменателно, което прокарва здрава и дълготрайна връзка между българския и иракския народ и особено между двете държавни ръководства.

Без резолюции на Съвета за сигурност, без драматични изявления и денонощни заседания на парламента, в България пристигнаха оръжейни инспектори, като тия, които предстои да установят дали Саддам Хюсеин няма някой и друг забранен плод от съвременните оръжейни системи.

Иракският президент трябва да се поучи от горчивия български опит. Защото тук не става дума за биологични и прочие страхотии, а за части, които случайно стават и за трактори, с които се оре, плеви и т.н., а и за БТР-и, които могат да стрелят. Доста прозаично, но ние си извоювахме правото да посрещаме оръжейните спецове, пред които гузно-гузно да пристъпяме на едно място.

Извоювахме го с нашенския си смешен плач (да ме прощава Христо Ботьов), с който висините на родната дипломация ореваха нашенския вилает (пак по Ботьов), а и не само нашенския. То не бяха тръшкания, че сме в беда, то не бяха задокеански пророкувания, че НАТО-то ни се изплъзва, като бистра ручейна вода, измежду пръстите.

Е, сега театрото свърши, след като от много високо ни казаха, че ще ни канят. Ние пък предлагаме пословичното си гостоприемство на оръжейни и прочие спецове, за да поразбутат малко ВПК-то ни (военно-промишлен комплекс) и ни кажат как ставали работите.