Няколко часа преди да започне 49-ият конгрес на БСП хиляди социалисти, депутати и евродепутати от всички краища на страната дойдоха уж да уважат конгреса на столетницата.

Въпреки приповдигнатото настроение, което властваше преди високия форум на столетната партия, отново глас надигнаха притесненията, че победата на изборите може да се изплъзне.

Дори бившият лидер на БСП и настоящ президент на ПЕС Сергей Станишев призна пред медиите горчивата истина, че социалистите спокойно могат да подарят победата на опонентите си от ГЕРБ на евроизборите.

Причината - в партията все още отчетливо се забелязва вътрешното разединение, особено в спора има ли място Станишев в листата за ЕП на БСП.

А дали има интерес към алтернативите на партията говорят не толкова думите, а... страстта към цигарата и кюфтето. Гладът (към тютюна или храната ) най-ясно се забеляза по време на обсъждането и приемането на проекта "Визия за България", където вместо бурни възгласи, скандирания и гордост от набелязаните амбиции в документа, съпартийците на Корнелия Нинова излязоха на по цигара, да хапнат безплатен сандчич с кюфте и на чаша кафе да се впуснат в разговор на теми, различни от това, за което са дошли. А нека партийният водач и ръководството нищят тезисите на Визията и алтернативата за България.

Цяла една година премина във воюване и обикаляне на България за представяне на прословутия документ, печелене на нови другари и другарки и "една алтернатива" за подобрение в социалния и икономомическия живот, които обаче бяха заменени от една, две бързо горящи димни или бездимни цигара и... едно кюфте.

Дали това не е сигнал на бързо горящите взаимоотношения вътре в самата партия и дали няма бързо да изгорят техните амбиции да спечелят евроизборите, местните избори, а защо не и така наречените предсрочни парламентарни избори, за които от БСП толкова време настояват? Или димът от цигарата догаря, както догара интересът към Визия зз България? Или може би поведението на делегатите е като резултат от теренно проучване - Визията или кюфтето? Кой ще надделее - духовният глад или гладът на стомаха? Това е въпросът, а отговорът - само няколко месеца по-късно (или още днес на софрата).