САЩ настоява за смяна правителството в Куба, което определя като заплаха за националната си сигурност. Вашингтон твърди, че цели кубинският народ да получи по-голяма икономическа и политическа свобода. Същевременно кризата в страната става все по-сериозна.
Съединените щати налагат икономическа блокада на Куба през 1962 г., по време на управлението на Джон Кенеди, като удар срещу действията на правителството на Фидел Кастро, включително конфискация на имуществото на американци. Тогава са прекратени всякакви икономически отношения на щатски граждани с Куба и с лица, свързани икономически със страната.
Дългогодишното напрежение ескалира допълнително с началото на втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом, който в последните месеци се стреми да окаже натиск върху Хавана, за да я убеди да промени политическия си курс.
През август той удължи срока на действие на търговското ембарго с една година - до 14 септември 2027 г. В меморандума, публикуван на сайта на Федералния регистър на САЩ, се отбелязва, че "продължаването на прилагането на тези правомощия по отношение на Куба за срок от една година е в интерес на националните интереси на Съединените щати".
Страната изпитва остър недостиг на гориво след петролната блокада и страда от продължаващи с дни масови спирания на тока, след като през януари Вашингтон наложи допълнително петролно ембарго срещу Куба, за да възпрепятства доставките на енергийни ресурси, като част от усилията си за натиск върху комунистическото правителство.
Мярката почти парализира местното производството, създаде сериозни проблеми за обществения транспорт и дори наложи прекъсване на предходната учебна година, като настоящата стартира по план въпреки тежката криза.
През юни Вашингтон наложи и санкции срещу кубинската държавна енергийна компания "Унион Куба-Петролео" (CUPET). В съответствие с мярката американските граждани нямат право да правят бизнес с компанията. Лица извън САЩ също могат да бъдат подложени на санкции, ако поддържат бизнес отношения с CUPET.
"Комунистическият елит на Куба превърна енергетиката в инструмент за социален контрол и клептократична печалба", обяви тогава държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По думите му с десетилетия режимът е присвоявал и трупал горива, използвани за частния самолет на семейство Кастро и службите за сигурност, които потискат народа, за да поддържа осветени празни туристически хотели и да превозва хора до фалшиви протести, докато хората страдат от прекъсвания на тока и чакат със седмици да заредят колите си.
Преди дни външният министър на страната Бруно Родригес отчете, че щетите от икономическата блокада на САЩ от 1 март 2025 г. до 28 февруари 2026 г. възлизат на 8,08 милиарда долара, като надвишават предходната рекордна сума със 7%. Кумулативните щети за Куба за десетилетията на търговско ембарго от страна на САЩ надхвърлят 178 милиарда долара. На фона на "геноцидната" блокада", Родригес заяви, че Куба не води преговори със САЩ и не предвижда такива занапред. "Няма преговори или конкретен дневен ред, въпреки че остава готовност за поддържане на контакти, независимо от липсата на напредък", посочи той.
По-рано тази година Доналд Тръмп обяви мащабни санкции срещу поддръжници на кубинското правителство с президентски указ. Министерството на финансите на САЩ наложи и санкции срещу кубинския президент Мигел Диас-Канел, членове на семейството му и държавни институции.
Натискът на Вашингтон над Хавана продължава да се засилва и към момента, въпреки че в края на юни Комунистическата партия и Националното събрание на народната власт одобриха най-голямата икономическа промяна след революцията в Куба със 176 икономически мерки, в съответствие с някои от исканията на Съединените щати за промяна в политическия и икономически модел на страната. Промените дават включително повече възможности за частния бизнес за работа в ключови сектори на икономиката, свободно наемане на персонал, разрешение за частни банки и инвестиции на кубинци в чужбина.
Въпреки това, през втората половина на август в санкционния списък влязоха също Министерството на строителството и още 7 организации. Бяха наложени санкции включително срещу Института за приятелство с народите (ICAP) и неговия председател Фернандо Гонсалес Льорт, за "подвеждане и корумпиране на американски граждани чрез лъжи, шпионски методи и други злоупотреби като част от основната цел на режима да разпространява марксизма, расовата омраза и комунистическото насилие". ICAP беше обвинен и конкретно в опит да радикализира американски студенти, участващи в програми за обмен.
Само през настоящия месец САЩ наложиха санкции на още пет кубински компании, както и срещу внука на 95-годишния революционен лидер Раул Кастро. Така 31-годишният Фидел Ернесто Кастро се присъединява към санкционираните членове на семейството на Раул Кастро, който ръководи страната до 2018 г., но все още има значително влияние в правителството. По рано САЩ намекнаха и за възможност да отвлекат Раул Кастро от Куба, за да го съдят.
Под удара на санкциите попаднаха държавна банка (Banco Exterior de Cuba), две компании от никеловата минна промишленост и още две, работещи в разпадащия се енергиен сектор на Куба, включително компания за внос на петрол.
Резонен е въпросът за реалните мотивите на САЩ зад привидната цел за "по-добро бъдеще за Куба и нейния отдавна страдащ народ". Вероятно известно значение имат природните богатства. Страната произвежда едва около 40% от петрола, който потребява. Това обаче я прави подходящ пазар за американските компании. Иначе, тя притежава едни от най-големите запаси на никел и кобалт в световен мащаб. Разполага и с находища на желязна руда, мед, хром, манган и силиций.
Далеч след края на Студената война в нейната най-тежка форма, все така (ако не и повече) имат сериозно значение геополитическите интереси, като традиционното противопоставяне между Изтока и Запада продължава в по-разлен вариант. В случая, комунистическа Куба продължава да поддържа традиционно близките си отношения с Русия в политическо, икономическо и военно направление. Двете страни споделят и сходни позиции срещу американското влияние.
Русия официално подкрепя Куба срещу американското ембарго, макар често практическата помощ да е по-скоро символична на фона на тежката икономическа криза на островната държава. Кремъл епизодично помага на Хавана с доставки на петрол и други горива в моменти на остър дефицит, а същевременно използва Куба като свой стратегически опорен пункт в Латинска Америка.
На този фон, освен икономическия натиск, Тръмп многократно повдига и въпроса за евентуално "поемане на контрол" над карибската държава. През юни в интервю за Axios допусна възможността за провеждане на операция за смяна на ръководството на Куба като тази, която доведе до залавянето на президента на Венецуела Николас Мадуро.
По-рано "New York Times", позовавайки се на свои източници, съобщи, че властите в САЩ се опитват да намерят сред настоящите и бившите кубински държавни служители приемлив за Вашингтон човек, който би могъл да оглави страната. Също така беше съобщено, че ЦРУ е създало оперативна група за Куба - знак, че САЩ възнамеряват да провеждат по-координирана кампания за натиск върху кубинското правителство.
Припомняме, че на 3 януари 2026 г. елитни американски спецчасти заловиха президента на Венецуела Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес при мащабната среднощна военна операция в Каракас "Абсолютна решителност", разпоредена лично от Доналд Тръмп.
Мадуро е изправен пред съда в САЩ по 4 обвинение, включително за наркотероризъм и трафик на кокаин. При операцията по залавянето му загинаха десетки венецуелски военни и 32-ма кубинци от личната охрана и апарата за вътрешна сигурност на Мадуро, контролиран в голяма степен от кубинското разузнаване.
Веднага след свалянето на Мадуро, управлението беше поето от временно правителство, което под давление на САЩ спря изцяло износа на петрол за Куба. Дотогава Венецуела покриваше над 30% от нуждите на Куба от суров петрол и рафинирани нефтопродукти. Последва и налагането на тоталната физическа енергийна блокада на страната с кораби на американския военноморски флот в Карибско море.
Междувременно, на фона на протести срещу присъствието на САЩ във Венецуела, между двете страни бе постигнато енергийно споразумение за период от 25 години. Официално, то цели да увеличи добива на суров петрол до 1,5 милиона барела на ден и да запази суверенитета на страната върху нейните природни ресурси. Предвижда се разработването на 17 стратегически петролни находища с цел добив от над 1,5 милиона барела на ден по спогодбата. По-мащабният план включва също разработването на осем нови петролни находища като част от по-широко разрастване на енергийния сектор на страната.
Венецуела притежава най-големите доказани петролни запаси в света, но добива едва около 1,25 милиона барела на ден - далеч под потенциала си - вследствие на дългогодишни недостатъчни инвестиции, лошо управление и санкции. Това, естествено, провокира апетити в САЩ, като се цели сериозно участие на американски компании в разработването на находищата. В началото на този месец 25-годишното двустранно енергийно споразумение за експлоатацията на 17 нефтени находища беше одобрено от Националното събрание на Венецуела с квалифицирано мнозинство.
След удара срещу Венецуела, САЩ насочиха вниманието си и срещу Иран, който също разполага с немалки петролни запаси, а освен това финансира въоръжени групировки като Хизбула в Ливан, Хамас в Палестина, хутите в Йемен и милиции в Ирак и Сирия.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменеи беше убит на 28 февруари 2026 г. при съвместната операция на САЩ и Израел "Епична ярост". Той бе ликвидиран чрез прецизни израелски въздушни удари срещу официалната му резиденция в Техеран с помощта на осигурени от ЦРУ ключови данни и координати за локализирането му. Атаката беше част от по-мащабни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бяха убити близо 40 високопоставени ирански служители.
След смъртта му в Иран беше обявен 40-дневен траур. За нов върховен лидер на страната беше обявен неговият син - Моджтаба Хаменей. Иран отвърна на удара и така започна продължаваща и до днес война, в която Израел вече не е толкова активен участник. САЩ и Иран обаче редовно си разменят удари по военни, енергийни и други обекти, които засягат често и други страни - американски съюзници. Иран блокира и един от ключовите транспортни маршрути за петрол и газ - Ормузкия проток. Последва сериозна енергийна криза в световен мащаб, засегнала в различна степен отделните страни, спрямо географското им местоположение и обичайните им източници на енергийни доставки.
Накратко, Иран създаде на САЩ по-сериозни проблеми от очакваното, макар Тръмп често да твърди, че срещу страната са нанесени съкрушителни удари и тя копнее за постигане на мирно споразумение. Иран обаче произвежда високоефективна военна техника, която се използва и в други военни конфликти по света, като разполага с достатъчни запаси от дронове, ракети и друго въоръжение за сериозен и продължителен отпор срещу Вашингтон.
Съвсем различна е ситуацията с Куба, чиято армия е оборудвана предимно със старо съветско въоръжение и не е предприемала съществени интервенции от края на 80-те години на миналия век. Към това се добавя и проблемът с недостига на гориво и резервни части. Вероятно страната може да окаже значителна съпротива срещу регионална военна сила, но срещу атаки със съвременни военни средства, с каквито разполагат САЩ - едва ли. Остава въпросът каква би била реакцията на Русия при евентуален опит на Вашингтон за силова смяна на режима в Хавана. Може би, включително поради тази неизвестна, подобен опит все още не е предприет.
USD
CHF
GBP
n-a-DLPkFstb
на 14.09.2026 в 10:23:58 #1САЩ решава самосиндиклано. Що не вземе и нас да ни освободи от мафията